Близо 60% от българите са разочаровани от развитието на страната
Оценките на българите за миналата година в персонален проект към този момент трайно и внезапно се отличават от тези за обстановката в страната и света.
22% от интервюираните в изследване на " Алфа Рисърч " декларират, че годината е била по-добра за тях и фамилиите им, а 24% - по-лоша. 54% не намират смяна по отношение на предходната година.
Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава фрапантно с чувството за протичащото се в персонален и фамилен проект. Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от предходната година) считат, че България се е трансформирала за положително. Неутралните оценки се резервират към една трета, само че делът на разочарованите нараства до 58,5%.
Най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в световен проект. Едва 4,8% считат, че тя е била по-добра от предходната, а три четвърти (74%) са на мнение, че обстановката в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.
Големият въпрос, който тези данни слагат, е – допустимо ли е човек да вижда персоналното си съществуване, благоприятни условия и хоризонти като релативно положителни, до момента в който прави оценка както националната, по този начин и световната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни, разяснява Боряна Димитрова, шеф на социологическата организация.
Тя изрежда три взаимно допълващи се хипотези за пояснение на този абсурд.
Първата, „ всеки самичък да се оправя “ – в условия на възходяща несигурност и безперспективност, по-уязвимите обществени групи построяват своего рода защитна стена към себе си, затварят се в частния си живот, в търсене на поддръжка от околните и фамилията. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България, попадат в тази категория. „ Всеки самичък да се оправя “ е тяхната житейска философия – недоволни са от страната, само че не престават да търсят своето лично избавление.
Втората, „ бедата не е почукала на моята врата “ – ни насочва към събитието, че буреносните облаци над България и света, към момента не са засегнали екзистенциалното битие на хората от междинната класа – безработицата е ниска, при неналичието на висока инфлация приходите са релативно постоянни, не се вижда непосредствена опасност за финансовото и икономическо положение на семействата. Те балансират сред депозити и заеми, част от тях даже усилват дълготрайните вложения, което обуславя непрекъснатия растеж в цените на имотния пазар. Онова, което би могло да смени внезапно тези настроения, е евентуална икономическа рецесия, съпроводена с инфлация и внезапна загуба на покупателна дарба. Докато обаче тези опасности са към момента единствено в икономическите разбори, само че не и в непосредственото всекидневие на хората, те ще правят оценка себе си като по-далновидни и благоразумни от ръководещите.
И третата, „ рецесията е новото обикновено “ – е годна най-много за следящите по-отблизо политическия живот, само че се популяризира и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предварителни избори бяха нещо извънредно, а невъзможността на Народното събрание да избере ръководител и да проработи – изключителна обстановка, то продължителното престояване в рецесия стартира да я трансформира в „ новото обикновено “. Хората се пригаждат към живот в политическа рецесия и дистанцирайки се, се пробват да извлекат максимума от тук и в този момент.
Регистрираните настройки намират своето отражение и в упованията за идната година. Въпреки съвсем наложителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците, скептицизмът както за страната, по този начин и за света, владее публичните настроения. Най-мрачни и влошаващи се са упованията на световно ниво – 45% (със седем пункта повече от декември 2023г.) плануват, че през 2025 година ще се задълбочат проблемите в разнообразни краища на света. Едва 26% се надяват, че наклонността от последните години ще се обърне и светът може да се надява на положителни промени.
В съпоставяне със протичащото се в геополитически проект, България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% считат, че рецесиите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и чакат разцвет и повече благоприятни условия през 2025г.
На този декор, също както и при оценките за изминаващата година, в персонален проект упованията за идната внезапно контрастират. Едва 16% са песимисти против цели 43% оптимисти.
Проучването е извършено в интервала 1 – 10 декември измежду национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с директно стандартизирано изявление с таблети са 1000 пълнолетни българи.
22% от интервюираните в изследване на " Алфа Рисърч " декларират, че годината е била по-добра за тях и фамилиите им, а 24% - по-лоша. 54% не намират смяна по отношение на предходната година.
Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава фрапантно с чувството за протичащото се в персонален и фамилен проект. Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от предходната година) считат, че България се е трансформирала за положително. Неутралните оценки се резервират към една трета, само че делът на разочарованите нараства до 58,5%.
Най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в световен проект. Едва 4,8% считат, че тя е била по-добра от предходната, а три четвърти (74%) са на мнение, че обстановката в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.
Големият въпрос, който тези данни слагат, е – допустимо ли е човек да вижда персоналното си съществуване, благоприятни условия и хоризонти като релативно положителни, до момента в който прави оценка както националната, по този начин и световната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни, разяснява Боряна Димитрова, шеф на социологическата организация.
Тя изрежда три взаимно допълващи се хипотези за пояснение на този абсурд.
Първата, „ всеки самичък да се оправя “ – в условия на възходяща несигурност и безперспективност, по-уязвимите обществени групи построяват своего рода защитна стена към себе си, затварят се в частния си живот, в търсене на поддръжка от околните и фамилията. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България, попадат в тази категория. „ Всеки самичък да се оправя “ е тяхната житейска философия – недоволни са от страната, само че не престават да търсят своето лично избавление.
Втората, „ бедата не е почукала на моята врата “ – ни насочва към събитието, че буреносните облаци над България и света, към момента не са засегнали екзистенциалното битие на хората от междинната класа – безработицата е ниска, при неналичието на висока инфлация приходите са релативно постоянни, не се вижда непосредствена опасност за финансовото и икономическо положение на семействата. Те балансират сред депозити и заеми, част от тях даже усилват дълготрайните вложения, което обуславя непрекъснатия растеж в цените на имотния пазар. Онова, което би могло да смени внезапно тези настроения, е евентуална икономическа рецесия, съпроводена с инфлация и внезапна загуба на покупателна дарба. Докато обаче тези опасности са към момента единствено в икономическите разбори, само че не и в непосредственото всекидневие на хората, те ще правят оценка себе си като по-далновидни и благоразумни от ръководещите.
И третата, „ рецесията е новото обикновено “ – е годна най-много за следящите по-отблизо политическия живот, само че се популяризира и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предварителни избори бяха нещо извънредно, а невъзможността на Народното събрание да избере ръководител и да проработи – изключителна обстановка, то продължителното престояване в рецесия стартира да я трансформира в „ новото обикновено “. Хората се пригаждат към живот в политическа рецесия и дистанцирайки се, се пробват да извлекат максимума от тук и в този момент.
Регистрираните настройки намират своето отражение и в упованията за идната година. Въпреки съвсем наложителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците, скептицизмът както за страната, по този начин и за света, владее публичните настроения. Най-мрачни и влошаващи се са упованията на световно ниво – 45% (със седем пункта повече от декември 2023г.) плануват, че през 2025 година ще се задълбочат проблемите в разнообразни краища на света. Едва 26% се надяват, че наклонността от последните години ще се обърне и светът може да се надява на положителни промени.
В съпоставяне със протичащото се в геополитически проект, България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% считат, че рецесиите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и чакат разцвет и повече благоприятни условия през 2025г.
На този декор, също както и при оценките за изминаващата година, в персонален проект упованията за идната внезапно контрастират. Едва 16% са песимисти против цели 43% оптимисти.
Проучването е извършено в интервала 1 – 10 декември измежду национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с директно стандартизирано изявление с таблети са 1000 пълнолетни българи.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ