Така и баба знае
Всички сме чували израза „ по този начин и баба знае “. Нека си напомним и поучителната национална приказка, от която се е родил той – „ Клин-чорба “.
Някакъв търговец обикалял селата да си продава стоката. Вечерта замръкнал в непознато село и се отбил в къщичката на една старица да пренощува. Поискал нещо за ядене.
— Бедна съм, синко, и в къщи няма нищо за ядене… — отвърнала бабата скъперница.
Търговецът усетил каква е работата, само че нищо не споделил. Взел едно менче, налял го с вода и го закачил над огъня.
— Защо слагаш да топлиш вода, синко? — попитала бабата любопитно.
— Ще сварявам клин-чорба — отвърнал търговецът.
— Бре, че по какъв начин се прави клин-чорба? Що е това знамение?
— Дай един чеп, а аз ще те науча по какъв начин да я вариш.
Бабата донесла чеп от старите подкови на магарето, търговецът го пуснал в менчето и споделил:
— Дай в този момент, бабо, малко ориз!
На бабичката доста и се желало да научи по какъв начин се вари клин-чорба, по тази причина донесла ориз, след това донесла лук, а най-после и едно яйце. Дала ги на търговеца, като си мислела: „ Нека се науча по какъв начин се вари клин-чорба, тогава към този момент няма да си разходвам парите да закупувам едно-друго, а ще си хапвам все клин-чорбица! “.
В това време търговецът опитал чорбата с лъжицата и споделил:
— Бабо, я донеси малко масълце!
Бабата донесла и масълце. След малко търговецът отново изискал:
— Я, бабо, донеси още едно яйце! Бабичката донесла и второ яйце.
Когато чорбата се сварила добре, търговецът извадил клина от менчето, изхвърлил го и седнал да яде.
Бабата го гледала, гледала, па най-после рекла намусена:
— Че по този начин и баба знае клин-чорба да вари!
— Ами като знаеш, тогава за какво не свари? — засмял се търговецът и траял да сърба от вкусната чорбица.
