Приказка за неделя: Доктор Щъркел цери мързел
Всички в зоопарка познаваха Доктор Щъркел и дори доста го обичаха, въпреки че постоянно предписваше горчиви хапчета и от време на време биеше инжекции. Но пък в никакъв случай не грешеше в диагнозата и пациентите бързо влизаха във форма след срещите с лечителя. И за друго го уважаваха. След всяка командировка по света – било за специализация, било за избавителна задача в непознат зоопарк или за почивка, Доктор Щъркел постоянно скътваше по някое семенце в багажа си и след това садеше странни дървета, шубраци, цветя. От Африка да вземем за пример надонесе всевъзможни палми, от северните страни брези, от Америка каучуково дърво, от Азия бамбук, сакура и какво ли още не. Все близки и обичани за животните растения, само че останали някъде надалеч из родните им краища.
А да каже някой, че Докторът нямаше грижи и си уплътняваше времето като градинар, въобще не беше истина. Викаха го за всевъзможни случаи. Например хористите на Коса щяха да вземат участие във значим интернационален фестивал и като почнаха да репетират, не стопираха, до момента в който не прегракнаха всичките. Та Докторът ги посети, предписа им горски чайове с малина, бъз и къпина, добави капки и предложи цялостно безмълвие най-малко за ден. Като запяха след това, никой не можеше да се мери с хористите на Коса.
Бързо оказа помощ Докторът и на Глигана, блъскал бил огромни камъни, с цел да си изрови шепа жълъди, но си беше раздрусал глигите. А какво е такова мощно животно без страшни и остри като сабя зъби? Щъркелът му направи отвари от лайка и впрочем, да се жабури и да не се постанова да го мъчи с бормашина и клещи.
Краставата Жаба също постоянно търсеше способените препоръки на Доктор Щъркел. Един ден му изиска да й даде мас за пъпчива кожа, въпреки че смяташе да отиде и на хирург за разкрасяване. „ Така и по този начин, Докторе, ще ставам принцеса, но още си диря момъка, който ще ме целуне... Все отново е редно да се погрижа за тези мои обриви, до момента в който пристигна миг да хвърля жабешката кожа. После ще му мисля – може и очите си да поправям, талията да стегна, към този момент има същински вълшебници в естетичната хирургия... ”
Докторът не одобряваше интервенции от глезотия, всеки си е прелъстителен и обичен по своему, само че не искаше да се меси на Краставата Жаба. Нито стартира да й изяснява, че много царици на хубостта се кипрят с корона, но е по-добре да не си отварят устата дори в обикновен диалог. Просто й предписа крем против пъпките, посъветва я и по-малко да стои на плаж, да се къпе в изворна вода с билки, да почива постоянно...
Баба Меца също се оплакваше от заболели очи и разчиташе основно на Доктор Щъркел да я изцери. Старицата никак не виждаше и току се спъваше по горските пътеки, няколко пъти дори обели носа си и опърпа кожух из храсталаците, до момента в който търсеше вратата на своя дом. Докторът я прегледа, увери се, че още няколко диоптъра на очилата ще свършат хубава работа и издаде рецепта. Но предизвести мечката, че би трябвало и лещи да й постави, да оперира очите на бабата за по-сигурно, другояче скоро може да ослепее.
- Леща ли казваш, Докторе? Че аз изобщо не обичам супа от леща, нито фасул, ориз или грах вкусвам. Ако ще ме цериш, гледай да е с мед, с тиква, с ябълки и круши, опъна се пациентката.
- Не ме разбра, Бабо Мецо, стартира добродушно лечителят. Медицинската леща не е за ястие, тя се присажда. На двете очи в случай че сложим, ще виждаш както си гледала като млада. И ще намигаш дори, пошегува се Щъркелът. Няма да те боли, не се плаши толкоз, побърза да я успокои той, беше психолог.
Бабата даде обещание да намерения, взе си рецептата и се потътри към аптеката. В зоопарка нямаха специфичен магазин за очила, само че на Змията фармацевт можеше да се разчита, щеше да откри нужните стъкла, да избере красива рамка, Мецана си беше суетна. Аптекарката и за лещите щеше да изследва.
За Доктор Щъркел оставаха още куп задания: вълчетата бяха с разстройство, вероятно летен грип, та трябваше да ги прегледа. Лисицата чакаше да я навести, неотдавна й беше вадил пилешка кост от гърлото и ден през ден ревизираше по какъв начин се възвръща лакомницата. Една гъска беше със счупено крило, и нея щеше отново да превърже, да я окуражи, че няма да изостане от ятото си. И по този начин нататък, денят на Доктор Щъркел течеше постепенно, с напрежение, само че му носеше задоволство, че е постоянно там, където помощта му е нужна.
Между другите незабавни адреси най-вече се чудеше защо го викат при ленивците. Госпожа Лени си имаше бебе, гледаше го с голяма любов и дребният Вецо наддаваше, а по темперамент беше мирен, спокоен. Дали не беше станала пакост с него?
Като стигна до дома на ленивците, госпожа Лени тъкмо се грижеше за маникюра и прическата си, излегнала се на висок клон. Естествено, ноктите й трябваха, с цел да се придържа по дърветата. Вецо пък се беше вкопчил в майчината четина и никак не помръдваше, толкоз надълбоко и блажено си спеше, та дори похъркваше... Докторът попита Лени от какво се оплаква. Младата майка показа паниката си – бебето не ще да се откъсне от нея, яде и спи, само че друго не подхваща, а към този момент е огромно. Да не би нещо с него да не е наред?
- Ами, ами, госпожа Лени, те дребните от време на време са по-мързеливи. Не е инцидентна онази приказка за юнака, дето бозал 30 години - засмя се Докторът. И моите в началото не желаеха да литнат от гнездото, не щяха да си търсят храна, нали баща носи, а мама меси. Но се научиха. Сега са изрядни и в работата, и към своите чеда, изцяло разчитаме с моята брачна половинка, че ще се оправят в живота и те, и внуците. Та и Вецо ще се научи на всичко належащо, от нас зависи.
И като сподели това Докторът, проточи шия, та клъвна нежно дребния безделник, след това отново и отново, все едно, че му прави ваксини. Вецо се стресна, отвори очи и се търкулна на земята. Госпожа Лени настръхна, аха да скочи и да избавя чедото си, само че Доктор Щъркел я спря.
- Чакай, майчице, не бързай да помагаш, да го мяташ на тил, да го разнасяш по всички страни. Вецо самичък ще се изправи на крайници, всички по този начин сме създали първите си стъпки.
Вецо не стана, мързеше го и просто се обърна на другата страна, с цел да продължи сладкия си сън. Поляната беше наклонена, той се претърколи и падна в близкия поток, хладната вода го стресна и разбуди, пък го подсети и да се мъчи да плува. Ленивецът остана по тил, по този начин му беше най-лесно, след това се обърна по стомах, също му беше прелестно, а дребните вълнички, които създаде с махове, го гъделичкаха и разсмиваха. Госпожа Лени се успокои.
Някакви пеперуди се кискаха, една рибка го плисна на смешка и изобщо на Вецо му ставаше все по-хубаво в потока. После се измъкна на тревата и отново реши да си отлежи, само че Докторът го бутна във водата. И по този начин, до момента в който ленивецът постепенно и славно се покатери на дървото при майка си.
Госпожа Лени гледаше с изненада и благополучие - детето й окъпано, развеселено, съвсем сресано, с очи, необятно ококорени за света. Докторът взе лекарската си чанта и се подготви да каже сбогом и на тези пациенти. Но преди този момент добави съществено:
- И да му казваш, майче: когато падне, би трябвало да се изправя колкото може по-бързо, с цел да го боли по-малко. Това е тайната на всеки триумф в живота, само че дали и по кое време ще я научим? И ще имаме ли храброст да учим и децата на нея?...
Щъркелът помаха с крило и видя, че е поизцапал бялата си престилка по полите и ръкавите. Е, до вечерта оставаше време и да отдъхне с домашните, и да я изпере, та на следващия ден отново да е безупречен на своята задача. Пък може и папионка да постави - за по-тържествено.
А да каже някой, че Докторът нямаше грижи и си уплътняваше времето като градинар, въобще не беше истина. Викаха го за всевъзможни случаи. Например хористите на Коса щяха да вземат участие във значим интернационален фестивал и като почнаха да репетират, не стопираха, до момента в който не прегракнаха всичките. Та Докторът ги посети, предписа им горски чайове с малина, бъз и къпина, добави капки и предложи цялостно безмълвие най-малко за ден. Като запяха след това, никой не можеше да се мери с хористите на Коса.
Бързо оказа помощ Докторът и на Глигана, блъскал бил огромни камъни, с цел да си изрови шепа жълъди, но си беше раздрусал глигите. А какво е такова мощно животно без страшни и остри като сабя зъби? Щъркелът му направи отвари от лайка и впрочем, да се жабури и да не се постанова да го мъчи с бормашина и клещи.
Краставата Жаба също постоянно търсеше способените препоръки на Доктор Щъркел. Един ден му изиска да й даде мас за пъпчива кожа, въпреки че смяташе да отиде и на хирург за разкрасяване. „ Така и по този начин, Докторе, ще ставам принцеса, но още си диря момъка, който ще ме целуне... Все отново е редно да се погрижа за тези мои обриви, до момента в който пристигна миг да хвърля жабешката кожа. После ще му мисля – може и очите си да поправям, талията да стегна, към този момент има същински вълшебници в естетичната хирургия... ”
Докторът не одобряваше интервенции от глезотия, всеки си е прелъстителен и обичен по своему, само че не искаше да се меси на Краставата Жаба. Нито стартира да й изяснява, че много царици на хубостта се кипрят с корона, но е по-добре да не си отварят устата дори в обикновен диалог. Просто й предписа крем против пъпките, посъветва я и по-малко да стои на плаж, да се къпе в изворна вода с билки, да почива постоянно...
Баба Меца също се оплакваше от заболели очи и разчиташе основно на Доктор Щъркел да я изцери. Старицата никак не виждаше и току се спъваше по горските пътеки, няколко пъти дори обели носа си и опърпа кожух из храсталаците, до момента в който търсеше вратата на своя дом. Докторът я прегледа, увери се, че още няколко диоптъра на очилата ще свършат хубава работа и издаде рецепта. Но предизвести мечката, че би трябвало и лещи да й постави, да оперира очите на бабата за по-сигурно, другояче скоро може да ослепее.
- Леща ли казваш, Докторе? Че аз изобщо не обичам супа от леща, нито фасул, ориз или грах вкусвам. Ако ще ме цериш, гледай да е с мед, с тиква, с ябълки и круши, опъна се пациентката.
- Не ме разбра, Бабо Мецо, стартира добродушно лечителят. Медицинската леща не е за ястие, тя се присажда. На двете очи в случай че сложим, ще виждаш както си гледала като млада. И ще намигаш дори, пошегува се Щъркелът. Няма да те боли, не се плаши толкоз, побърза да я успокои той, беше психолог.
Бабата даде обещание да намерения, взе си рецептата и се потътри към аптеката. В зоопарка нямаха специфичен магазин за очила, само че на Змията фармацевт можеше да се разчита, щеше да откри нужните стъкла, да избере красива рамка, Мецана си беше суетна. Аптекарката и за лещите щеше да изследва.
За Доктор Щъркел оставаха още куп задания: вълчетата бяха с разстройство, вероятно летен грип, та трябваше да ги прегледа. Лисицата чакаше да я навести, неотдавна й беше вадил пилешка кост от гърлото и ден през ден ревизираше по какъв начин се възвръща лакомницата. Една гъска беше със счупено крило, и нея щеше отново да превърже, да я окуражи, че няма да изостане от ятото си. И по този начин нататък, денят на Доктор Щъркел течеше постепенно, с напрежение, само че му носеше задоволство, че е постоянно там, където помощта му е нужна.
Между другите незабавни адреси най-вече се чудеше защо го викат при ленивците. Госпожа Лени си имаше бебе, гледаше го с голяма любов и дребният Вецо наддаваше, а по темперамент беше мирен, спокоен. Дали не беше станала пакост с него?
Като стигна до дома на ленивците, госпожа Лени тъкмо се грижеше за маникюра и прическата си, излегнала се на висок клон. Естествено, ноктите й трябваха, с цел да се придържа по дърветата. Вецо пък се беше вкопчил в майчината четина и никак не помръдваше, толкоз надълбоко и блажено си спеше, та дори похъркваше... Докторът попита Лени от какво се оплаква. Младата майка показа паниката си – бебето не ще да се откъсне от нея, яде и спи, само че друго не подхваща, а към този момент е огромно. Да не би нещо с него да не е наред?
- Ами, ами, госпожа Лени, те дребните от време на време са по-мързеливи. Не е инцидентна онази приказка за юнака, дето бозал 30 години - засмя се Докторът. И моите в началото не желаеха да литнат от гнездото, не щяха да си търсят храна, нали баща носи, а мама меси. Но се научиха. Сега са изрядни и в работата, и към своите чеда, изцяло разчитаме с моята брачна половинка, че ще се оправят в живота и те, и внуците. Та и Вецо ще се научи на всичко належащо, от нас зависи.
И като сподели това Докторът, проточи шия, та клъвна нежно дребния безделник, след това отново и отново, все едно, че му прави ваксини. Вецо се стресна, отвори очи и се търкулна на земята. Госпожа Лени настръхна, аха да скочи и да избавя чедото си, само че Доктор Щъркел я спря.
- Чакай, майчице, не бързай да помагаш, да го мяташ на тил, да го разнасяш по всички страни. Вецо самичък ще се изправи на крайници, всички по този начин сме създали първите си стъпки.
Вецо не стана, мързеше го и просто се обърна на другата страна, с цел да продължи сладкия си сън. Поляната беше наклонена, той се претърколи и падна в близкия поток, хладната вода го стресна и разбуди, пък го подсети и да се мъчи да плува. Ленивецът остана по тил, по този начин му беше най-лесно, след това се обърна по стомах, също му беше прелестно, а дребните вълнички, които създаде с махове, го гъделичкаха и разсмиваха. Госпожа Лени се успокои.
Някакви пеперуди се кискаха, една рибка го плисна на смешка и изобщо на Вецо му ставаше все по-хубаво в потока. После се измъкна на тревата и отново реши да си отлежи, само че Докторът го бутна във водата. И по този начин, до момента в който ленивецът постепенно и славно се покатери на дървото при майка си.
Госпожа Лени гледаше с изненада и благополучие - детето й окъпано, развеселено, съвсем сресано, с очи, необятно ококорени за света. Докторът взе лекарската си чанта и се подготви да каже сбогом и на тези пациенти. Но преди този момент добави съществено:
- И да му казваш, майче: когато падне, би трябвало да се изправя колкото може по-бързо, с цел да го боли по-малко. Това е тайната на всеки триумф в живота, само че дали и по кое време ще я научим? И ще имаме ли храброст да учим и децата на нея?...
Щъркелът помаха с крило и видя, че е поизцапал бялата си престилка по полите и ръкавите. Е, до вечерта оставаше време и да отдъхне с домашните, и да я изпере, та на следващия ден отново да е безупречен на своята задача. Пък може и папионка да постави - за по-тържествено.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ