Вирусите манипулират ума ни
Всички ние сме мощно чувствителни на тематика операции, само че какво ще кажете за концепцията микроби и вируси да въздействат върху мозъка и държанието ни? Звучи като научна фантастика, само че преди да поклатим недоверчиво глава, да си напомним за хилядите и милиони години взаимна еволюция, изваяли комплицираните взаимоотношения сред микро- и макроорганизмите. А представителите на невидимия свят, с който съжителстваме, желаят да оцеляват, да се развъждат и да се популяризират.
Бяс
Да стартираме с заболяването бяс. Причиняващият я вирус попада в централната нервна система, предизвиквайки хиперагресивно държание от страна на инфектирания гостоприемник. Отделя се със слюнката му и при захапване се трансферира в идващия гостоприемник. Предишният към този момент не му е необходим, защото скоро ще загине (в продължение на дълги години не е съществувала опция за противопоставяне на това заболяване) и в случай че желае да оцелее, вирусът би трябвало да си откри нов „ дом “.
Вирусите, предизвикващи настинки или грип, наподобява усилват обществената интензивност на хората, изключително преди появяването на признаците, само че когато индивидът към този момент е кадърен да инфектира близките. Подобна информация се появи и за SARS-CoV-2. Биологичният смисъл на това държание е вирусът да успее да се популяризира, преди засегнатият човек да се почувства зле и да ограничи контактите си.
Черешката на тортата е едноклетъчният паразит Toxoplasma gondii (Т. гонди). Той има комплициран цикъл на размножаване, който включва прекосяване през промеждутъчен и краен гостоприемник. Крайният гостоприемник са котките, от чиито вътрешности паразитът (под формата на така наречен ооцисти) се отделя в околната среда дружно с изпражненията им. В ролята на промеждутъчен гостоприемник може да влезе всяко топлокръвно животно, в това число и индивидът. От деца знаем за пословичната омраза сред котките и мишките, а също и плъховете. Любопитното в тази ситуация е, че паразитът отстранява вродения боязън на плъховете и мишките от котките. Нещо повече, инфектираните плъхове разпознават мириса на котешката урина, търсят котките, „ пеят и танцуват “, с цел да привлекат вниманието им. Резултатът е, че котката елементарно ще ги хване и изяде, по този начин паразитът ще се трансферира от междинния в крайния гостоприемник (в него се прави половото размножаване на Т. гонди) и кръгът ще се затвори.
Тестостерон
Коя е движещата мощ зад всичко това? Оказва се, че Т. гонди покачва образуването на тестостерон, както и на молекули като допамин и вазопресин (свързани с мотивацията и удоволствието) в организма на плъховете, правейки ги безстрашни. Заразени сиви вълци в Националния парк Йелоустоун също са по-дръзки от останалите и избират да атакуват сами, да бъдат водачи на глутница или да загинат, до момента в който се пробват да осъществят упоритостите си.
Т. гонди е необятно публикуван в човешката популация паразит и в някои страни (Франция, Бразилия) може да обхване до 60-80% от популацията. Присъствието му зависи от региона, климата, диетата, хигиената и чувствителността на гостоприемниците. Проведено сред 2014 и 2023 година изследване демонстрира, че у нас антитела против паразита се откриват в 17% от изследваните хора.
Заразяване с Т. гонди става посредством усвояване на цисти в сурово или незадоволително термично обработени месо, консумация на неизмити плодове и зеленчуци, нечисти ръце. Паразитът може да се съобщи от майка на плода, посредством кръвопреливане и при трансплантация на органи.
Мъжете с токсоплазмоза по-ревниви
Токсоплазмозата може да провокира разнообразни животозастрашаващи клинични признаци в случаи на вродена зараза или при имунокомпрометирани пациенти. Инфекцията нормално е асимптоматична при имунокомпетентни човеци, само че дали това е цялата истина?
Предполага се, че латентната токсоплазмоза (доживотно наличие на паразита главно в нервната и мускулната тъкан) е в положение да докара до удължено време за реакция, нарушена двигателна интензивност и промени в личностния профил.
Заразените с паразита мъже наподобява е по-вероятно да подценяват обществените правила, да са по-ревниви и по-догматични. Заразените дами по-често се правят оценка като сърдечни и непринудени, имат доста другари и сантиментални сътрудници. И мъжете, и дамите са по-склонни да изпитват възприятие за виновност. Инфектирани с Т. гонди възпитаници в бизнес колежи виждат себе си по-скоро като бизнесмени, а не като счетоводители. Личностните промени са по-силно изразени при хора, които съжителстват с паразита от по-дълго време. Редица изследвания демонстрират, че инфектираните хора са в по-висок риск от произшествия и присъединяване в автомобилни произшествия. Изследва се връзката сред инфекцията с Т. гонди и шизофрения, меланхолия, влошени неврокогнитивни функционалности, опит за самоубийство и други За да се показва въздействието на паразита върху държанието, би трябвало да бъде провокирана пробна зараза. Това е златен стандарт в науката, само че при хората не е използвано.
Чревният микробиом подтиква спортуването
Сравнително най-добре е изучен микробиомът на червата. В него влизат представители на към 2000 типа бактерии, а сумарно гените им са близо 150 пъти повече от тези в личния ни геном. Те синтезират богат набор от биологично дейни молекули, които влияят върху уязвимостта ни към сърдечни болести, затлъстяване, диабет, тревога, дегенеративни неврологични положения. През последните години връзката „ мозък – вътрешности “ притегля все по-интензивно интереса на учените. И има за какво.
Статия в „ Нейчър “ от 2022 година съпоставя мишки, които упражняват с апарат за тичане, с такива, които не го вършат. Между двете групи животни няма разлика в гените, а единствено в състава на чревния микробиом. В трениращите се откриват повече бактерии, които създават допамин. Когато микробиомът от трениращите мишки е трансфериран в „ мързеливите “, те също стартират да упражняват. Ако чревният микробиом може да подтиква мишките да спортуват, отнася ли се това и за нас, хората? Учените позволяват, че микроорганизмите въздействат и върху нашето държание, върху характерности като просветеност, настройки, емпатия, към това към кого сме привлечени. И няма по какъв начин да не се запитаме: кои сме ние в действителност?
Проф. доктор Радостина Александрова, Българска академия на науките, " Телеграф "
Бяс
Да стартираме с заболяването бяс. Причиняващият я вирус попада в централната нервна система, предизвиквайки хиперагресивно държание от страна на инфектирания гостоприемник. Отделя се със слюнката му и при захапване се трансферира в идващия гостоприемник. Предишният към този момент не му е необходим, защото скоро ще загине (в продължение на дълги години не е съществувала опция за противопоставяне на това заболяване) и в случай че желае да оцелее, вирусът би трябвало да си откри нов „ дом “.
Вирусите, предизвикващи настинки или грип, наподобява усилват обществената интензивност на хората, изключително преди появяването на признаците, само че когато индивидът към този момент е кадърен да инфектира близките. Подобна информация се появи и за SARS-CoV-2. Биологичният смисъл на това държание е вирусът да успее да се популяризира, преди засегнатият човек да се почувства зле и да ограничи контактите си.
Черешката на тортата е едноклетъчният паразит Toxoplasma gondii (Т. гонди). Той има комплициран цикъл на размножаване, който включва прекосяване през промеждутъчен и краен гостоприемник. Крайният гостоприемник са котките, от чиито вътрешности паразитът (под формата на така наречен ооцисти) се отделя в околната среда дружно с изпражненията им. В ролята на промеждутъчен гостоприемник може да влезе всяко топлокръвно животно, в това число и индивидът. От деца знаем за пословичната омраза сред котките и мишките, а също и плъховете. Любопитното в тази ситуация е, че паразитът отстранява вродения боязън на плъховете и мишките от котките. Нещо повече, инфектираните плъхове разпознават мириса на котешката урина, търсят котките, „ пеят и танцуват “, с цел да привлекат вниманието им. Резултатът е, че котката елементарно ще ги хване и изяде, по този начин паразитът ще се трансферира от междинния в крайния гостоприемник (в него се прави половото размножаване на Т. гонди) и кръгът ще се затвори.
Тестостерон
Коя е движещата мощ зад всичко това? Оказва се, че Т. гонди покачва образуването на тестостерон, както и на молекули като допамин и вазопресин (свързани с мотивацията и удоволствието) в организма на плъховете, правейки ги безстрашни. Заразени сиви вълци в Националния парк Йелоустоун също са по-дръзки от останалите и избират да атакуват сами, да бъдат водачи на глутница или да загинат, до момента в който се пробват да осъществят упоритостите си.
Т. гонди е необятно публикуван в човешката популация паразит и в някои страни (Франция, Бразилия) може да обхване до 60-80% от популацията. Присъствието му зависи от региона, климата, диетата, хигиената и чувствителността на гостоприемниците. Проведено сред 2014 и 2023 година изследване демонстрира, че у нас антитела против паразита се откриват в 17% от изследваните хора.
Заразяване с Т. гонди става посредством усвояване на цисти в сурово или незадоволително термично обработени месо, консумация на неизмити плодове и зеленчуци, нечисти ръце. Паразитът може да се съобщи от майка на плода, посредством кръвопреливане и при трансплантация на органи.
Мъжете с токсоплазмоза по-ревниви
Токсоплазмозата може да провокира разнообразни животозастрашаващи клинични признаци в случаи на вродена зараза или при имунокомпрометирани пациенти. Инфекцията нормално е асимптоматична при имунокомпетентни човеци, само че дали това е цялата истина?
Предполага се, че латентната токсоплазмоза (доживотно наличие на паразита главно в нервната и мускулната тъкан) е в положение да докара до удължено време за реакция, нарушена двигателна интензивност и промени в личностния профил.
Заразените с паразита мъже наподобява е по-вероятно да подценяват обществените правила, да са по-ревниви и по-догматични. Заразените дами по-често се правят оценка като сърдечни и непринудени, имат доста другари и сантиментални сътрудници. И мъжете, и дамите са по-склонни да изпитват възприятие за виновност. Инфектирани с Т. гонди възпитаници в бизнес колежи виждат себе си по-скоро като бизнесмени, а не като счетоводители. Личностните промени са по-силно изразени при хора, които съжителстват с паразита от по-дълго време. Редица изследвания демонстрират, че инфектираните хора са в по-висок риск от произшествия и присъединяване в автомобилни произшествия. Изследва се връзката сред инфекцията с Т. гонди и шизофрения, меланхолия, влошени неврокогнитивни функционалности, опит за самоубийство и други За да се показва въздействието на паразита върху държанието, би трябвало да бъде провокирана пробна зараза. Това е златен стандарт в науката, само че при хората не е използвано.
Чревният микробиом подтиква спортуването
Сравнително най-добре е изучен микробиомът на червата. В него влизат представители на към 2000 типа бактерии, а сумарно гените им са близо 150 пъти повече от тези в личния ни геном. Те синтезират богат набор от биологично дейни молекули, които влияят върху уязвимостта ни към сърдечни болести, затлъстяване, диабет, тревога, дегенеративни неврологични положения. През последните години връзката „ мозък – вътрешности “ притегля все по-интензивно интереса на учените. И има за какво.
Статия в „ Нейчър “ от 2022 година съпоставя мишки, които упражняват с апарат за тичане, с такива, които не го вършат. Между двете групи животни няма разлика в гените, а единствено в състава на чревния микробиом. В трениращите се откриват повече бактерии, които създават допамин. Когато микробиомът от трениращите мишки е трансфериран в „ мързеливите “, те също стартират да упражняват. Ако чревният микробиом може да подтиква мишките да спортуват, отнася ли се това и за нас, хората? Учените позволяват, че микроорганизмите въздействат и върху нашето държание, върху характерности като просветеност, настройки, емпатия, към това към кого сме привлечени. И няма по какъв начин да не се запитаме: кои сме ние в действителност?
Проф. доктор Радостина Александрова, Българска академия на науките, " Телеграф "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ