Положението в Иран е трагично
Всички в Иран чакаха, че след анулацията на глобите през 2016 стопанската система на страната още веднъж ще дръпне напред. Надеждите обаче бяха попарени. Лошото е, че и отсега нататък изгледите за Иран са много мрачни.
Надеждите в Иран бяха големи, когато при започване на 2016 икономическите наказания против страната бяха анулирани. Едно десетилетие на пропуснати шансове изглеждаше завършено. Очакваше се, че търговията с нефт още веднъж ще потръгне, че остарялата инфраструктура ще бъде актуализирана и че вложенията от чужбина ще основат основата за повече търговия, по-голямо произвеждане и нови работни места.
" Големите упования обаче не се материализираха ", споделя Михаел Токус, началник на Германско-иранската комерсиална камара. При това стопанската система на Иран започва устремно: през 2016 – т.е. още в първата година след повдигането на глобите – беше реализиран икономически приръст от 12,5%. От 2017 насам обаче темпото понижа и растежът се движи сред пет и осем %.
На пръв взор това не е ужасно. Но пък е незадоволително, с цел да бъдат основани нови работни места за младото население на страната. Днес всеки трети иранец под 24 години е без работа, а междинната възраст на популацията възлиза на 30 години. По данни от 2016 година 12,7% от иранците са безработни, а измежду дамите безработицата възлиза даже на 50%.
В анкета, извършена от IranPoll през предходната година, над 70% от иранците декларират, че елементарните хора не са извлекли никакви изгоди от анулацията на глобите.
Петролът: берекет и проклинание
Ползи обаче имаше за петролния бранш. Още през 2016, съгласно данните на ОПЕК, Иран е продал близо 80% повече недопечен нефт в чужбина, в сравнение с в годината преди анулацията на глобите.
Петролът може да бъде същинска берекет - тъй като покупко-продажбите с него носят една трета от приходите в държавния бюджет. Но може да бъде и проклинание: отпадне ли износът на нефт, икономическият приръст на страната се свива до най-малко.
Що се отнася до другите браншове, дори и през 2016 - годината на огромния взрив - промишлеността и останалите стопански сфери означиха прекомерно дребен приръст - сред 3 и 7 на 100. В селското стопанство да вземем за пример прирастът беше от 4,2%, в бранша на услугите – към 3,6%, в преработващата промишленост – към 6,9%. А строителният отрасъл означи даже минус от 13,1 на 100.
Проблематичен и спъващ развиването фактор е събитието, че най-големите предприятия в страната се управляват от Иранската революционна армия, от военните, разнообразни религиозни фондации или от иранския висш водач аятолах Али Хаменей.
Всеобщ дефицит на пари
В страната се усеща и повсеместен дефицит на капитали, който също спъва икономическия прогрес. Фирмите се нуждаят от свежи пари, с цел да вършат вложения, както и страната - с цел да построява нова инфраструктура. Инвестициите в обществения бранш възлизат едвам на 3% от Брутният вътрешен продукт. Банките отпускат заеми против толкоз високи лихви, че предприятията се оказват принудени да отсрочват някои незабавно нужни вложения.
А иранската валута – риалът – се обезцени с една трета от декември 2017 насам. Според експертни преценки, едно петчленно иранско семейство разполага приблизително с малко над 500 евро на месец, а това го слага под границата на бедността.
" Близо пет години след избирането на президента Рохани иранската банкова система продължава да бъде неплатежоспособна ", написа икономистът Джавад Салехи-Исфахани в немския вестник " Ханделсблат ".
А какво е ситуацията с задграничните банки? Австрийската районна банка " Обербанк " да вземем за пример към този момент разгласи, че след отхвърли на Съединени американски щати от атомното съглашение с Иран счита да подложи на преоценка бизнеса си в страната. През есента на предходната година Обербанк беше първата европейска финансова институция, която незабавно след анулацията на глобите подписа кредитно съглашение с Иран. Още през ноември обаче банката даде на заден ход и реши, че няма да раздава повече заеми, без значение от високото търсене.
" Санкциите на американците "
Още преди отхвърли на Съединени американски щати от атомното съглашение, президентът Тръмп частично към този момент беше постигнал задачата си - стопанската система на Иран и търговията ѝ с чужбина бяха съществено затруднени. А в този момент на процедура и разплащанията на иранските компании с чужбина са съвсем блокирани. Това се отнася изключително за търговията с нефт – и то без значение дали в нея вземат участие американски компании или не.
" На първо време става дума единствено за американски наказания против Иран ", споделя Михаел Токус от Германско-иранската комерсиална камара. Неговото изказване е правилно, единствено че има и още нещо: всяка огромна компания, стъпила на международния пазар, е обвързана и с огромните банки на Уолстрийт – т.е. може да се окаже директно наранена от американските наказания.
" Надеждата беше, че през 2018 иранската стопанска система ще тръгне още веднъж напред. Тази вяра в този момент бе попарена ", споделя Фолкер Трайер от Германската търговско-индустриална камара. Това се отнася и до немските компании, които поддържат бизнес контакти с Иран. В случая става дума за търговски размер, който през актуалната година евентуално ще надмине четири милиарда евро. Попарени бяха обаче най-много очакванията на хората в Иран – една страна с близо 80 милиона население.
Източник: Дойче веле
Надеждите в Иран бяха големи, когато при започване на 2016 икономическите наказания против страната бяха анулирани. Едно десетилетие на пропуснати шансове изглеждаше завършено. Очакваше се, че търговията с нефт още веднъж ще потръгне, че остарялата инфраструктура ще бъде актуализирана и че вложенията от чужбина ще основат основата за повече търговия, по-голямо произвеждане и нови работни места.
" Големите упования обаче не се материализираха ", споделя Михаел Токус, началник на Германско-иранската комерсиална камара. При това стопанската система на Иран започва устремно: през 2016 – т.е. още в първата година след повдигането на глобите – беше реализиран икономически приръст от 12,5%. От 2017 насам обаче темпото понижа и растежът се движи сред пет и осем %.
На пръв взор това не е ужасно. Но пък е незадоволително, с цел да бъдат основани нови работни места за младото население на страната. Днес всеки трети иранец под 24 години е без работа, а междинната възраст на популацията възлиза на 30 години. По данни от 2016 година 12,7% от иранците са безработни, а измежду дамите безработицата възлиза даже на 50%.
В анкета, извършена от IranPoll през предходната година, над 70% от иранците декларират, че елементарните хора не са извлекли никакви изгоди от анулацията на глобите.
Петролът: берекет и проклинание
Ползи обаче имаше за петролния бранш. Още през 2016, съгласно данните на ОПЕК, Иран е продал близо 80% повече недопечен нефт в чужбина, в сравнение с в годината преди анулацията на глобите.
Петролът може да бъде същинска берекет - тъй като покупко-продажбите с него носят една трета от приходите в държавния бюджет. Но може да бъде и проклинание: отпадне ли износът на нефт, икономическият приръст на страната се свива до най-малко.
Що се отнася до другите браншове, дори и през 2016 - годината на огромния взрив - промишлеността и останалите стопански сфери означиха прекомерно дребен приръст - сред 3 и 7 на 100. В селското стопанство да вземем за пример прирастът беше от 4,2%, в бранша на услугите – към 3,6%, в преработващата промишленост – към 6,9%. А строителният отрасъл означи даже минус от 13,1 на 100.
Проблематичен и спъващ развиването фактор е събитието, че най-големите предприятия в страната се управляват от Иранската революционна армия, от военните, разнообразни религиозни фондации или от иранския висш водач аятолах Али Хаменей.
Всеобщ дефицит на пари
В страната се усеща и повсеместен дефицит на капитали, който също спъва икономическия прогрес. Фирмите се нуждаят от свежи пари, с цел да вършат вложения, както и страната - с цел да построява нова инфраструктура. Инвестициите в обществения бранш възлизат едвам на 3% от Брутният вътрешен продукт. Банките отпускат заеми против толкоз високи лихви, че предприятията се оказват принудени да отсрочват някои незабавно нужни вложения.
А иранската валута – риалът – се обезцени с една трета от декември 2017 насам. Според експертни преценки, едно петчленно иранско семейство разполага приблизително с малко над 500 евро на месец, а това го слага под границата на бедността.
" Близо пет години след избирането на президента Рохани иранската банкова система продължава да бъде неплатежоспособна ", написа икономистът Джавад Салехи-Исфахани в немския вестник " Ханделсблат ".
А какво е ситуацията с задграничните банки? Австрийската районна банка " Обербанк " да вземем за пример към този момент разгласи, че след отхвърли на Съединени американски щати от атомното съглашение с Иран счита да подложи на преоценка бизнеса си в страната. През есента на предходната година Обербанк беше първата европейска финансова институция, която незабавно след анулацията на глобите подписа кредитно съглашение с Иран. Още през ноември обаче банката даде на заден ход и реши, че няма да раздава повече заеми, без значение от високото търсене.
" Санкциите на американците "
Още преди отхвърли на Съединени американски щати от атомното съглашение, президентът Тръмп частично към този момент беше постигнал задачата си - стопанската система на Иран и търговията ѝ с чужбина бяха съществено затруднени. А в този момент на процедура и разплащанията на иранските компании с чужбина са съвсем блокирани. Това се отнася изключително за търговията с нефт – и то без значение дали в нея вземат участие американски компании или не.
" На първо време става дума единствено за американски наказания против Иран ", споделя Михаел Токус от Германско-иранската комерсиална камара. Неговото изказване е правилно, единствено че има и още нещо: всяка огромна компания, стъпила на международния пазар, е обвързана и с огромните банки на Уолстрийт – т.е. може да се окаже директно наранена от американските наказания.
" Надеждата беше, че през 2018 иранската стопанска система ще тръгне още веднъж напред. Тази вяра в този момент бе попарена ", споделя Фолкер Трайер от Германската търговско-индустриална камара. Това се отнася и до немските компании, които поддържат бизнес контакти с Иран. В случая става дума за търговски размер, който през актуалната година евентуално ще надмине четири милиарда евро. Попарени бяха обаче най-много очакванията на хората в Иран – една страна с близо 80 милиона население.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ