Всички се опитваме да познаем каква външна политика ще следва

От Гърция за огледалото на Ердоган и грешките на Запада

Всички се опитваме да познаем каква външна политика ще следва турският президент Реджеп Тайип спрямо Запада и несъмнено по отношение на Гърция. За да отговорим на този въпрос, би трябвало да знаем дали и до каква степен Ердоган зависи от Съединени американски щати и Европа, с цел да се изправи пред голямата икономическа рецесия, пред която е изправена страната му, написа " Катимерини ".

Някои опитни анализатори имат вяра, че той ще направи всичко допустимо, с цел да избегне намесата на Запада в възможна " избавителна " интервенция за турската стопанска система, тъй като той пристигна на власт, откакто Турция одобри стратегия от Международния валутен фонд и добре знае политическите последствия. Те също по този начин показват обстоятелството, че Турция не чака доста повече от връзките си с Европейския съюз, за разлика от 2000-те години, когато упованията бяха доста високи.

Но има и различен фактор, който влезе в уравнението. Ердоган счита, че е намерил стратегически сътрудници, финансисти и събеседници отвън западния лагер. Катар му предлага пари в брой, Русия му заплаща обилно, с цел да заобиколи западните наказания, а Саудитска Арабия наподобява ще му даде голям пакет от 50 милиарда $.

Тези връзки имат доста преимущество за Ердоган: те по никакъв метод не зависят от това дали в Турция се нарушават човешките права, дали доминира върховенството на закона и така нататък Не им пука. Те имат доста цинични и транзакционни връзки с Турция и Ердоган. Тези взаимоотношения не се реализират с посредничеството на Конгрес или правозащитни организации - няма никой. Разбира се, никой от сътрудниците на Турция не преглежда тези връзки през призмата на гръцко-турските връзки. Те не се интересуват от това.

Ердоган обаче не може изцяло да затвори вратата към Запада. Не му отива и няма да го направи. В идеалния случай той би желал да обезпечи финансиране от незападни източници за превъзмогване на финансовата рецесия, да продължи с покупката на F-16 от Съединените щати, тъй като турските военновъздушни сили изпитват компликации, да бъде главният канал за заобикаляне на глобите против Москва, само че в това време да играе ролята на значима страна-членка на НАТО.

Съединени американски щати и Европа ще продължат да вършат същата неточност. Страхувайки се да не изгубят Турция, те ще оправдават разнообразни държания, даже когато директно заплашват ползите на Западния алианс. Какъвто и яд да има зад кулисите поради ветото на Турция върху участието на Швеция в НАТО или заобикалянето на глобите, в последна сметка преобладаващото мнение е " леко с Ердоган! " Това сигурно е правилно в Берлин, от време на време в Брюксел и сигурно в Съвета за национална сигурност и Държавния департамент във Вашингтон.

Сегашната деескалация на напрежението с Гърция наподобява продължава и е доста позитивно, че отпред на външното министерство е доста умел и внимателен посланик, тъй като изкушението за ненужна ескалация постоянно дебне. Но дано бъдем реалисти. Ердоган се гледа в огледалото и се вижда като всесилен водач на нова мощ, без потребност да се подчинява на Вашингтон или Европа. Пазарлъкът със Запада, както и гръцко-турските връзки, ще вървят с доста крачки назад-напред - от време на време даже с рецесии.