Чувствате се сънливи? Това означава, че мозъкът ви е претоварен!
Всички сме изпадали в положение, в което очите ни безусловно се отпускат, а мислите ни се объркват – изключително след липса на сън. Обикновено свързваме сънливостта с отмалялост или дефицит на кофеин, само че ново изследване на Оксфордския университет предлага доста по-задълбочено пояснение. Според техните изводи повода за непреодолимото предпочитание за сън може да се крие в това, че мозъкът е претрупан на клетъчно равнище – а митохондриите, които обезпечават сила на клетката, играят основна роля за това.
Сънливостта се предизвиква от митохондриите в мозъчните кафези Енергийната непълнота в мозъка
Митохондриите са електроцентралите на нашите кафези, които създават силата, нужна за действието ни. Но както откриха учените, когато сънят се отсрочва прекомерно дълго, в митохондриите на невроните, виновни за съня, се натрупват повредени молекули. Резултатът е самобитно метаболитно претоварване в невроните, които контролират съня. По създание мозъкът ни безусловно се „ задушава “ от преработката.
В този миг митохондриите изпращат сигнали, че тялото би трябвало да си легне допустимо най-скоро. Сънят в този случай се трансформира не просто в отмора, а в сериозен метод за „ рестартиране “ – той оказва помощ да се облекчи насъбраното метаболитно натоварване и да се върнат невроните към естествения им режим на работа, като се подсигурява, че мозъкът остава здрав.
Сънят като биологична нужда
В опит с плодови мушици (често употребявани в невробиологията) учените съпоставят държанието на добре наспали се и хронично недоспали човеци. Те открили, че претрупаните митохондрии в лишените от сън мозъци губят електрони, което усилва образуването на нездравословни артикули на разпада.
„ Уморените “ митохондрии стартират да създават рискови молекули, които унищожават клетките Проучването демонстрира, че когато в мозъчните кафези има остатък от нездравословни странични артикули, мухите спят по-дълго и по-дълбоко. Освен това, когато учените генетично нараснали генерирането на електрони в митохондриите, мухите почнали да спят доста повече. А когато тази активност била понижена, те спели по-малко. Това е по този начин, тъй като невроните, които контролират съня, реагират на инцидентните молекули, като минават в режим на нараснала интензивност, трансформирайки съня в сериозен биологичен приоритет.
Както споделя невробиологът Рафаеле Сарнатаро: „ Не може митохондриите да пропущат прекалено много електрони. Когато това се случи, те генерират реактивни молекули, които повреждат клетките “.
Този резултат е толкоз мощно изразен, че откривателите го показват като един от вероятните съществени биологични фактори за съня. Оказва се, че желанието за сън не е просто държание, присъщо на природата, а реакция на мозъка на „ прегряването “ във връзка с вътрешната сила.
Митохондриите въздействат освен върху сънливостта, само че и върху скоростта на стареене Как са свързани митохондриите, стареенето и заболяванията
Новите открития оказват помощ да се обяснят и други феномени. Например за какво бебетата и дребните животни спят повече – те имат по-активен метаболизъм и по-бързо натрупват странични артикули. Или за какво хората с невродегенеративни болести като заболяването на Алцхаймер постоянно имат проблеми със съня – може би в мозъка им има дисбаланс на метаболитните сигнали.
Проучването също по този начин подсказва, че сънят е тясно обвързван с дълголетието. Митохондриалната интензивност въздейства освен на съня, само че и на скоростта, с която организмът старее, и може би точно натрупването на нездравословни молекули дефинира какъв брой време ни е належащо, с цел да се възстановим. Това значи, че посредством въздействане върху митохондриите може да е допустимо да се усъвършенства здравето на мозъка и даже да се забави стареенето.
Ако постоянно се чувствате сънливи макар кафето и светлия ден, не подценявайте това чувство. Може би мозъкът ви безусловно ви моли да се изключите най-малко за малко, с цел да се избави от претоварване. Склонни сме да мислим за съня като за нещо второстепенно, само че в реалност той е комплициран и жизненоважен развой, следен на равнището на нашите кафези.
