10 дразнещи навика, които влудяват околните
Всички ние сме разнообразни като държание, мислене, разбиране и какво ли още не. Във връзка с това е обикновено и да имаме разлики в навиците и привичките.
Често се случва обаче те да бъдат дразнещи за близките. Независимо от това какъв брой сме толерантни, попадаме в обстановки, в които хората не са съобразителни и резултатът е – неспокойствие.
Нека се срещнем по-отблизо с едни от най-дразнещите привички, на които попадаме постоянно.
1. Блъскане
Без значение от мястото, изблъскването и бутането, било то в супермаркета, на опашки, в градския превоз е извънредно изнервящо. Тук не приказваме за случаите, в които рейсът е цялостен и няма място, а за хора, които напълно целеустремено се бутат сред хората.
Случвало ли ви се е да си пазарувате напълно умерено и внезапно, някакъв човек безусловно ви изблъсква, с цел да мине? Ще ме изненадате, в случай че отговорите с не. Още по-неприятни са моментите, когато даже не се извиняват за действието, а се държат като че ли това е нещо обикновено. Всъщност не е по никакъв начин задоволително и демонстрира липса на образование и чувство.
2. Говорене на всеослушание
Лично аз съм почитател на диалозите в рейсовете, няма по-умопомрачителни моменти от тези. Присъствала съм на всевъзможни драми и комични обстановки. Само че на огромна част от хората това им е извънредно неприятно и с право.
Реално видяно никой не е задължен да се среща с проблемите на другите, да слуша непотребни бръщолевения и така нататък Големият проблем е и че сходен вид хора пречат не малко и на водача. На всяко друго място, без изключение, фактически е доста дразнещо, даже вбесяващо, да наблюдавате човек, който интензивно жестикулира и приказва по този начин, като че ли в никакъв случай няма да спре.
3. Щракане с химикал
Макар това да е нещо напълно дребно на пръв взор, потвърдено е, че това е навикът, който най-силно изнервя близките. Понякога в действителност е много прелестно да пощракаме няколко пъти с новия химикал, само че при положение, че сме сами. Във всеки различен случай обаче може да бъде признато като деяние, което се прави преднамерено, за провокация.
Заиграването с химикалката, пречи и на концентрацията. Това щракане се набива надълбоко в мозъка. Особено по време на бизнес среща или на изпит.
4. Втренчване
Не единствено дразнещо, само че и малко плашещ е моментът, в който някой се е вторачил във вас и не отдръпва погледа си. Особено за по-срамежливите и притеснителни хора това е прекомерно смущаващо. Дори да приемем, че се прави напълно неумишлено, то отново не трябва да е опрощение. По този метод са възниквали и не малко спорове, в последна сметка не всеки е толкоз толерантен и търпелив.
Затова, в случай че желаете да не си навличате непотребни проблеми, просто се фокусирайте в друга точка, а не в съответен човек.
5. Нарушаване на персоналното пространство
Чували ли сте за термина „ проксемика “? Ако не сте, в резюме казано, това е просвета за пространственото държание или по-точно – зоните за персоналното пространство. Колкото и да сме толерантни, постоянно идва един миг, в който просто се усещаме отвън кожата си, когато някой прекомерно доста наруши персоналното ни пространство.
Понякога с изключение на притеснително, това може да бъде и знак за опасност. Още по-опасното е, че има хора, които имат отключени уплахи, и при една сходна обстановка, може да изпаднат в паникатака. Не желаеме да бъдем виновниците за това, нали? Нека почитаме близките и да сме по-съобразителни.
6. Прекъсване по време на диалог
Вероятно няма по-изнервящо нещо от това да приказваме и някой напълно ненадейно да ни прекъсне. Възможно е просто събеседникът да желае да се намеси в тематиката, само че може би това не е най-правилният метод. Освен че прекъсва мисълта ни, то демонстрира и пренебрежение към нас и като че ли това, което споделяме, е маловажно. На всеки се случва от време на време да вметне нещо, само че е добре най-малко да се извини авансово. На работното място това не се толерира и прави неприятно усещане.
Истината е, че малко хора са научени да изслушват. Най-добрият метод да се преборим с това е да се сложим на мястото на другия. Само по този начин можем да разберем какъв брой обидно в действителност постъпваме, когато прекъсваме даден човек.
7. Чоплене и гризане на нокти
Много хора имат този провокиращ табиет, който в действителност е тип невроза. Част от тях се пробват да се борят с казуса, защото не е здравословно за самите тях.
Това може да се назова и обезпокоителен табиет, който се демонстрира по време на стрес или терзание. В множеството случаи се прави изцяло неумишлено. Въпреки това не е нужно да разясняваме какво неприятно усещане основава и какъв брой нехигиенично наподобява.
8. Паразитни думи
В интерес на истината всички имаме в речника си по този начин наречените паразитни изрази и думи. На доктрина е елементарно просто да си кажем, че стопираме да ги използваме, само че изкореняването им по никакъв начин не е елементарно. Изрази като: „ нали “, „ в смисъл “, „ крещя “, „ аха “ и доста други, са най-често употребяваните.
Отново въвличам работното място, на което сходни изречения приковават вниманието и надалеч не основава позитивно усещане.
При мощна мотивация всеки проблем има своето решение. Употребата на паразитни думи не прави изключение. Четенето на книги, упражненията, курсовете за презентационни умения са част от способите, посредством които можем да премахнем ненужните изрази в речта си.
9. Прозяване
Съгласна съм, че това е естествен физиологичен инстикт, само че в случай че не е в синхрон с възпитанието, то тогава имаме проблем. Изключително несериозно и незряло е да се прозяваме, без да сложим ръка пред лицето си. Опира до обикновено образование – след едното следва и другото. Прозяването единствено по себе си е досадно, заразно и е симптом на пренебрежение или загуба на интерес.
10. Синдром на неспокойните крайници
Тактуването с крайник е постоянно срещан табиет, само че замисляли сте се, какъв брой е дразнещо? Това напряга близките и демонстрира, че индивидът насреща е нервозен и разтревожен, надлежно придвижва чувството и на останалите. Такова държание излъчва и отрицателни трептения.
Глупаво е такова на пръв взор нищожно придвижване да сътвори толкоз доста отрицателно усещане. Езикът на тялото би трябвало да е в естетика с думите ни, в противоположен случай се следи дисонанс.




