Всички табла, които са тук описват историята, последствията от прилагането

Всички табла, които са тук разказват историята, следствията от използването на Закона за отбрана на нацията против евреите и това, което се е случило в Народното събрание, в страната, с цел да можем ние в този момент да беседваме и с цел да мога аз да знам, че съм оживяла от всичките тези отрицателни неща свързани с антисемитизма, с нацизма, с ксенофобията.

Това сподели пред БГНЕС Хени Лорер, една от избавените от депортация, мигове преди отквиването на изложбата „ 1943: Преследване и зашита. Съдбата на българските евреи “.

Много съм разчувствана. Тези табла ме връщат години обратно, когато съм била дребна. Предизвикват мощни безредици, тъй като беше сложен и тежък интервал за еврейското население. Това, което съм претърпяла, го виждам в картинна форма, а младежите, които не знаят какво е било, ще бъдат осведомени и ще могат да схванат и мисля, че ще могат да изведат поучения от случилото се “, добави още тя.

Хени Лорер акцентира, че изложбата, която бе изложена в ДА „ Архиви “ е доста огромно и съществено достижение. С нея се демонстрира рестрикцията, демонстрира се лишаването на хората от техните човешки права.

"Много пъти съм си задавала въпроса за какво този закон е бил наименуван "за отбрана на нацията". За да има отбрана, би трябвало да има врагове. Този закон е бил оповестен и се е дал своя вот, с цел да отбрани българския народ. От кого? От евреите? Това е цялостна нелепост. Ние не сме врагове на българския народ “, разяснява Хени Лорер.

Тя е уверена, че българските евреи са били избавени в резултат на толерантността и благородството на "обикновените български поданици".

„ В историята на взаимоотношенията сред българи и евреи, освен на територията на днешна свободна България, само че и на другите български земи, българският народ и еврейската общественост постоянно са живели в един мир и естетика и в естествени връзки “, съобщи Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на защитата при откриването на изложбата. Той добави, че това е едно от нещата, с които българският народ може да се гордее. Каракачанов изрази своята вяра, че новата страница от историята, която се показва на тази галерия, засягаща връзките сред българи и евреи, единствено ще обогати досегашната история и ще даде повече причини на всички рационални хора, които при започване на 21. век си задават въпроса „ Защо и през днешния ден съществува антисемитизъм? Защо и през днешния ден има поклонници на националсоциализма? “.

„ Когато един народ е обикновено учтив и възпитаван посредством просветителната си система, какъвто е бил българският народ, който в своята история е почитал всички свои съграждани без значение от техния генезис, нещата се получават “, добави още Каракачанов.

Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “, акцентира нуждата да се помни историята, с цел да не се повтаря: „ Трябва да си напомним за тези елементарни хора, без трофеи и без позиции, които са помогнали на обособени хора, обособени фамилии в сериозен за тях миг и в последна сметка са избавили човешки живот. Това са българите, които са избрани за праведници на света. Имаме 20 такива българи. Най-известни, от които са: Димитър Пешев, владиците Стефан и Кирил и известната визия за спасителите на българските евреи стопира до тук “.

Той предложения хората, които в домовете си имат свидетелства, документи, фотоси, движимости, свързани с историята, да ги предадат на Архивите, тъй като това е мястото, на което те би трябвало да бъдат съхранявани.

Столичани и посетители на София могат да посетят документалната галерия „ 1943: Преследване и отбрана. Съдбата на българските евреи “ в Изложбена зала "Архиви", проведена във връзка 75-годишнината от спасяването на българските евреи. Тя цели да ще опише историите на българските праведници, оповестени за такива от израелския институт "Яд Вашем" поради приноса им за спасяването на български евреи. /БГНЕС