Всички останали губят: и изчегъртващите, и изчегъртваните, смята той От

Всички останали губят: и изчегъртващите, и изчегъртваните, счита той От профила във Facebook на доктор Мартин Табаков  - ръководител на Института за дясна политика Докато няма формирано постоянно държавно управление, което да действа въз основата на поддръжката си в Парламента, единственият, който печели, е президентът. Всички останали губят: и изчегъртващите, и изчегъртваните. Първите, тъй като желаеха да оправдава смисъла на Законодателния орган. Вторите, защото служебното държавно управление работи като президентски секретариат. Политическите партии би трябвало да престанат да действат като тромби в кръвоносната система на политическия развой, т.е. да „ запушват ” този развой. Това на процедура значи несложни неща. Например, Има Такъв Народ да престанат да приказват от позицията на категорическия императив (по Кант), в случай, че нямат нито поддръжката, нито потенциала да го вършат. А Демократична България да заобикалят йезуитски хореографии като тази, в която те хем желаят поддръжката на Българска социалистическа партия, хем  няма да дадат такава на Българска социалистическа партия, в случай че социалистите са мандатоносители (някой би трябвало да показа на Демократична България, че половата пенетрация си е сексуален акт, без значение кой е горе и кой – отдолу; ибни-то си е ибни). След като има подобен народ, който мисли себе си като олицетворяващ демократична България, е хубаво този либерален народ да се хване в ръце и да си вземе своето. Тъй като сега с неговото се разпорежда президентски секретариат, който е назначен като кабинет от един човек, а не определен като подобен от мнозина. А това, което през днешния ден наподобява като блокиран Парламент, който създава не решения, а проблеми, на следващия ден ще послужи като съображение едни хора да се появяват и да стартират да приказват (отново) какъв брой хубаво нещо е президентската република. А стигне ли се до подобен миг, клечането пред Дондуков 2 към този момент няма да е съвременна форма на политически активизъм, а ще е норма. Затова на идващите избори, които се задават по този начин или другояче, този, който би трябвало да завоюва, е точно Парламентът.