Всичко друго, но не и демокрация! Как бавно, но сигурно Ердоган се превърна в диктатор
Всички знаят кой е Реджеп Ердоган. Той е добре прочут и на интернационалната сцена. И става все по-ясно за всички, че единственият метод някой различен да поеме властта в Турция е… Ердоган просто да не е жив. И всички водачи стъпват на пръсти към него. Колкото и да осъждат дейностите му и нарушаването на човешките права, всички стъпват на пръсти към него. Ето по какъв начин Реджеп Ердоган захвърли демокрацията и се трансформира в деспот.
Възможно е той да е виновен за химическа война против кюрдите
Турският президент е обвинен, че е употребявал химическо оръжие против своя народ. Реджеп Ердоган от дълго време се бори с кюрдите на всеки вероятен фронт. Въпреки че се е опитвал да договаря с тях в предишното, той ги етикетира всички като терористи. Арестува ги и се преструва, че се сприятелява с тях, като в същото време прави всичко допустимо, с цел да лиши трайно правата им и всякаква действителна власт, която имат. Някои кюрди се пробват да открият убежища в страни като Сирия и Ирак от години, само че Ердоган не приема това. Той от дълго време се опълчва на опитите на кюрдите да изградят каквато и да е цитадела.
През 2011 година Ердоган беше обвинен в приложимост на химическо оръжие при офанзива против кюрдско село.
Разбира се, той го отхвърли. Възможно е войната с кюрдите най-накрая да завърши, защото След 40 години въоръжена битка против турската страна Кюрдската работническа партия организира гала по разоръжаване. Очаква се процесът да продължи най-малко до края на лятото. Турският президент назова този ход „ строшаване на кървавите окови “ за страната. От началото на спора на Турция с ПКК са убити към 40 000 души.
Толкова ненавижда кюрдите, че оказва помощ на сирийските бунтовници да завземат регион
Турското държавно управление, ръководено от Ердоган, също предизвиква доста проблеми в Сирия. Там той оказва помощ на бунтовници, някои от които са толкоз неприятни, колкото ИДИЛ или са се отделили от ИДИЛ. Ердоган има съответна цел – просто ненавижда кюрдския народ и желае той да бъде отстранен непременно. Всички кюрдски градове, без значение дали са открити или в развой на основаване, се възприемат като опасност за желанието му да унищожи кюрдите. Така че те би трябвало да бъдат спрени. Неговите старания доведоха до завладяването на Африн от подкрепяната от Турция Свободна сирийска войска – брутална бунтовническа формация. Бори се против подкрепяните от Запада кюрдски групировки и е подготвен да изгори дипломацията до основи, с цел да реализира своята изпълнена с ненавист разрушителна стратегия.
Насилствено се пробва да изтегли политически конкурент, прикрит в Съединени американски щати
Ердоган е прочут с това, че прави всичко допустимо, с цел да заглуши опозицията. В неговите очи всеки, който не е изцяло склонен с него, е съпротива по дифолт. Известен е и с това, че блокира паспортите на хората, с цел да ги принуди да се върнат в Турция или даже заплашва фамилиите им в Турция. Често това се случва просто тъй като са споделили нещо, което е сериозно към техния водач. Всеки с законна политическа поддръжка, който би могъл демократично да смъкна Ердоган от власт, се възприема като най-злия вероятен зложелател и би трябвало да бъде погубен непременно. Един от най-големите врагове на Ердоган е Фетхуллах Гюлен – ислямски свещеник, който живее до гибелта си /2024 г./ в личния си дребен комплекс в Пенсилвания.
Въпреки че дълги години живее в Съединените щати, Гюлен има огромно въздействие в Турция. В резултат на това Ердоган се пробва неведнъж да реализира екстрадицията му. Амбициите му се провалят, тъй като Съединените щати не екстрадират без годна наказателна причина, която турското държавно управление по този начин и не съумява да даде. Последният опит на Ердоган да върне Гюлен в Турция беше след опита за прелом през 2016 година Тогава президента упрекна съперника си, че той е виновен за него.
Ердоган може би е провел преврата, с цел да затвърди властта си
През юли 2016 година в Турция имаше опит за прелом. Танкове прекосяваха по улиците, a над 200 души бяха убити. Поне на пръв взор превратът беше покрай събаряне на държавното управление на Ердоган и евентуалното му залавяне или ликвидиране. Ердоган упрекна за протичащото се ислямския свещеник Фетхуллах Гюлен, който живееше в Съединените щати от 90-те години. След като чу апелите за екстрадиция, Гюлен направи изказване пред американските медии. Той изрази увереност, че превратът може би е бил проведен от самия Ердоган. Предполагаемият претекст на турския президент е бил да укрепи властта си и да улесни наказванията над политически противници. Гюлен означи, че предходни преврати са били по-добре планувани и по-добре изпълнени. Това го е предиздвикало да има вяра, че събитието от 2016 година е било предопределено единствено да наподобява като прелом и не е трябвало да успее.
И още веднъж употребява преврата, с цел да се „ заеме “ с кюрдите
Ердоган твърди, че не харесва единствено кюрдските терористи. Отрича, че желае да арестува, унищожи или прогони всички кюрди от страната. Но дейностите му приказват друго. След опита за прелом неведнъж заявяваше, че виновният е Фетхуллах Гюлен. Въпреки това, малко след опита за прелом, Ердоган употребява изключителните си пълномощия, с цел да предприеме жестоки ограничения против кюрдите. Някои кюрдски политици показаха, че против тях се прави постепенно настоящ прелом от Ердоган. През 2015 година кюрдска партия завоюва задоволително места в Турция, че да се трансформира в същинска политическа опасност. Партията на Ердоган не съумя даже да си обезпечи задоволително места, с цел да ръководи независимо. А след опита за прелом съвсем 3000 кюрдски политици бяха задържани. Кметовете на съвсем всеки огромен кюрдски град в Турция бяха вкарани в пандиза.
Ердоган разгласи война на свободата на словото, митингите и медиите
Ердоган употребява опита за прелом, с цел да затвърди оптимално властническото си ръководство. Първо накара Народното събрание да му даде изключителни пълномощия, с цел да ръководи всъщност посредством диктат. След това извърши всеобщи арести под предлог, че ще арестува хора, взели участие в преврата. Също по този начин затвори към 200 медийни организации. Арестува близо 100 публицисти. Мнозина дефинираха дейностите му като лов на вещици, защото никой опит за прелом не оправдава закриването на толкоз доста медии. Ердоган също по този начин в профил от работа десетки учители, уволни десетки хиляди държавни чиновници и арестува над 100 000 души. Дори мирните митинги бяха неразрешени.
И продължава да арестува съперници
В началото на месеца турските управляващи задържаха още трима кметове от главната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) в границите на продължаващо към този момент няколко месеца следствие за корупция. Последно бяха задържани кметовете на Адана и Адъяман – Зейдан Каралар и Абдуррахман Тутдере. След това беше арестуван и кметът на Анталия Мухитин Бьоджек. Заедно с тях бяха задържани още 34 души, които са административни чиновници и предприемачи, свързани с тези общини. Новата вълна от арести на опозиционни кметове е в границите на следствието, което Главната републиканска прокуратура стартира преди повече от три месеца с арестуването на кмета на истанбулската огромна община Екрем Имамоглу и други по отношение на изказвания за корупция и облагодетелстване при търгове и други действия в кметствата на НРП. Турция беше залята от вълна от митинги, откакто кметът на Истанбул Екрем Имамоглу беше арестуван на 19 март дружно с редица други членове на НРП. Арестът беше осъществен тъкмо преди Имамоглу да бъде повдигнат за претендент за президент.
На 23 март съдът удължи мярката за задържането му по обвиняване в корупция в Истанбулската огромна община. Само дни по-късно общинският съвет в Истанбул в профил Имамоглу от поста и назначи Нури Аслан за негов краткотраен заместител.
Бавен, само че сигурен път към диктатурата
Въпреки че Турция беше страна, която работеше с доста политически партии и ограничавания в мандатите, Ердоган прави всичко допустимо, с цел да се трансформира в деспот. Лоялните на Ердоган имат вяра, че единствено неговата политическа партия би трябвало да има право да съществува. Той назначава членовете на партията си и като президент избира всички съдии и министри, тъй че има цялостен надзор над Турция. Смъртта е единственото нещо, което може да го смъкна от власт. През 2017 година в Турция беше извършен референдум, който разрешава на Ердоган да остане на поста си до 2029 година, стига да продължава да печели избори. Референдумът също по този начин даде на президента доста повече власт на непрекъсната основа (а не на извънредна). И откакто множеството от вътрешните му врагове са отстранени, а всички въстания – потушени, Ердоган е на път да стане доживотен държател на Турция.
SafeNews /Над обявата работи -Камелия Павлова
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




