Историята на „Хюстън, имаме проблем“ и какво всъщност става с Аполо 13
Всички сме чували и евентуално сме употребявали израза: „ Хюстън, имаме проблем “ и знаем, че идва от злополучната задача на Аполо 13 до Луната. Но това, което множеството от нас най-вероятно не знаят е, че по този начин изразът в действителност не е тъкмо по този начин.
Той става известен, когато Кевин Бейкън го изрича в класическата приключенска драма от 1995 година, основана (и кръстена) на задачата, само че истината е, че астронавтът Джон „ Джак “ Суигърт, който Бейкън изобразява, в никакъв случай не е казвал „ Хюстън, имаме проблем “ – както не го споделя и Том Ханкс, който играе астронавтът Джим Ловел, когато повтаря изречението.
Докато сюжетът на кино лентата не е толкоз надалеч от истината, най-малко четвърт век цитираме неверно един от най-стряскащите моменти в историята на галактическите пътувания. Истинската история зад тези думи демонстрира удивително умерено и съобразително решение на проблеми от страна на тримата астронавти и контрола на задачата на Земята.
Мисията Аполон 13 трябваше да бъде третото кацане на Луната в американската история, само че тя се проваля, когато един от кислородните резервоари на борда на галактическия транспортен съд Одисея избухва. Това става единствено два дни след старта на задачата на 11 април 1970 година
За благополучие, водачите, командирът Джеймс А. Ловел-младши, водачът на командния модул Джон Л. Суйгерт-младши и водачът на лунния модул Фред У. Хайз-младши са подробно готови. Ловел към този момент е летял в няколко задачи, Суигерт е деец от Военновъздушни сили, а Хейз е професионален водач на изтребител. Както всеки астронавт би споделил обаче никакво образование не може да ни приготви за всичко.
Тримата астронавти в деня преди полета
Само към 9 минути откакто астронавтите предават последно известие за лека нощ на Земята, един от резервоарите с О2 се взривява, като унищожава и другия кислороден контейнер.
„ Добре, Хюстън, тук имахме проблем “, умерено оповестява Суигерт на центъра за надзор на задачата на НАСА.
„ Хюстън, имахме проблем “, повтори Ловел.
На екипажа е казано да бъде в подготвеност, до момента в който инженерите на НАСА открият казуса. Сиймор Либергот дава отговор за електрическите, екологичните и информационните системи на Аполо 13. Екипажът към този момент е отстранил вероятността въпросът да е неточност в инструментите – Ловел, Суигърт и Хейз освен чуват казуса – за който по-късно Ловел споделя, че е бил като мълния – само че и виждат детонацията от първа ръка.
Минали са 56 часа от началото на задачата, когато се появяват предупредителни сигнали за водородния контейнер на Одисей – модула, в който живееше екипажът. Суигърт взема решение, че просто би трябвало да бъде пренастроен посредством загряване и вентилиране на газта, постоянно срещана процедура, известна като „ крио безредие “. Но щом прави това обаче, галактическият транспортен съд се раздруса. Както екипажът, по този начин и контрола на задачата в Хюстън видяха, че количеството и налягането на кислородните резервоари спадат до нула. Кислорода пък също зарежда горивните кафези на Одисей и по тази причина пада и мощността модула. След 13 минути Ловел поглежда през прозореца и вижда, че от кораба изтича нещо.
„ Пускаме нещо на открито в космоса “ – споделя Ловел.
„ Разбрано “ – споделя Хюстън.
Ловел знаеше, че това е „ някакъв газ “, само че едвам по-късно разбра, че е точно кислорода. И оттук нататък нещата стават по-зле.
След повредите, екипажът към този момент имаше единствено един източник на О2, с цел да се върне на Земята: лунна лендър Водолей. Той не трябваше да се употребява, до момента в който Аполо 13 не бяха подготвени да кацнат на Луната и не беше оборудван задоволително за пътешестване назад към Земята, само че екипажът няма различен избор.
Тъй като Водолей е планиран за Луната, той няма топлинен щит, задоволително устойчив, с цел да защищити екипажа при нахлуване в земната атмосфера. Независимо от това, Хейз и Ловел го приготвиха за изстрелване, а Суигерт остана на борда на Одисея, с цел да изключи зареждането.
Използвайки лунния модул, с цел да управлява Одисеята, екипажът пренасочи траекторията си, с цел да се прекарат към Луната и се насочи към дома. Те употребяват гравитацията, с цел да ги насочат назад към Земята, с цел да пестят сила, където това е допустимо. Те също по този начин стопират всяка несъществена система, което, за жалост, значи, че няма да има топлота на борда.
Докато температурите паднаха съвсем до 0, някои от храните на кораба станаха негодни за консумация. Водолей не е планиран да работи толкоз дълго, колкото ще отнеме да стигнат до Земята, тъй че ще му е нужна вода за изстудяване на хардуера, с цел да не прегрее. Водата, която е нужна за оцеляването на екипажа, би трябвало да бъде понижена.
В последна сметка обаче бързото мисленето, екипната работа и подготовката на екипажа, както и тази на контрола на земята, съумяват да върнат тримата мъже безвредно у дома. На 17 април 1970 година екипажът навлиза в атмосферата на Земята и пада покрай Самоа в Тихия океан.
