Всичко изглежда предимно като правен казус. Полицията разследва, прокуратурата обмисля,

...
Всичко изглежда предимно като правен казус. Полицията разследва, прокуратурата обмисля,
Коментари Харесай

Тръмп и Нетаняху се срещат под сянката на скандали и разследвания

Всичко наподобява най-вече като юридически проблем. Полицията проверява, прокуратурата обмисля, публицисти търсят информация и съмнителни сътрудници се пробват да сключат покупко-продажби. Но в този сезон на кавги в Израел на Бенямин Нетаняху, също като в Америка на Доналд Тръмп, обясненията може би са свързани с това, което е под повърхността.

Когато Нетаняху и Тръмп се срещнат през днешния ден, те ще са в състояние, което е колкото сходно, толкоз и рядко в исторически проект: двама определени водачи, които са в спор с върхушката в страните си, които макар свадите се държат с помощта на гласоподавателите си, а те - в случай че въобще се интересуват - наподобява, са удовлетворени от паниката на богатите, образованите и изтънчените.

В случая с Нетаняху правните проблеми се ускоряват всеки ден. Засега се проверяват четири случая. Полицията два пъти е препоръчвала той да бъде упрекнат в корупция. Двама държавни очевидци са срещу него, мнозина негови помощници или доближени са под домакински арест или арестувани. Нетаняхуе обвинен и в приемане на дарове за стотици хиляди долари от другари милиардери и за нарушение на закона в опит да си обезпечи удобно отразяване в медиите.

Приближен на Нетаняху е обвинен, че се е опитал да контракти от негово име съглашение със арбитър в подмяна на прекъсване на дело против брачната половинка на Нетаняху. В различен случай се допуска, че родственик на Нетаняху може да е получил подкупи при огромна договорка за пазаруване на подводници от Германия. Отгоре на това историята включва и цяло положение от противозаконни дарове в шампанско и пури, както и други истории, съгласно които синът му се радостни в стриптийз клубове за сметка на данъкоплатците, а брачната половинка му крещи истерично по обслужващия личен състав.

В едни по-добри времена за всеки средностатистически политик би било мъчно да се възвърне от толкоз огромни кавги. Но Нетаняху - който през днешния ден беше подложен на полицейски разпит в Израел, преди да се срещне на 5 март с Тръмп в Белия дом - сигурно наподобява решен да издържи. Може и да успее - фронтовите линии са обрисувани и хората, наподобява, са заели позиции.

За мнозина израелци най-смущаващият аспект на всичко това е неспазването на нормите за ръководство от страна на Нетаняху. Освен случаите, които се проверяват като закононарушения, става дума за решението му да назначи за основен прокурор, най-високопоставения чиновник на прокуратурата, един от своите доближени, потребление на другари и родственици за деликатна държавна работа, разпалване на страсти освен срещу медиите и опозицията, а и против полицията и правосъдната власт, и пояснение по подозрителен метод на разпоредбите за разноските, в това число за персоналното му жилище.

Има стряскащи паралели със Съединени американски щати, където Тръмп заобиколи голям брой правила, в това число традицията претендентите за президент да разгласяват данъчните си заявления, а президентите ясно да се отхвърлят от ползи в бизнеса, до момента в който са на поста, и да не порицават разследващата общественост или медиите. Там, както и в Израел, някои приветстваха това разлюляване на система, на която не имат вяра, до момента в който други се опасяват за републиканското ръководство.

Изглежда, че в неспокойни времена това е международен феномен. В страни като Полша и Унгария определените държавни управления лимитират гражданските свободи, получени след рухването на комунизма, а мнозина, които се усещаха забравени, ги предизвикват. В Турция един известен, само че предизвикващ разделяне водач в този момент управлява страна, в която медиите не са свободни. В Китай консолидира властта си водач, който не претендира за либералност.

В случая с Нетаняху министър председателят ще може да резервира поста си, до момента в който не бъде наказан в действителност за закононарушение, а това може да отнеме години. Може да се кандидатира още веднъж даже, до момента в който е обвиняем, както е загатнал, че ще направи. Правилата го разрешават - само че това не е нормата.

Нормата за имащите правни проблеми израелски водачи беше илюстрирана от Ицхак Рабин, който подаде оставка през 1977 година, когато откриха, че брачната половинка му има неразрешена банкова сметка в Съединени американски щати, едно релативно дребно нарушение, което към този момент даже не е неразрешено. Нормата беше Ехуд Олмерт, който през 2008 година разгласи, че ще подаде оставка единствено поради започването на полицейско следствие - по подигравка на ориста той го направи под натиска на тогавашния опозиционен водач Нетаняху.

Нетаняху, наподобява, даже и не мисли да направи същото. Той ще падне единствено в случай че партия " Ликуд " го размени с по-малко злепоставен водач или в случай че един от няколкото му значими съдружни съдружника в Народното събрание откаже да сътрудничи. Но наподобява, че дългите ножове ще бъдат извадени единствено под натиска на публичното мнение, а това няма да се случи тъкмо сега. Неотдавнашни изследвания на публичното мнение демонстрират, че освен поддръжката за партия " Ликуд " остава постоянна, а и тази за Нетаняху. Няма значение, че половината от запитаните считат, че е подкупен - поддръжниците му това, наподобява, не ги интересува.

В Израел даже повече, в сравнение с други места, има фактори, които частично изясняват това.

Първо, политиката на Нетаняху да държи окупирания Западен бряг по аргументи, свързани със сигурността, макар че там живеят милиони палестинци, се употребява с гневна поддръжка в някои кръгове. В малко евентуалния случай идната седмица Тръмп да предложи за разискване израелско-палестински кротичък проект може силата на всички да се насочи в нова посока и да разреши на Нетаняху да работи като общественик.

На второ място, към една пета от израелците (и съвсем половината поддръжници на десницата) са в една или друга степен религиозни, като доста от тях не имат вяра изключително на светската страна.

Освен това е налице непрекъснатият яд, който изпитват доста сефарадски евреи, произхождащи от Близкия изток, към произхождащите от Европа евреи ашкенази, основали страната. Сефарадите ги упрекват, че ги третират като хора от по-долна класа. Смесените бракове затрудняват приемането на точни числа, само че съвсем половината израелски евреи са в една или друга степен сефаради, като мнозина от тях и до ден сегашен изпитват неодобрение.

Най-вече обаче въпросът се свежда до хората от разнообразни групи, подминати от последните няколко десетилетия на разцвет и промени. В Израел, както и в Съединени американски щати, има огромно неравноправие. Това подклажда презрението измежду едно твърдо ядро от хора, които не споделят като цяло демократичните трендове на тези, които се усещат по-комфортно в световните столици, в сравнение с в своите квартали, и които е по-вероятно да имат паспорт, в сравнение с оръжие или свещена книга.

Нетаняху, също като Тръмп, е непредвиденият първенец на " солта на земята ", човек, прекарал целия си живот в привилегии и ненадейно позициониран като бранител на тези, които нямат такива, и твърдящ, че единствено той ще преобърне една система, обслужваща тези, които към този момент са съумели.

Журналистът Йоси Клейн разказва това по този начин: " Обърнете внимание на признаците... те демонстрират, че нещата не са добре. Вие ни прецакахте преди време и в този момент ви го връщаме... Вие сте полицията, вие сте медиите, вие сте страната... Ние разбираме доста добре какво е корупция, споделят те, само че ви наказваме и го подценяваме. "
Нетаняху " също ненавижда полицията ", написа Клейн за читателите от висшата класа на своя в. " Аарец ". " Той ненавижда и медиите. И най-важното - ненавижда вас. "
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР