Атидже Вели: 500 млн. евро в Плана на ЕС за продовлствена сигурност
Всички оферти на Движение за права и свободи влязоха в резолюцията на Европейския парламент, споделя Атидже Вели, евродепутат от ДПС/ “Обнови Европа “ в изявление за вестник „СТАНДАРТ“
– Г-жо Вели, войната в Украйна повдигна огромния въпрос за продоволствената сигурност на Европа. Европарламентът имаше в сряда специфична минисесия за това. Какви ограничения подхваща Европейски Съюз, с цел да подсигурява продоволствената сигурност на Стария континент?
– На 24 март Европейският парламент одобри с огромно болшинство (413гласа) резолюция по отношение на нуждата от незабавен проект за деяние на Европейски Съюз за гарантиране на продоволствената сигурност в и отвън Европейски Съюз, в подтекста на съветската военна експанзия в Украйна.Като член на Комисията по земеделие и развиване на селските региони, участвах в разписването на текста на резолюцията през цялото време и съм задоволена, че съвсем всички от предложенията на Движение за права и свободи откриха място във финалния текст на документа.
– Какво предложи Движение за права и свободи?
– Ние сполучливо защитихме включването на искане за активизиране на спомагателна финансова поддръжка за най-засегнатите браншове и предприемане на незабавни целенасочени краткотрайни ограничения, с цел да се оказват помощ на земеделските стопани и да смекчат последствията от сериозното нарастване на цените на торовете, като настоявахме, в частност, за специфични ограничения и за дребните стопанства.
Особено внимание и помощ би трябвало да получат дребните животновъди. Предложихме да се подхващат ограничения за заслужено вдишване на тежестта от увеличаващите се цени от всички участници във веригата за произвеждане, доставка и продажба на храни. Движение за права и свободи настоя държавите-членки, интензивно да ползват ограниченията и да употребяват наличните принадлежности за подсилване на своите вериги за доставки на храни.
– Какво провокира най-сериозни полемики в Еропарламента?
– Сериозен спор провокира метода на Европейски Съюз, във връзка с задачите, заложени в Зеления пакт и обвързваните с него тактики. Движение за права и свободи зае позицията, че задачите на тактиката „ От фермата до трапезата “ би трябвало да се запазят, в необятен смисъл и да не бъдат подценявани при предприемането на дейности за повишение на устойчивостта и за създаване на самостоятелност във връзка с суровините.
Защитихме обаче включването на текст, с който настояваме законодателните оферти, произлизащи от задачите и дилемите на тактиката „ От фермата до трапезата “, да бъдат подложени на всеобхватни оценки на въздействието, като в същото време се вземат поради евентуалните последствия от съветското настъпление в Украйна за европейската и международната продоволствена сигурност.
– Брюксел позволи данъчни облекчения за гарантирането на продоволствената сигурност. Как ще става това?
– Нашата група „Обнови Европа“ настоя страните членки, в своята национална уредба, да прегледат опцията за подкрепяне, да вземем за пример понижаване на социалноосигурителните вноски, краткотрайна анулация или понижаване на някои налози и разширение на заемите по отношение на Ковид-19.
Категорично подчертахме обаче, че Комисията следва да подсигурява, че държавната помощ не води до нарушение на конкуренцията и че се подсигуряват идентични условия на конкуренция в страните членки.
Поискахме пазарни ограничения, активизиране на спешния запас както и даване на право на дерогация, във връзка с разпоредбите за държавна помощ, в това число наредбите de minimis. Парламентът настоя да се понижи зависимостта от химически торове, като се работи старателно върху различни органични торове.
– Как стои въпросът с предплатените заплащания за земеделските производители?
– За нас бе изключително значимо да се разреши еластичност във връзка с предплатените заплащания за производителите, за да се обезпечи ликвидността на земеделските стопани. В тази връзка поискахме от Комисията да усили нивото на предплатените заплащания по директните заплащания и ограниченията за обвързаната поддръжка от 50% на 70%.
Нещо повече, „Обнови Европа“ предложи и повдигане от 75% на 85% за някои заплащания за развиване на селските региони.
Имайки поради, актуалните полемики в няколко страни, в това число и България, призовахме Комисията да обезпечи цялостна изясненост на страните членки във връзка с клаузата за непреодолима мощ (форсмажор) в ОСП, както и в последващото законодателство.
– На 23 март Европейската комисия публично показа пакет от ограничения, включващ незабавна помощ от 500 милиона евро. Как ще се възползват фермерите?
– 350 милиона евро от 500 милиона евро ще дойдат от запаса за рецесия в селскостопанския бранш. Предвидена е и помощ за частно депозиране на свинско месо. Този пакет може да бъде допълнен с до 200% в съфинансиране от държавите-членки, т.е. – общо 1,5 милиарда евро.
Европейската комисия предложи също и краткотрайна дерогация от разпоредбите за екологизиране на ОСП, с цел да се разреши развъждането на култури в земя под угар. Европейска комисия също дава опция на страните да заплащат по-високи равнища на предплатени заплащания за директни заплащания на аграрни производители и основава нова краткотрайна спешна рамка за държавна помощ.Важно е тези ограничения да бъдат въведени доста бързо в България.
В момента тече пролетната сеитба и фермерите би трябвало да имат изясненост, с цел да се приготвят за сеитбата на културите в площите под угар (семена, препарати, торове и пр.). Най-вероятно ще има потребност да се удължи пролетната сеитба. Остава отворен и въпросът дали земеделците ще се оправят в период с подаването на заявките за директни заплащания или ще се наложи удължение на периода на Кампания 2022 г.В незабавен порядък да се посочи метода на подкрепяне на животновъдните стопанства и другите наранени браншове, които безусловно се борят за оцеляването си.
Последните дни виждам едно опълчване на браншовете с предложенията за подкрепяне по линия на държавните помощи, което във времена на тежка рецесия е ненужно.
– Застрашена ли е България от продоволствена рецесия и какви ограничения би трябвало да вземе страната ни?
– България не живее изолирано от света. Всички проблеми, които заплашват продоволствената сигурност в света и в частност в Съюза, засягат и нашата страна.Украйна и Русия имат дял от почти 30% от международната търговия с пшеница, 32% от търговията с ечемик, 17% от търговията с царевица и над 50% от търговията със слънчогледово масло и 20% от слънчогледовите семена. В допълнение, Украйна е главният снабдител на царевица в Европейски Съюз (57% от доставките), значим снабдител на рапица (42% от вноса в Европейски Съюз по обем), слънчогледови семки (15%) и слънчогледов кюспе (47 %), 30% от внасяната в Европейски Съюз пшеница, на годишна база, идва от Украйна и 11 % от Русия.
Съюзът е мощно подвластен от съветските изкопаеми горива – към 90% от потребления в Европейски Съюз газ се внася, като през 2021 година Русия е осигурила 45% от този импорт на разнообразни нива за страните.
Русия е водещ експортьор на синтетични азотни торове, а ние всички знам и че цените на азотните торове са мощно подвластни от цените на природния газ.
Тези данни са показателни за сериозността на обстановката. България следва да е част от единния европейски отговор и проект за деяние за справяне със обстановката. Преди всичко страната би трябвало да работи бързо и поредно по намирането на решение и да създаде скоростно визия и проект по какъв начин да подкрепи бранша и изключително фермерите и бизнеса, които са най-сериозно наранени.
В тези тежки времена хората и бизнеса би трябвало да получат съответна поддръжка от страната. Държавата ни следва да заобикаля всевъзможни протекционистки ограничения, които могат да доведат до разстройства на общия пазар, да обиден още по-неблагоприятно бранш земеделие, да ни слагат в изолираност, да провокират контрамерки от други страни или пък налагане на възможни наказания от Европейска комисия.
– В последната седмица у нас се разгоря дебатът належащо ли е да се забрани износът на зърно. Какво е експертното Ви мнение?
– България е част от единния европейски пазар и считам, че такива крайни ограничения за възбрана на износа на този стадий не са нужни. Да, Договорът за действие на Европейския Съюз разрешава такива ограничения при изключителни условия, само че смятам, че държавното управление можеше да подходи по деликатно по тематиката, без да се основава ненужно напрежение в бранша.
– Бяхме очевидци в България на потрес с цената на олиото. Каква е повода – далавера или обективно повишаване на слънчогледа на международните тържища?
– Комбинация от двете. Факт е повишаването на слънчогледа на международните тържища, като прогнозите са това повишаване да продължи. Изглежда обаче, че тежестта от това повишаване на този стадий се понася единствено от производителите, имам предвид земеделците, преработвателите и крайния консуматор.
Във времена на рецесия е значимо всеки участник във веригата на доставки на храни да понесе своята тежест и отговорност. Това включва и дистрибуторите и търговците. Нашата група Обнови Европа към този момент направи такова предложение и то бе утвърдено във финалния текст на гласуваната през вчерашния ден Резолюция.
В допълнение, по предложение на Движение за права и свободи се включи и текст, с който призоваваме Комисията и страните членки да следят от близко пазарите на селскостопански храни и артикули, като обръщат изключително внимание на ценовите спекулации и в същото време подсигуряват целостта на единния пазар.
– На 8 април „ Стандарт “ провежда в партньорство с Вас 16-тия Великденски конгрес от националната акция „ Да! На българската храна “, който тази година е с тематика: „ Продоволствена рецесия и зелен преход – новите провокации в земеделието “. Как Зелената договорка ще помогне за превъзмогването на продоволствената рецесия?
– Виждам редица благоприятни условия, само че войната в Украйна, постанова нуждата от преоценка на част от задачите. Вероятно ще се наложи да засилим дейностите си по някои ограничения и малко да отложим във времето други. Зелената договорка е тактика за резистентен напредък. Можем да използваме момента, с цел да подсилим по-бързо устойчивостта на земеделския бранш и спомогнем за неговата рационализация. Предвидени за средства в тази тенденция.
източник: „Стандарт“
– Г-жо Вели, войната в Украйна повдигна огромния въпрос за продоволствената сигурност на Европа. Европарламентът имаше в сряда специфична минисесия за това. Какви ограничения подхваща Европейски Съюз, с цел да подсигурява продоволствената сигурност на Стария континент?
– На 24 март Европейският парламент одобри с огромно болшинство (413гласа) резолюция по отношение на нуждата от незабавен проект за деяние на Европейски Съюз за гарантиране на продоволствената сигурност в и отвън Европейски Съюз, в подтекста на съветската военна експанзия в Украйна.Като член на Комисията по земеделие и развиване на селските региони, участвах в разписването на текста на резолюцията през цялото време и съм задоволена, че съвсем всички от предложенията на Движение за права и свободи откриха място във финалния текст на документа.
– Какво предложи Движение за права и свободи?
– Ние сполучливо защитихме включването на искане за активизиране на спомагателна финансова поддръжка за най-засегнатите браншове и предприемане на незабавни целенасочени краткотрайни ограничения, с цел да се оказват помощ на земеделските стопани и да смекчат последствията от сериозното нарастване на цените на торовете, като настоявахме, в частност, за специфични ограничения и за дребните стопанства.
Особено внимание и помощ би трябвало да получат дребните животновъди. Предложихме да се подхващат ограничения за заслужено вдишване на тежестта от увеличаващите се цени от всички участници във веригата за произвеждане, доставка и продажба на храни. Движение за права и свободи настоя държавите-членки, интензивно да ползват ограниченията и да употребяват наличните принадлежности за подсилване на своите вериги за доставки на храни.
– Какво провокира най-сериозни полемики в Еропарламента?
– Сериозен спор провокира метода на Европейски Съюз, във връзка с задачите, заложени в Зеления пакт и обвързваните с него тактики. Движение за права и свободи зае позицията, че задачите на тактиката „ От фермата до трапезата “ би трябвало да се запазят, в необятен смисъл и да не бъдат подценявани при предприемането на дейности за повишение на устойчивостта и за създаване на самостоятелност във връзка с суровините.
Защитихме обаче включването на текст, с който настояваме законодателните оферти, произлизащи от задачите и дилемите на тактиката „ От фермата до трапезата “, да бъдат подложени на всеобхватни оценки на въздействието, като в същото време се вземат поради евентуалните последствия от съветското настъпление в Украйна за европейската и международната продоволствена сигурност.
– Брюксел позволи данъчни облекчения за гарантирането на продоволствената сигурност. Как ще става това?
– Нашата група „Обнови Европа“ настоя страните членки, в своята национална уредба, да прегледат опцията за подкрепяне, да вземем за пример понижаване на социалноосигурителните вноски, краткотрайна анулация или понижаване на някои налози и разширение на заемите по отношение на Ковид-19.
Категорично подчертахме обаче, че Комисията следва да подсигурява, че държавната помощ не води до нарушение на конкуренцията и че се подсигуряват идентични условия на конкуренция в страните членки.
Поискахме пазарни ограничения, активизиране на спешния запас както и даване на право на дерогация, във връзка с разпоредбите за държавна помощ, в това число наредбите de minimis. Парламентът настоя да се понижи зависимостта от химически торове, като се работи старателно върху различни органични торове.
– Как стои въпросът с предплатените заплащания за земеделските производители?
– За нас бе изключително значимо да се разреши еластичност във връзка с предплатените заплащания за производителите, за да се обезпечи ликвидността на земеделските стопани. В тази връзка поискахме от Комисията да усили нивото на предплатените заплащания по директните заплащания и ограниченията за обвързаната поддръжка от 50% на 70%.
Нещо повече, „Обнови Европа“ предложи и повдигане от 75% на 85% за някои заплащания за развиване на селските региони.
Имайки поради, актуалните полемики в няколко страни, в това число и България, призовахме Комисията да обезпечи цялостна изясненост на страните членки във връзка с клаузата за непреодолима мощ (форсмажор) в ОСП, както и в последващото законодателство.
– На 23 март Европейската комисия публично показа пакет от ограничения, включващ незабавна помощ от 500 милиона евро. Как ще се възползват фермерите?
– 350 милиона евро от 500 милиона евро ще дойдат от запаса за рецесия в селскостопанския бранш. Предвидена е и помощ за частно депозиране на свинско месо. Този пакет може да бъде допълнен с до 200% в съфинансиране от държавите-членки, т.е. – общо 1,5 милиарда евро.
Европейската комисия предложи също и краткотрайна дерогация от разпоредбите за екологизиране на ОСП, с цел да се разреши развъждането на култури в земя под угар. Европейска комисия също дава опция на страните да заплащат по-високи равнища на предплатени заплащания за директни заплащания на аграрни производители и основава нова краткотрайна спешна рамка за държавна помощ.Важно е тези ограничения да бъдат въведени доста бързо в България.
В момента тече пролетната сеитба и фермерите би трябвало да имат изясненост, с цел да се приготвят за сеитбата на културите в площите под угар (семена, препарати, торове и пр.). Най-вероятно ще има потребност да се удължи пролетната сеитба. Остава отворен и въпросът дали земеделците ще се оправят в период с подаването на заявките за директни заплащания или ще се наложи удължение на периода на Кампания 2022 г.В незабавен порядък да се посочи метода на подкрепяне на животновъдните стопанства и другите наранени браншове, които безусловно се борят за оцеляването си.
Последните дни виждам едно опълчване на браншовете с предложенията за подкрепяне по линия на държавните помощи, което във времена на тежка рецесия е ненужно.
– Застрашена ли е България от продоволствена рецесия и какви ограничения би трябвало да вземе страната ни?
– България не живее изолирано от света. Всички проблеми, които заплашват продоволствената сигурност в света и в частност в Съюза, засягат и нашата страна.Украйна и Русия имат дял от почти 30% от международната търговия с пшеница, 32% от търговията с ечемик, 17% от търговията с царевица и над 50% от търговията със слънчогледово масло и 20% от слънчогледовите семена. В допълнение, Украйна е главният снабдител на царевица в Европейски Съюз (57% от доставките), значим снабдител на рапица (42% от вноса в Европейски Съюз по обем), слънчогледови семки (15%) и слънчогледов кюспе (47 %), 30% от внасяната в Европейски Съюз пшеница, на годишна база, идва от Украйна и 11 % от Русия.
Съюзът е мощно подвластен от съветските изкопаеми горива – към 90% от потребления в Европейски Съюз газ се внася, като през 2021 година Русия е осигурила 45% от този импорт на разнообразни нива за страните.
Русия е водещ експортьор на синтетични азотни торове, а ние всички знам и че цените на азотните торове са мощно подвластни от цените на природния газ.
Тези данни са показателни за сериозността на обстановката. България следва да е част от единния европейски отговор и проект за деяние за справяне със обстановката. Преди всичко страната би трябвало да работи бързо и поредно по намирането на решение и да създаде скоростно визия и проект по какъв начин да подкрепи бранша и изключително фермерите и бизнеса, които са най-сериозно наранени.
В тези тежки времена хората и бизнеса би трябвало да получат съответна поддръжка от страната. Държавата ни следва да заобикаля всевъзможни протекционистки ограничения, които могат да доведат до разстройства на общия пазар, да обиден още по-неблагоприятно бранш земеделие, да ни слагат в изолираност, да провокират контрамерки от други страни или пък налагане на възможни наказания от Европейска комисия.
– В последната седмица у нас се разгоря дебатът належащо ли е да се забрани износът на зърно. Какво е експертното Ви мнение?
– България е част от единния европейски пазар и считам, че такива крайни ограничения за възбрана на износа на този стадий не са нужни. Да, Договорът за действие на Европейския Съюз разрешава такива ограничения при изключителни условия, само че смятам, че държавното управление можеше да подходи по деликатно по тематиката, без да се основава ненужно напрежение в бранша.
– Бяхме очевидци в България на потрес с цената на олиото. Каква е повода – далавера или обективно повишаване на слънчогледа на международните тържища?
– Комбинация от двете. Факт е повишаването на слънчогледа на международните тържища, като прогнозите са това повишаване да продължи. Изглежда обаче, че тежестта от това повишаване на този стадий се понася единствено от производителите, имам предвид земеделците, преработвателите и крайния консуматор.
Във времена на рецесия е значимо всеки участник във веригата на доставки на храни да понесе своята тежест и отговорност. Това включва и дистрибуторите и търговците. Нашата група Обнови Европа към този момент направи такова предложение и то бе утвърдено във финалния текст на гласуваната през вчерашния ден Резолюция.
В допълнение, по предложение на Движение за права и свободи се включи и текст, с който призоваваме Комисията и страните членки да следят от близко пазарите на селскостопански храни и артикули, като обръщат изключително внимание на ценовите спекулации и в същото време подсигуряват целостта на единния пазар.
– На 8 април „ Стандарт “ провежда в партньорство с Вас 16-тия Великденски конгрес от националната акция „ Да! На българската храна “, който тази година е с тематика: „ Продоволствена рецесия и зелен преход – новите провокации в земеделието “. Как Зелената договорка ще помогне за превъзмогването на продоволствената рецесия?
– Виждам редица благоприятни условия, само че войната в Украйна, постанова нуждата от преоценка на част от задачите. Вероятно ще се наложи да засилим дейностите си по някои ограничения и малко да отложим във времето други. Зелената договорка е тактика за резистентен напредък. Можем да използваме момента, с цел да подсилим по-бързо устойчивостта на земеделския бранш и спомогнем за неговата рационализация. Предвидени за средства в тази тенденция.
източник: „Стандарт“
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ