Всичко минава в живота, но ароматът на любовта - никога
Всичко минава в живота! - въздъхна бедната бабичка и продължи...
Минава модата на дънките. Минава хремата. Минава влакът, дори и по два пъти! Минават другари, гаджета, любови, съпрузи и съпруги...
Всичко минава!
Минава и бурята и изгрява слънцето! Минава нощта. Минава и болката. Минава Коледа, Великден. Кръвта във вените също минава, всичко минава, скъпо дете!
Това, което в никакъв случай няма да мине и замине, са твоите родители! Когато ги обичаш, когато ги мразиш, когато ги проклинаш, когато ги хвалиш, те не минават, стоят си все там! Две живи скали, aнгел избавител, побъркани, неуместни... Може би разграничени, далечни, свързани единствено с едно кръгче метал... Стоят си в своите къщи похлупени, завеси спуснати, полуотворени порти... Свидетели на твоето благополучие и твоята безкрайна горест... Медалисти в твоите победи и носни кърпички в твоите провали... Често безпомощни, само че в никакъв случай неотказващи се...
Те в никакъв случай не минават... няма нищо, което да ги накара да си заминат! И даже когато те са на другия завършек на земята или на другия завършек на небето, ти постоянно ще чувстваш аромата им... АРОМАТ НА ЛЮБОВ...
Неизвестен създател
