Винаги съм разчитала само и единствено на себе си - ВАНЯ КОСТОВА
Всички назоваха Ваня Костова „ ангелогласната “, тъй като хубостта на вокала й кънтеше най-много в акапелното пеене. Бог й беше изсипал доста гений, само че животът й беше тежък.
„ Винаги съм разчитала единствено и само на себе си “, споделя в едно от интервютата си певицата.
Родена е на 18 април 1957 година в Димитровград. Баща ѝ работи в мините край града, а майка ѝ е шивачка. Ваня е третото дете в фамилията. Има двама по-големи братя. Едва на 10-годишна възраст Ваня остава да живее единствено с майка си след развода на родителите си.
Прекарва детството си в Родопите и по-късно в Бургас, където приключва езикова гимназия. Още през този гимназиален интервал се увлича по пеенето и пее по бригади и заведения. Няколко пъти е била предлагана за изключване от учебно заведение заради неспазване на вечерния час. Тя самата споделя за този интервал “
„ Имам прелестни мемоари от Родопите, а по-късно, като ме одобриха в Английската гимназия, заживяхме в Бургас. Но детето на една шивачка не може да има старта на останалите. Започнах да пея по кръчмите още в 9-и клас. “
През 1980 година взе участие на общонационален конкурс към Ансамбъла на Главно ръководство „ Строителни войски “ за вокалисти на новосформираната вокална група „ Тоника Сухопътни войски “. Журито избира Ваня Костова , Милица Божинова , Ралица Ангелова , Драгомир Димитров и Теодор Шишманов . Започват подготовки по 8 часа дневно. Първоначално за няколко месеца са на експериментален интервал без възнаграждение.
През лятото на същата година на път за следващата подготовка е блъсната от кола и е в сериозно положение заради бременността си. Дълго време не пее.
През март 1981 година се ражда синът ѝ Боян Михайлов . Малко по-късно се разделя със брачна половинка си – музиканта Любен Михайлов , който отпътува да работи в Норвегия.
През 1983 година „ Тоника Сухопътни войски “ издава втория си албум „ Мария “, в който Ваня има 7 солови песни. Групата е на върха на славата си и прави над 350 концерта годишно, което действително съвсем лишава артистите от свободно време и персонален живот.
През октомври 1986 година, след незабавно заседание в Ансамбъла на Строителни войски, военачалник Живов прочита заповед за дисциплинарно уволняване на Ваня Костова . Причината е систематични нарушавания на професионалните отговорности. Ваня Костова като член на „ Тоника-СВ “ е нямала право на независими изяви.
Почти незабавно по-късно Стефан Диомов самичък си подава молбата за овакантяване като вокален аранжор и продуцент на „ Тоника-СВ “. Малко по-късно двамата стартират работа в отбор „ Магистрали “ към Войските на Министерството на превоза.
През 1987 година издава първия си независим албум „ Песни от концерт “, който е пряк запис от неин концерт в НДК. На Пролетния радиоконкурс на БНР „ Пролет ’87 “ взе участие с песента „ Искам да ти кажа “ (м. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев). На „ Мелодия на годината ’87 “ взе участие със същата ария.
От 2004 година с изключение на независимо се изявява и в дует със сина си Боян Михайлов .
Заедно с Мими Иванова и Росица Кирилова основават трио „ Министерство на вътрешните работи “ (по първите букви на имената им – Мими, Ваня, Роси). През 2005 година триото записва албума „ Спасителки на плажа “, който е напълно по музика, текст и аранжимент на Развигор Попов .
Ваня Костова е единствената българска поп-певица, която извършва достоверни национални песни с необикновено майсторство. Народните песни, които знае, са повече от естрадните, с които е известна. Някои от тях са „ Бела съм бела юначе “, „ Калиманку денку “, „ Хей, поле необятно “, „ Лале ли си, зюмбюл ли си “, „ Петко Ради пръстен даде “, „ Великената красота “.
Звездата на Ваня Костова изгря с присъединяване ѝ в група „ Тоника Сухопътни войски “ и макар трагичното ѝ овакантяване на групировката, песните които е изпълнила като част от групата, постоянно ще останат едни от най-любимите ни.
Ваня Костова умееше с хубост, деликатност и финес да съобщи и най-тъжните послания в песните си.
НЕКА БЪДА ТВОЯТА ЕСЕН
Текст: Станка Пенчева
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, дано бъда твоята есен.
Нека бъда твоята есен,
ще тежа във ръцете ти златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята наслада,
и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.
Дрехата си, ще ти застилам,
като златна затоплена шума,
и укротена, и немилвана
аз до теб ще лежа тихо.
Не можах да бъда твоята пролет –
различен окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято
различен се къпа в реките горещи и бели.
Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има,
с кротка деликатност ще те извърша,
с ябълков мирис и с нещо без име.
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, дано бъда твоята есен.
Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ !
