Вълшебният чинар в Сандански гони злите сили
Всички обичаме Сандански - един от най-хубавите градове на България, който се слави с хубавия си въздух, минералната вода и топлото време. Може и да не знаете, обаче градът е прочут и с четирите си вековни чинара. Три от тях се намират в градския парк и са на към 300 години. Четвъртият, за който се счита, че има чудодейна мощ, е два пъти по-възрастен и се намира в градинката на Археологическия музей.
В основата на вековния дънер има мраморна чешма и се има вяра, че корените на дървото зареждат водата с магия. Местни митове описват, че който отпие от постоянно студената вода, ще бъде здрав и зло ще го не помни. Барелефът на чешмата е изработен от дебърски занаятчия през 1854 година в град Серес и е красял централната чешма в двора на джамията на града.
Легендата споделя, че през 1908 година новият шеф разкрил прикрито обръщение в изображенията, което било преднамерено и недопустимо за османската власт, заради което заповядал да я разрушат.
За благополучие, локален човек свалил плочата и я скрил в личната си къща. В средата на барелефа са изобразени два лъва, вързани с верига. Смята се, че те символизират Тракия и Македония, оковани от робството – символиката, която може би е била повода за гнева на шефа на джамията в Серес.
Πрез 1912 година, по време на Балканската война, плочата e била открита от наши бойци, които я придвижват в Демир-Хисар (днес град Сидирокастро). Πо-късно през Първата международна война Bтора българска войска отпред с военачалник Георги Тодоров, която е работила в този регион, я прибира в България. Поставят я в градската баня на Сандански, по това време – Свети Врач.
През 1933 година е разгадано скритото обръщение, закодирано в барелефа и е взето решение, той да се инсталира върху чешма, която да бъде на видно място. Така след дълги премеждия барелефът е вграден в чешмата под чинара.
След 1944 година било планувано дървото да бъде отсечено, само че по незнайни условия това не се случва и клоните му не престават да хвърлят дебела сянка в центъра на Сандански. През 1950 година, когато е оповестено за предпазен естествен обект, възрастта на дървото е изчислена на почти 550 години, измерената обиколка на ствола е 4,6 м, а височината – 23 м.
В основата на вековния дънер има мраморна чешма и се има вяра, че корените на дървото зареждат водата с магия. Местни митове описват, че който отпие от постоянно студената вода, ще бъде здрав и зло ще го не помни. Барелефът на чешмата е изработен от дебърски занаятчия през 1854 година в град Серес и е красял централната чешма в двора на джамията на града.
Легендата споделя, че през 1908 година новият шеф разкрил прикрито обръщение в изображенията, което било преднамерено и недопустимо за османската власт, заради което заповядал да я разрушат.
За благополучие, локален човек свалил плочата и я скрил в личната си къща. В средата на барелефа са изобразени два лъва, вързани с верига. Смята се, че те символизират Тракия и Македония, оковани от робството – символиката, която може би е била повода за гнева на шефа на джамията в Серес.
Πрез 1912 година, по време на Балканската война, плочата e била открита от наши бойци, които я придвижват в Демир-Хисар (днес град Сидирокастро). Πо-късно през Първата международна война Bтора българска войска отпред с военачалник Георги Тодоров, която е работила в този регион, я прибира в България. Поставят я в градската баня на Сандански, по това време – Свети Врач.
През 1933 година е разгадано скритото обръщение, закодирано в барелефа и е взето решение, той да се инсталира върху чешма, която да бъде на видно място. Така след дълги премеждия барелефът е вграден в чешмата под чинара.
След 1944 година било планувано дървото да бъде отсечено, само че по незнайни условия това не се случва и клоните му не престават да хвърлят дебела сянка в центъра на Сандански. През 1950 година, когато е оповестено за предпазен естествен обект, възрастта на дървото е изчислена на почти 550 години, измерената обиколка на ствола е 4,6 м, а височината – 23 м.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ