Калоян Паргов спазва правилата, но води битки, не е „йес политик“ и иска да стигне до върха в БСП
Всички знаят, че Българска социалистическа партия е партията столетница, само че малко на брой се замислят какво в действителност значи това. Ето едно от нещата - в нея има сериозна маса хора, разбиращи механизмите, които движат света.
Един от тях несъмнено е Калоян Паргов, в този момент ръководител на Управителния съвет на Стратегически институт за национални политики и хрумвания, който се кандидатира за лидерския пост в Българска социалистическа партия.
За своите 47 години (роден е в Пловдив на 13 юли 1977 г.) Калоян Паргов има впечатляваща политическа биография. Два мандата е бил отпред на най-голямата организация на столетницата – столичната, дълготраен общински консултант в Столичния общински съвет, член на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия.
А партийната му кариера стартира напълно банално – някъде на границата на двете хилядолетия той е едно от момчетата от Толева махала в столичния регион „ Връбница “, които лепят предизборни плакати. По-късно оглавява районния съвет на алените в този столичен регион – първия му по-значителен партиен пост. По-късно влиза и в управлението на БСП-София.
И когато през 2013 година нападна шефския кабинет на „ Леге “ 10 го прави от позицията на зам.-председател на партията в София.
Или както по-късно се майтапи - изкачвал е кариерната стълба „ без да употребява асансьора “.
Паргов има 19-годишен партиен стаж, от които 12 – в управителните органи на Българска социалистическа партия. „ Идеите на левицата са традиция в моето семейство и аз съм израснал с тях. Считам, че след 1989 година Българска социалистическа партия е единствената политическа групировка, която съществено се показва в политическото пространство и работи за елементарните хора “, споделя той, обяснявайки за какво във времената след 1989 година, когато лявото „ не е на мода “ е избрал да членува точно в социалистическата партия.
Той е приключил е УНСС, компетентност „ Международни връзки “, има магистратура по европейска интеграция, свободно владее британски език. От УНСС е познанството му с финансиста проф. Григорий Вазов, който го кани за програмен шеф в консултантската си компания „ Вазов институт “. Така за Паргов политиката потегля ръка за ръка с бизнеса.
В редиците на бизнеса, а и на политиката Паргов е прочут и като наследник на проф. Драгомир Паргов, експерт по киберсигурност. Свято тачи един завет от починалия си татко: „ Пази правилата си! Изпуснеш ли правилата, ще се загубиш в тъмнината! “
В левицата, където е цялостно с някогашни величия, Калоян Паргов не минава за партиен благородник и не са доста тези, които знаят, че е от изтъкнат жанр - прародител му Наум Тенчев е бил преподавател в фамозната преди време си Солунска гимназия.
Калоян Паргов не не помни думите на татко си - има доста скъпото за политик качество да отстоява концепциите си, даже когато са в прорез с господстващата сега наклонност. Той не се поколеба на седне на една маса с посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова, като участник в интернационалната конференция под надпис „ Преход от еднополюсен към многополюсен свят. Европа - Балканите – България “. И постоянно е отстоявал тезата за специфичните връзки на България с Русия.
Казва също: „ В момента не виждаме по-далече от Европейския пазар, с който сме вързани на 60%. Не виждаме Китай, не виждаме Виетнам, не виждаме обичайни за нас търговски територии, които са отвън границите на Европейски Съюз. “
Като политик търси решения отвън злобата на деня. Прави разлика сред задачите и средствата за постигането им. На среща със съпартийци преди няколко дни, да вземем за пример, сподели: „ Трябва да си сложим по-амбициозна цел и да водим такава политика, че след 10 години да сме измежду първите 12 – 15 страни в Европейския съюз по качество и стандарт на живота. Това е национална цел. И по-късно да спорим дали Еврозоната ще способства или няма да способства за реализиране на тази цел, тъй като еврото е средство, а не цел. “
Да, Паргов не е „ йес политик “. Не единствено що се отнася до интернационалните връзки. Но и във вътрешнопартийните. Макар че е някогашен състезател и тежка контузия поставя завършек на футболната му кариера, напълно не е от обичайните биткаджий. Не залага на солени изрази и остри изявления, с цел да впечатлява. Което не значи, че не води борби и не отстоява позициите си.
И поради тях последните години от партийната му биография са много бурни. Заради петото място на Българска социалистическа партия на парламентарните избори през 2022 година Паргов е един от 90-те социалисти, които вършат подписка и желаят оставката на водача Корнелия Нинова. Според него едноцифренният резултат за социалистическата партия е позорен.
Но Нинова вижда нещата по различен метод и разполага с механизми да се наложи.
И се стартира! През февруари 2022 година Нинова прокара през Националния съвет на Българска социалистическа партия решение, което забрани на Паргов да заема висши длъжности в партията за период от една година. Така той бе лишен с един удар от мястото си в пленума и от поста ръководител на БСП-София. Начело на столичните социалисти бе определен Иван Таков. Но месеци по-късно съдът отсъди в интерес на Паргов и го върна в Националния съвет. И тук личи умеенето му да види по-далеч от злободневното. Когато медиите го питат, ще опита ли да се върне и на „ Леге “ 10, Паргов дава отговор, че няма да хвърля столичната организация в безпорядък.
Така в заплетения проблем излиза наяве кой кой е и по какъв начин отстоява позициите си.
Нинова резервира поста си, а в поредицата избори Българска социалистическа партия като резултати „ дълбае дъното “.
„ Историята познава доста неприятни обстановки, в които изпада един човек, който е пропуснал да си тръгне в точния момент. Това е белег на морал и нравственос, които не виждам в Корнелия Нинова “, е изводът на Калоян Паргов, изработен след вота на 9 юни 2024 година, когато и подкрепящите до този миг Нинова прозряха, че под нейно управление Българска социалистическа партия върви надолу.
Нинова обаче не стопира и посредством свои съидейници апелира в съда решението за вписването на Атанас Зафиров като изпълняващ функционалностите ръководител на Българска социалистическа партия. „ Ако Нинова има малко морал, чест и достолепие, ще спре да апелира решението на съда за Зафиров “, разяснява по този мотив Паргов. И отстоява позицията си, че Българска социалистическа партия има потребност от генерална смяна.
Мнението му – и тогава, когато е измежду съперниците на Нинова, и през днешния ден – когато е претендент за пост №1 в Българска социалистическа партия е непроменяемо – Българска социалистическа партия не е лидерска партия, а нейният ръководител е просто пръв сред равни.
Уважава разпоредбите и следва правилото – откакто са избрани, одобряваме ги и работим по тях.
И по тази причина е срещу да се сменят в последната минута, какъвто опит се прави сега. В проектоустава, препоръчан от краткотрайното управление на Българска социалистическа партия, се предлага смяна, с която директният избор на ръководител да бъде анулиран. Паргов е безапелационен - не е честно и не е морално разпоредбите да се трансформират по време на акцията, седмица преди изборния ден. И нагледно разказва обстановката по този начин: „ Сега се оказва, че вместо да отидем на футболен мач, за който се готвим от дълго време, в „ 12 без 1 “ някой ще каже, че в действителност шампионата е по ръгби, а не е по футбол. Нещо, за което аз не съм се готвил, тъй като ръгби е различен спорт и изисква различен вид подготовка. “
И по този начин единствено дни преди първото съвещание на 51-я конгрес на Българска социалистическа партия не е ясно по какъв начин ще бъде определен новият ръководител на Българска социалистическа партия. Дали краткотрайното управление, предложило смяна в устава, ще се наложи и изборът ще създадат делегатите на конгреса. Или въпреки всичко ще има директен общопартиен избор, който е плануван за идната неделя - 23 февруари.
В навечерието на конгреса Паргов е един от 16-те претенденти за председателския пост. И следва да забележим дали ще повтори опита на Тодор Живков. Бившият Първи в социалистическа България към този момент е последният водач на алените, който е оглавил партията, тръгвайки от столичната й организация.
До края на месеца би трябвало да е ясно ще стигне ли до върха в столетницата момчето с плакатите, изкачвало кариерната стълба, без да употребява асансьора.




