Да ревнуваш - значи да обичаш така, сякаш мразиш
Всички мечтаем за идеална, безупречна, божествена обич, само че в действителността такива чисти връзки рядко, съвсем в никакъв случай не съществуват. По-често това е единствено фикция, тъй като в действителността има доста съставляващи любовта връзки - ревнивост, полуда, неврози. Където има пристрастеност, нормално има и ревнивост. Това е извънредно постоянно срещана страст и мотиватор в човешките връзки, следи се даже при бебета на пет месечна възраст. Затова е и толкоз забавна тематика за учени, хора на изкуството, теолози и духовни учители:
(Картина: Едвард Мунк, " Ревност 2 ", 1907)
Ревността е безспорен ексклузивизъм. " Любимият " човек е най-обикновен предмет, който няма право на никакъв персонален живот. Ревността постоянно е симптом на нравствена уязвимост и беднотия на възприятията. Ревнивият се стреми да запълни вътрешната си празнина, в която постоянно витаят усеща на непълноценност. Как да резервира този предмет? Като го затвори душевен, което е постоянно срещано, или дори като го заключи (в дословния смисъл!), което също се случва! А притежаването на нещо значи и изпитание да запазиш това владеене. Ревнивият човек е некадърен на такова изпитание. Необходимо му е да откри дикактура, с цел да предотврати всевъзможен опит за бягство, което ще му коства несъмнено изпитание, с цел да възвърне остарялото състояние... Оттук и острата настъпателност във връзка с външните хора, които биха могли да провокират такова изпитание за връщане. (Например ревностната жена се държи нападателно към приятелите на мъжа й, тъй като " й го лишават " и я принуждават - по този начин счита тя - да си " връща " любовта му...)
Ревнивият единствено си фантазира, че обича. Всъщност той търси личната си вътрешна сигурност. Ревността при зрелите хора постоянно е израз на психичен минус. А при ревностните психическите несигурности са толкоз мощни и многочислени, че най-дребното нещо е в положение да разкрие бездна в чувствителността, която са безсилни да запълнят. Това изяснява за какво диктатурата и полицейската мощ са единственото позволение за тях. И най-дребното " бягство " на " обичаният " човек може да провокира паники, натрапливи мисли и даже от време на време страхотни омрази.
Ревността е остра форма на авторитарност, способна да породи на собствен ред нови разстройства: натрапливи мисли, свръхценни хрумвания, неконтролируема импулсивност и буйни прояви, безкрайни безмълвни умувания и така нататък, което е във щета на пострадалия. Повтарям още един път, че ревността постоянно е симптом на ненормалност на възприятията.
(Картина: Tihamer Margitay " Jealousy ", 1892 - Hungarian National Gallery)
Ревността прилича повече злоба, в сравнение с да е плод на някаква обич. А завистта е тесногръд, пълзящ недостатък, в множеството случаи непростим и неоснователен. Ако има състоятелен мотив за ревнивост, то тогава е ненужно да се приказва за обич. Само хората са толкоз придирчиви. Пеперудата не пита цветето: Друг целувал ли те е към този момент?. И цветето не пита: Задиряла ли си друго цвете?
Умната жена и ревностната жена са две разнообразни неща.
В същински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.
Любовта търси рози, ревността – шипове.
Народна мъдрост
Мъжът ревнува, когато обича. Жената дори когато не обича, тъй като нейните поклонници, завоювани от други дами, изчезват от кръга на поклонниците й.
Ревност - това е сестрата на любовта, сходно на това както дявола - брат на ангелите.
Станислас Буфлер
Ревността в частност не е нищо друго от безпокойното устремление към тиранията, пренесено в областта на любовта.
В ревността има една част обич и 99 елементи себелюбие.
Ревността постоянно се ражда дружно с любовта, само че не постоянно умира дружно с нея.
(Картина: Томас Харт Бентън " Балада на Ревнивия ухажор ", 1934)
Ревността потресава и отравя всичко това, което е красиво и положително в любовта.
Джордано Бруно
Винаги съм ненавиждал ревността; тя прекомерно наподобява на завистта.
Николай Огарев
Жената рядко прости на мъжа ревността и в никакъв случай не прости отсъствието й.
Сидони-Габриел Колет
Ревност - това източник на тъга за влюбения и засегнатост за обичания.
Карло Голдони
Ревността е лековерна, като дете и гневна, като диво животно.
Николай Некрасов
Страхът от съперницата е като страхът от гибелта.
Не ревнува този, у който няма най-малко капка вяра.
Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, в сравнение с другите.
Да ревнуваш - значи да обичаш по този начин, като че ли мразиш.
Едуард Ерио
Ревност - просто едно неуместно дете на гордостта или една болест на безумеца.
Пиер дьо Бомарше
(Картина: Том Робъртс, " Ревност ", 1889)
Кога ревнува човек? Когато желае да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е обич. Истинската обич внася уголемение в човешката душа. Щом обичаш някой, остави го свободен! Божествената обич се отличава по това, че оставя индивида свободен.
Вие обичате едно създание, само че желаете да го обсебите. Тази обич е съпроводена със боязън и безпокойствие. От нея страда човечеството.
Светът ще се оправи, когато разберем връзките на любовта. В нея не би трябвало да има никаква ревнивост. Превърнете ревността в обич. При ревността ти поставяш този, който обичаш, по-долу от себе си и казваш: " Той може да направи някое закононарушение ". Любовта изключва всякакво подозрение. Когато в любовта има най- дребното подозрение, липсва нещо.
При ревността ти мислиш, че този, който обичаш, могат да ти го лишават. И след това идат съмнението и омразата. Този, който ревнуваш, че го намразиш, като го намразиш, ще го разрушиш.
Ако аз обичам някого, да не влезе в мен несъгласие, че той обича втори, трети и прочие Той може да обича, който желае. Това да ми е прелестно, както когато той обича мен. Това е една от най- сложните задания.
При любовта би трябвало да пазим тъкмо несъмнено разстояние от този, който обичан. При любовта не би трябвало да упражняваш никакво принуждение, от какъвто и да е тип, върху този, който обичаш.
Яви ли се някакво неодобрение любовта изчезва. Най- дребното негативно възприятие - ненавист, злоба, безбожничество, подозрение - е в положение да прекъсне пътя на любовта. Тя не търпи никакво пристрастие по пътя си.
За ревността няма нищо по-лошо от смеха.
Картина (заглавна): Едвард Мунк, " Ревност ", 1895
