„Поставих си срок от 2 месеца да се излекувам.“ Мартин Брофман за борбата си с нелечима болест
„ Всичко, което се случва в тялото ви и в живота ви, стартира с това, което се случва в мозъка ви. Всяка минута и даже в този момент вие избирате по какъв начин да реагирате на тази или онази обстановка в живота си. Ако реагирате на дадена обстановка умерено, не нарушавате салдото в себе си.
Ако нещо провокира напрежение в мозъка ви, то предизвиква напрежение и в тялото ви. С времето това напрежение се трансформира в заболяване на физическо равнище. “
Тази формула за появяването на заболяванията е изведена от създателя на книги за здравето Мартин Брофман. Този мъж бил малко над тридесет, когато лекарите разкрили, че има нелечима болест.
Според техните калкулации на Мартин Брофман му оставали не повече от два месеца живот. Пациентът нямал какво да губи и решил да се излекува, като работи със съзнанието си.
През това време той основава личен способ за работа със съзнанието, състоящ се от три стъпки.
Два месеца по-късно Мартин Брофман е подложен на нов обзор. Този ден бил потрес за лекуващия му доктор, защото той не разкрил никакви следи от заболяване у пациента си. И самият Мартин Брофман бил уверен, че е допустимо да се излекува от всички заболявания.
„ Вредата, която причинявате на себе си “
Много хора са уверени, че аргументите за заболяванията се крият във външни фактори. Според Мартин Брофман това ни пречи да забележим главната причина за заболяванията, които пораждат и се развиват заради напрежение в нашето схващане. За да се уверите в това, Брофман предлага да извършите елементарен тест.
Представете си, че вървите през гората и срещате мечка. В съзнанието ви има напрежение от възприетата опасност. Сега слушайте тялото си и забележете в коя част на тялото сте усетили физическо напрежение в този миг. Можете да оградите това място във утопичен кръг.
– А какво би станало, в случай че всеки ден срещаме мечката?
Ако напрежението в съзнанието ни от някаква обстановка продължава дълго време и доближава нужната активност, това се отразява отрицателно на частта от тялото, която реагира на напрежението на съзнанието. Това води до развиване на признаци, които отразяват вредата, която си причинявате, изяснява Мартин Брофман.
Важно е да разберем, че не обстановката предизвиква физическо заболяване, а отношението ни към него. Поради тази причина другите хора могат да получат разнообразни резултати в едни и същи обстановки.
За да усетите тази разлика, Мартин Брофман дава образец с грейпфрута.
Един човек има вяра, че в случай че яде тези плодове всеки ден, ще отслабне. Друг човек ще си намерения, че потреблението на въглехидрати, които също се съдържат в грейпфрутите, води до наддаване на тегло.
От това той ще заключи: който яде огромно количество от тези плодове, ще напълнее. И по този начин, какво в действителност ще се случи с човек, който яде грейпфрути всеки ден? Ще се случи това, върху което човек се настрои и в което има вяра.
Примерът с грейпфрута е напълно безопасен, в случай че го сравните със обстановката, в която Мартин Брофман се оказал по своя виновност.
Той бил трагичен в брака си и живял с това възприятие дълги години, страхувайки се да каже на жена си, която имал сложен темперамент.
„ Дълги години живях по този начин, както хората към мен чакаха от мен. Насилствено се задържах в средата, която ме правеше трагичен, и не си позволявах да напусна, макар че това най-вече желаех да върша. Последствията от напрежението, който изпитвах всеки ден затова, в моя случай доближиха пагубни размери. И защото ситуацията ми се смяташе за безнадеждно, трябваше самичък да намеря път към спасението “, спомня си Мартин Брофман.
Трите стъпки, които подхванал Брофман
Първото нещо, което Мартин Брофман направил, откакто чу присъдата на своя доктор, било да спре да се лишава от нещата, които харесва.
Той не спазвал специфични диети и се хранел с храната, която желал да яде. Единственото нещо, което Брофман спазвал, билаа диетата от мисли.
– Когато в мозъка ми се появеше мисъл, която ме караше да се усещам зле, незабавно избирах друга мисъл, която ме караше да се усещам по-добре. Освен това насочих цялата си сила към основаване на вътрешно разбиране, че заболяването ми отстъпва. Поставих времева рамка за моето излекуване от два месеца, споделя Мартин Брофман.
Според Брофман всеки човек, според от своите вярвания, живее в личната си действителност. Мартин го съпоставя със сапунен мехур. И с цел да преминете от един балон в различен, т.е. да измененията действителността си, би трябвало да извършите три стъпки. Когато действителността се промени, изцелението ще пристигна.
Първата стъпка е да решите какво ще бъде истинно във вашата нова действителност. Например, можете да решите: „ В новата действителност, когато настъпи излекуване, болката ще изчезне. “ Или: „ Виждам и чета добре без очила. “ Решението, което Мартин Брофман взел на първия стадий, звучело по този начин: „ Туморът ще изчезне “.
Втората стъпка е да създадете визия за това, което се случва сега. На този стадий стартира постепенният прогрес към вашата цел. Очаквайки триумфа си в бъдеще, би трябвало да запишете всяко, даже и най-незначителното, усъвършенстване на вашето богатство.
На този стадий Мартин Брофман си казвал всяка заран: „ Болката е по-слаба от преди. Това ме успокоява, че нещо позитивно се случва с мен. ” Или в тази ситуация със зрението, Брофман предлага следното: „ Мога да виждам буквите по-ясно в този момент, в сравнение с преди. “
Когато Мартин изпитвал болежка, той се убеждаваше, че това е, тъй като е почнал лечебния развой. А болката демонстрира, че лечебният развой към този момент е почнал. Каквото и да правл този човек, той се убеждавал, че всяко негово деяние му носи здраве: хранене, четене на книги, разходка, грижа за околните.
Мартин Брофман отбелязвал всяка позитивна смяна и я считал за доказателство, че към този момент настава излекуване.
На третия стадий, когато постигнете задачата си, би трябвало да се убедите, че изцелението е станало истина и че физическият признак към този момент няма да ви тормози.
Според Мартин Брофман, лечебният развой включва и развой на трансформиране на живота на човек. Необходимо е да премахнете от действителността си напрежението, който е бил виновникът за появяването на един или различен признак.
– Нямаше да мога да се изцелявам от съдбовната болест, в случай че не бях трансформирал метода си на живот. Човек или трансформира нещо в живота си, или продължава да страда от заболяването си, до момента в който почине.
Той е този, който трансформира своето създание, въз основата на добития нов опит образува нови вярвания. Или има втори метод: човек първо образува нови убеждения и едвам по-късно животът му се трансформира, изяснява Мартин Брофман.