Всички скорошни санкции на САЩ срещу техните врагове не работят,

...
Всички скорошни санкции на САЩ срещу техните врагове не работят,
Коментари Харесай

Джон Болтън: САЩ се нуждаят от революция в санкционната политика

Всички скорошни наказания на Съединени американски щати против техните врагове не работят, написа някогашният консултант по националната сигурност на Доналд Тръмп Джон Болтън в The Hill. Според него, американската политика на наказания би трябвало да бъде затегната и милитаризирана. Едва тогава съперниците ще " усетят мощната ръка на Америка ".

 

Ето какво споделя той: Повече от три десетилетия икономическите наказания против съперниците на Америка са значителен детайл от нашата външна политика. За страдание, от ден на ден доказателства сочат, че в последно време те прекомерно постоянно са зле премислени и също толкоз зле се ползват. Пропуснахме да оценим, че задачите на нашите наказания са подли и изобретателни, само че противната страна ловко измисля хитри способи да ги заобиколи и да смекчи негативното им влияние. Обикновено сме били удовлетворени от нашите наказания като демонстрация на „ добродетел “, а не като същинска икономическа война. Следователно не е изненадващо, че такива наказания постоянно са единствено нищожно ефикасни или, още по-лошо, самозаблуждаващи. Съвсем неотдавна беше открито, че иранските дронове съдържат необятен набор от американски и други западни съставни елементи, в това число комплицирани детайли в системите за ориентиране и задвижване.

 

Санкциите и контролът върху износа, включени тук, не се ползват за нуклеарните оръжия и стратегиите на Иран за балистични ракети. Но надеждният модел на Техеран за противопоставяне на глобите за дронове допуска, че триумфът в осуетяването на нашите старания от една цел на наказания е елементарно изпълним и при други цели. Други съществуващи образци за неуспех на глобите включват продажбата на Иран на от ден на ден и повече от международния нефт, изключително през Китай, заради слабото използване на глобите от страна на Съединените щати. Друг образец е неуспехът Русия да бъде сложена на колене като възмездие за дейностите ѝ против Украйна. Тук е и неуспехът да се прекратят нуклеарните и ракетните стратегии на Северна Корея.

Тези и други случаи илюстрират нуждата от „ културна гражданска война “ в санкционната политика на Съединени американски щати в нова среда, в която сме изправени пред съперници като Китай, които са огромни стопански сили и съставляват по-голяма опасност. Бездействието в този момент може да ни нарани по-късно. През 1919 година Удроу Уилсън, който търси други възможности на военните дейности и е най-гласовитият покровител на глобите на Америка, ги назовава „ ръка върху гърлото на нация, която нарушава разпоредбите “ и „ спокойно и безшумно, само че смъртоносно лекарство “. То обаче „ няма да развъжда гибел отвън бойкотираната нация, а ще окаже мощен напън върху нея, на който " нито една модерна нация не може да устои ". Уилсън предложи да водим икономическа война, а не да парадираме с добродетелите си.

 

Днес обаче вземащите решения във Вашингтон постоянно подкопават личните си старания. Една от срещаните неточности е потреблението на „ умни “ или „ целенасочени “ наказания, а не необятни и всеобхватни ограничения. За страдание, колкото по-тесни са глобите, толкоз по-лесно е да ги заобиколите. Например при администрацията на Джордж У. Буш някои китайски компании, които бяха глобени за продажба на ракетни съставни елементи на Пакистан, започнаха ограничения за заобикалянето им посредством смяна на имената им или основаване на дребни дъщерни сдружения, като по този метод елементарно избягваха рестриктивните мерки. Този проблем остава постоянно срещан и през днешния ден. Много по-добре е да се приложат допустимо най-широки наказания, като да вземем за пример Резолюция 661 на Съвета за сигурност след нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 година, която афишира, че членовете на Обединените народи „ би трябвало да предотвратяват влизането на техните територии на всички артикули и артикули с генезис от Ирак “ (или Кувейт след датата на инвазията). Тук няма двусмислие или място за креативна интерпретация.

 

Друг минус, за жалост присъщ както за американските, по този начин и за европейските наказания, е дългото закъснение на влизането им в действие. След като президентът Тръмп се отдръпна от нуклеарната договорка с Иран от 2015 година и разгласи възобновяването на глобите против Техеран, множеството от рестриктивните мерки не влязоха в действие 6 месеца.

 

В отговор на нашествието на Русия в Украйна, почнала през февруари тази година, европейците оповестиха цялостна възбрана на вноса на съветски нефт и природен газ, само че тези необятно разгласени наказания влизат в действие едвам в този момент, съвсем година по-късно. По същия метод препоръчаната от Байдън горна граница на цените на износа на съветски нефт се оказва мощно спорна, пробвайки се по едно и също време да ограничи съветския експорт, като в същото време разрешава при избрани равнища на разноските да заобикалят покачването на международните цени на петрола. Не можете да имате и двете по едно и също време.

Аргументът за закъснение на използването на наказания е, че засегнатият от тях бизнес има потребност от време, с цел да се приспособи. Вместо това такива гратисни интервали постоянно са огромни преимущества за обектите на наказания, които бързат да употребяват времето преди рестриктивните мерки да влязат в действие, с цел да сключат допустимо най-вече покупко-продажби, както и да приготвят по-дългосрочни механизми за отбягване и прикриване. Още по-лошо е, че с цел да избегне обвиняванията в „ несъразмерното съблюдаване “, бюрокрацията във Вашингтон постоянно съпровожда своите наказания с пояснения, които не са нищо повече от „ пътни карти “ за нарушителите да ги заобиколят. Практиката на изкуствено „ остаряване “ на съществуващите контракти, което разрешава на засегнатите компании да се отдръпват от съществуващите съглашения, към момента има прочут смисъл. Но няма безапелационна причина за отбрана на компаниите от евентуални бъдещи наказания. Наистина рядко се случва възходящото политическо или икономическо напрежение с непознати страни да не дава време за предугаждане и отбрана против възходящи опасности, в това число посредством правене на защитни контракти. Политическият риск е цена, с която бизнесът би трябвало да се сблъска в един не толкоз съвършен свят. Може би по-важното е, че Министерството на финансите и търговията на Съединени американски щати, което постанова наказания и надзор върху износа, просто не е задоволително нападателно. Реалният опит в стопанската система на публичния избор удостоверяват, че държавните бюрокрации имат своя лична просвета, мощно устойчива на промени и външно управление. Ресурсите за правоприлагане също са лимитирани. Независимо от желанието на доста чиновници по глобите да бъдат по-твърди, те просто нямат средства. Нещо повече, силовите чиновници са заровени в бюрократичните култури на организациите, които не са известни с бързо и уверено държание, не възнаграждават икономическите „ бойци ”, които постоянно се преглеждат като парии, създаващи единствено проблеми.

Имаме потребност от съществено обсъждане на прехвърлянето на отговорността за разкриване на нарушавания на глобите и наказване или надлежно възмездие към организации с бюрократична просвета, по-подходящи за действителна икономическа война. Най-вероятните други възможности за използване на наказания биха били министерствата на защитата или правораздаването. Правосъдието разполага с благоприятни условия за следствие и правоприлагане, само че ние също би трябвало да се пазим от прекалено легалистично пояснение на глобите. Целта е необятно наказване на съперниците, а не доказване на нарушавания по правосъден път отвън рационално подозрение, преди наказването или отмъщението да са оправдани. Като опция Министерството на защитата може да сътвори ръководено от цивилен лица „ Икономическо командване “, паралелно на съществуващото Кибер командване, Европейско командване и други сходни. Военните към този момент са приложили наказания, в това число Инициативата за сигурност при разпространяването на оръжия на Джордж У. Буш и работата, обвързвана с Ирак, според Резолюция 665 на Съвета за сигурност, разрешаваща „ такива ограничения, пропорционални на съответните условия, каквито може да са нужни... за прекъсване на цялото морско мореплаване във вътрешността и на открито ”, с цел да подсигуряваме спазването на Резолюция 661. Това е действително използване, което можем да предприемем едностранно според съществуващите конституционни и законови пълномощия. Това са въпроси, които новият Конгрес би трябвало деликатно да прегледа през идващите две години и които претендентите за президент през 2024 година могат и би трябвало да разискват.

 

Джон Болтън (20.11.1948) беше консултант по националната сигурност на президента Тръмп от 2018 до 2019 година, дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации от 2005 до 2006 година и заемаше висши постове в Държавния департамент през 2001-2005 година и 1985-1989 година Последната му книга е „ Стаята, където се случи “ (2020). Той е създател на John Bolton Super PAC, комитет за политически дейности, подкрепящ претенденти, които имат вяра в мощната външна политика на Съединени американски щати.

Източник " Актуално "

Превод Ганчо Каменарски

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !    
Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР