Всички ние носим древен вирус в мозъците си. Дори нещо

Всички ние носим античен вирус в мозъците си. Дори освен това – той е в основата на всяка една наша съзнателна мисъл. Звучи като научна фантастика, само че не е. Според научна публикация, оповестена в списание „ Сел “ през януари т.г., доста обратно във времето, един миниатюрен вирус съумява да свърже своя геном с този на четирикраките бозайници.

Др. Джейсън Шепърд, помощник професор от Университета в Юта, Съединени американски щати, началник на проучването, и екипът му имат вяра, че това се случило преди 350 до 400 милиона години. В този интервал предшественикът на вируса е съумял да инжектира своя генетичен материал в четирикрак сухоземен скотски тип. От първи допир стартира развиването на вирусния ген, наименуван от учените Арк, и който и до през днешния ден е жив и деен в човешкия мозък. Неговата функционалност е да „ пакетира “ генетична информация в дребни капсули, самите те доста наподобяващи вируси, и да я изпраща от едни нервни кафези към други. Тези дребни пакети може да се окажат основопагащи за метода, по който нервните кафези споделят по сред си и се пренареждат в нови конфигурации.Макар да звучи съвсем необикновено, че изрезки от човешкия генетичен код произлизат от вируси, това не е толкоз рядко явлние. Още през 2016 година друга научна публикация показва, че 

над 40% от човешкия геном са обвързани с съществуването на разнообразни типове архаични вируси. 

Причината е, че, за разлика от бактериите, вирусите не просто се заселват в тялото на своя гостоприемник. Те са един тип генетични паразити, които инжектират личния си генетичен код в клеткита на тялото, в което са попаднали. По този метод те ги завладяват, подчинявайки ги на своите лични потребности, най-често превъщайки ги във „ заводи “, произвеждащи още вируси. В множеството случаи, този развой или остава без последици за гостоприемника, или му предизвиква вреди. 
Синапсите са връзките сред два неврона, където връзката между тях се реализира чрез неврохимични реакции.
Но има и изключения, когато вирусната инвазия се оказва от изгода. Тогава вирусът и неговият геном остават трайно свързани с този на инфектирания субект. Според научната публикация на Париш и Томонанга от 2016 година, вирусни гени имат значима роля за човешката имунна система и първите дни на ембрионалното развиване.Новите проучвания на Шепърд и екип отиват още по-далеч в разгадаването на тези механизми. Древният вирус, който те изследват, освен е деен и до през днешния ден в мозъчните кафези на хора и животни, само че наподобява, че 

обработването на мисловните процеси, такива кавито ги познаваме през днешния ден, в никакъв случай не биха се развили без него, 

пишат създателите на публикацията. Вирусният ген Арк стартира да работи директно след активирането на синапсните окончания, които предстваляват връзката сред два неврона в човешкия мозък. Арк записва своите указания под формата на преносими генетични кодове, познати като РНК. РНК са „ посланиците “ на ДНК, които водят информацията отвън клетъчното равнище. РНК копира избран код от двойната серпантина на ДНК и я придвижва до места, където тя е нужна.РНК инструкциите от вируса Арк се изпращат до избрана нервна клетка, която стартира да построява капсиди, т.е. протеинови обвивки към РНК. По този начин 

информацията от Арк се трансформира в един тип писмо, съдържащо генетична кодове. 

Това разрешава на пакета да пътува езпрепятствено сред клетките и да навлиза в прилежащи неврони, където писмото се отваря и информацията е усвоява, написа в публикацията.Все още не е изяснено какъв резултат има тази генетична информация върху клетката, в която идва. Но учените са забелязали, че без този развой, синапсте не могат да действат здравословно. За в този момент се знае, че проблеми, свързани с вирусния ген Арк се откриват в хора с аутизъм и с атипични невронални функционалности.Следващата стъпка в разгадаването на функционалностите и точния генезис на вирусния ген Арк е, да се съберат изследващите античните вируси с невробиолозите с цел да разгадаят по какъв начин тъкмо той е дошъл в човешкия геном и каква тъкмо информация придвижва той сред човешките кафези през днешния ден.
Източници: Our memory comes from an ancient virus, neuroscientists say; An Ancient Virus May Be Responsible for Human Consciousness