Всички сме виждали красивите опаковки на храните в магазина. Дървената

Всички сме виждали красивите опаковки на храните в магазина. Дървената ограда, зелената трева и радостните фермери по етикетите на храните. Истината зад производството на храната, която ядем обаче, е напълно друга.

Замисляли ли сте се, че домати има през цялата година? А забелязвали ли сте ягоди, огромни колкото ябълки? Знаете ли от кое място идва месото и какъв брой път е минало до локалния магазин?

Фермичката по етикетите в действителност се оказва, че не е плантация, а е фабрика. Там животните не се отглеждат, те се създават за месо. То идва от шепа огромни компании и корпорации, които в действителност постановат разпоредбите на пазара. Малтретират животните, а и с служащите си се отнасят не по-различно. Защо им е да те третират добре, откакто след теб чакат още десетки, които да заемат мястото ти?

Тези корпорации вършат всичко допустимо с цел да не знаете какво ядете. Фантазията за фермерът, който всеки ден става по пладне и извежда кравите на паша, изчезва още с появяването на заведенията за бързо хранене преди стотина години. От тогава този бизнес всяка година се разраства с големи темпове.

През 2006г. пазарната стойност на бързата храна доближава 102 милиарда $, а в Индия промишлеността нараства с 40% на година. McDonald’s има в 126 страни на 6 континента с над 31 000 ресторанта по света.  Burger King има повече от 11 000 ресторанта в 65 страни, а Subway са едни от най-бързо разрастващите се в сектора с към 39 000 ресторанта в 90 страни до Май 2009г. И по този начин безчет компании с безчет заведения за хранене, които продават безчет бургери, хамбургери и други сходни. Предлагането на такива еднообразни, сходни и евтини артикули по целия свят си има своите последици.

McDonald’s са най-големият покупател на говеждо месо в Съединени американски щати и желаят хамбургерите им да имат еднакъв усет във всеки един от ресторантите им. За да реализират това, те стартират да създават говеждото по този начин, както те желаят. Това се отнася и за картофите, свинското, марулите и даже ябълките.

Снимка: Гугъл.com

Преди 40 години най-големите производители на месо държали единствено 20-25% от пазара, а през днешния ден дялът е 80%. Това значи, че тези няколко корпорации дефинират хода на промишлеността и диктуват разпоредбите на играта. Дори да не ядете във веригите за бързо хранене, месото, което си купувате в магазина още веднъж идва от същото място.

За да задоволят потребностите на огромните хранителни вериги, тези корпорации трансформират напълно методът, по който се отглеждат пилетата и кравите. Преди 50 години пилетата са били два пъти по-малки и са растели два пъти по-бавно. Гърдите им към този момент са два пъти по-големи, защото бялото месо е най-търсено.

Животните не се отглеждат, те се създават на конвейер и се вършат по този начин, че да са съвсем едни и същи, като че ли създават топки за голф. Отношението към тях е като към неодушевени предмети, които не изпитват болежка. Пилетата се отглеждат в големи, тъмни и затворени отвред пространства, които събират стотици хиляди животни. Кравите към този момент не пасат трева, те се угояват с царевица, защото тя е по-евтина, а и от нея наддават повече и по-бързо. Прасетата се тъпчат по десетки в резервоар, който  се прекарва през машина и 5 секунди по-късно животните излизат на бутове и разрязани на части.

Всичко това е интервенция в естествения ход на природата и си има последствия. Тъпченето на кравите с царевица е трансформирало храносмилателната им система. Бактериите, които разлагат органичните субстанции в стомаха им мутират и стават все по-опасни за индивида. Това, което постоянно чувате по новините за инфектирано месо, което се изтегля от пазара месеци след стартирането му, е точно резултат от разновидностите. Годишно се разболяват хиляди хора от рисковия вариант на бактерията. Между 3% и 5% от тях умират. На пилетата им се дават купища антибиотици и химии, от които наддават извънредно бързо. Животните не могат да създадат и две крачки без да паднат от тежестта си. Пилето може да стане годно за колене единствено за 49 дни от излюпването си.

При обработката в заводите месото се пръска с какви ли не препарати и антибактериални субстанции. Оказва се, че една плантация, която разфасова пилета навън измежду полето и не употребява химични субстанции за стерилизация е 10 пъти по-хигиенична от заводите. Корпорациите обаче не желаят вие да знаете за това. Те притискат и убиват дребния бизнес. Фермерите нямат избор, тъй като имат доста заеми и са принудени да играят по разпоредбите на огромните. Така вие или би трябвало сами да си отглеждате храната или да купувате тяхната.

Когато отидете в магазина ви се коства, че има купища разнородни артикули. Всъщност се оказва, че това не е по този начин. 90% от продуктите в магазина имат едни и същи съставки. Царевицата да вземем за пример се съдържа в кетчупа, сиренето, батериите, фъстъченото масло, желето, подсладителите, сиропите, соковете, въглищата, месото, бързите храни. Използва се и за производството на пластмаса, тъкани и биогориво. Това постанова свръхпроизводство на царевица на доста ниски цени. Тя излиза евтина и в огромни количества. Използва се в съвсем всичко и от нея могат да се произведат всевъзможни храни евтино. С нея се храни добитъкът, даже рибата се зарежда с царевица и се трансформира хранителния й режим, тъй като е по-евтино.

В кланиците има десетки, даже стотици хиляди животни, които безусловно са затънали до колената в тор. Това е разплодник на всевъзможни заболявания. Докато им пристигна времето за колене, животните са омазани задачите в тор.  В кланицата се колят по 400 животни на час и месото не може да се опази от замърсяване с тор. По този метод то става преносител на още повече бактерии.

Хранителният бизнес се разраства от ден на ден и изисква все по-големи артикули за по-бързо време и на по-ниска цена.

Генномодифицирани организми

ГМО са растения с изменено ДНК,  което им дава по-голяма резистентност и трансформира хранителното им наличие. Генната трансформация в началото е употребена с цел да се понижат болестите по посевите и за добива на повече продукция на по-ниска цена.

През 80-те години висшият съд взема решение, че към този момент може да се патентова живот. Това довело до огромни старания на фирмите да патентоват жизненоважни неща, като семената да вземем за пример.

Американска компания произвела генномодифицирани соеви семена, които можели да се пръскат с препарат, който убивал всички бурени, само че посевите оставали незасегнати. През 1996г. единствено 2% от соята в Съединени американски щати е с гена на компанията. До 2008г. тя към този момент е над 90%. Това значи, че съвсем всички, които имат посята соя, в действителност дължат пари на компанията, тъй като соята носи техния ген. Дори фермерът да е посял чиста соя, полените и семената, които се разнасят по въздуха замърсяват чистите насаждения с генномодифицирани семена и те стават благосъстоятелност на компанията.

Компаниите се борят за това върху храните да няма етикети. Те не желаят да знаете какъв брой калории изяждате. Не желаят да знаете и дали има наситени мазнини в храната ви, нито от кое място идва месото, което ядете. Последно се бореха против етикетите за ГМО. Сега повече от половината обработена храна по супермаркетите, която не се създава от локални производители, съдържа генномодифицирано наличие.

Следващият път, когато отидете до магазина, гледайте деликатно какво си купувате. Четете етикетите и изключително написаното с малък шрифт. Купувайте органични храни и се хранете здравословно.

Някои права непокътнати!