Дийпак Чопра: За любовта няма невъзможни неща
Всички се нуждаем от убеденост, че сме обичани и че заслужаваме обич. Къпани в майчината обич и повивани в личната си непорочност, ние сме почнали живота си уверени и в едното, и в другото.
Не сме подлагали на подозрение любовта, която сме получавали, само че последователно убедеността ни е ставала все по-крехка. Можете ли през днешния ден напълно откровено да твърдите това, което всяко бебе би изрекло, в случай че можеше да приказва?
Аз съм изцяло обичан.
Аз изцяло заслужавам обич.
Малко са хората, които могат да сторят това, тъй като, вглеждайки се в себе си почтено, виждаме дефекти, които ни карат да считаме, че не заслужаваме обич.
Това ни се коства заслужено, откъдето и да го погледнем, тъй като одобряваме, че съвършената обич не е от този свят. Но в случай че вникнем по-дълбоко, нещата, които назоваваме дефекти, в реалност са белези от болки и рани, трупани цялостен живот.
Когато се гледаме в огледалото, мислим, че виждаме същинския си лик, само че огледалото не ни разкрива истината, която оцелява на инат на всяка болежка: Вие сте основани, с цел да бъдете обичани, и заслужавате тази обич през целия си живот.
Наистина е учудващо, че не го осъзнаваме, защото невинността ни, без значение от всичко, което мислим и усещаме, остава непокътната. Времето не може да навреди на същността ни, нито на духа в нас.
Но в случай че загубим усета си за тази същина, ще се заблуждаваме по отношение на преживяванията си, а това безспорно може да способства за унищожаването на любовта.
В постоянно враждебния и жесток свят опазването на невинността наподобява невероятно. Ето за какво получаваме единствено парченце обич и единствено толкоз е любовта, която заслужаваме.
Това може да се промени.
Независимо че в нашия стеснен свят възприемаме себе си като схващане и тяло, приковани в пространството и времето, съществува едно богато духовно обучение, което твърди противоположното.
Недокоснат от земния живот, като дух, всеки от нас не изпитва рестриктивните мерки на времето и пространството. Тоест духът е чиста обич.
Причината да не се усещаме изцяло обичани и заслужаващи обич е, че не се идентифицираме с духовната си природа. Така любовта губи нещо, без което не би могла да съществува: по-висшето измерение.
Какво би станало, в случай че възкресим тази изгубена част? Съзнание, тяло и дух ще бъдат в единство – по този начин се основава любовта, която би трябвало да отдадете.
Вие и обичаните ви хора ще бъдете в единство – по този начин се ражда любовта, която ще споделите.
В най-дълбоката си същина всеки е съдбоносен да бъде настоящо лице в една безконечна обич. Историята стартира с невинността, с раждането на бебето, обхванато от любящите ръце на неговата майка.
Продължава по време на растежа, когато детето навлиза в света. С натрупването на опит кръгът на любовта се уголемява, обхващайки първо фамилията и приятелите, по-късно интимните сътрудници и най-после нереалните неща като знание и истина.
Това странствуване към зрелостта води до любовта да даваш и до разцъфтяването на по-висши полезности, като състрадание, амнистия и алтруизъм. Накрая настава непосредственото осъзнаване на самия дух, който е чиста обич.
Целта на пътешествието е осъзнаването на същото знание, което има бебето, въпреки да не може да го изкаже: Аз съм обич.
Знайте, че в действителност ще изпитате обич, когато се превърнете в обич – това е и духовната цел на живота.
Малцина доближават до тази цел. Болезнената нужда, зародила от неналичието на обич, може да бъде запълнена единствено посредством наново възпитаване да обичаш и да бъдеш обичан.
Необходимо е сами да открием, че любовта е мощ, толкоз действителна, колкото и земното притегляне, и че да бъдеш налегнат от обич всеки ден, всеки час, всяка минута не е фикция – това е предопределеното ни естествено положение.
Единението на личната ни персона и духа освен е допустимо, то е неизбежно. Духовното значение на любовта се мери най-добре с нещата, които тя може да стори, а те са доста.
Любовта може да лекува.
Любовта може да обновява.
Любовта може да ни накара да се усещаме в сигурност.
Любовта може да ни вдъхне мощ.
Любовта може да ни приближи до Бога.
За любовта няма невъзможни неща.
Из “Пътеката към любовта ”, издателство “Бард ”
