Ясен Ишев пред ФАКТИ: Скоростта ни убива!
Всички ли носим виновност за случаите, които се случват по българските пътища, изключително когато има жертви. След всеки случай си приказваме и … Пред ФАКТИ приказва инж. Ясен Ишев – ръководител на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по превоза.
- Г-н Ишев, за следващ път си приказваме с вас, когато стане някакъв тежък случай на пътя. Респективно, отново се повдига тематиката за пътната сигурност. Нека да стартираме по този начин. Вие сте бил на мястото, на което стана случаят с дребната Сияна. Какви са вашите усещания от това, което видяхте?
- Бях повече от час на мястото на злополуката и това, което ми направи най-силно усещане във връзка с пътя, е, че той беше изкърпен, а сред обособените машинни кърпежи имаше денивелация. Имаше и първи проблясъци на коловози, банкетите не бяха в положително положение след случая. Предполагам, че към този момент се оправени. Но най-силно усещане ми направи това, че към този момент поставени в деня, когато бях там, знаците за ограничаване на скоростта от 70 км никой не ги спазваше. Масово водачите караха с по-голяма скорост. Бих желал да споделя, като участник в придвижването, че знаците по нашите пътища не се съблюдават. По принцип това е всеобща болест да не се обръща внимание на знаците. Хората си карат както са си привикнали и без да обръщат внимание на пътните табели.
- Развиването на по-високата скорост на този сектор е нещо обикновено, по този начин ли…
- Ако лидерът на камиона е карал с над 90 км, в случай че е натиснал спирачките, с цел да понижи скоростта в несъответствуващ миг, при влажна настилка, може би при не положителни гуми, при не най-хубаво захващане на влекача за ремаркето, с цел да се получи това завъртане… Много въпроси. И, за жалост, имаме драматичен случай.
- Самата настилка в какво положение е?
- Настилката, съгласно моите визии, тъй като опипах асфалта с ръка, бе такава, че остарялата настилка беше по грапава от новия машинен кърпеж, който беше изработен. Имаше една нехомогенност на настилката. Вижте, там всеки ден минават десетки тирове, хиляди коли, пътят е претрупан, само че единствено на един се случи най-лошото...
- Преди към месец там е умрял и гръцки жители?
- Тогава обстановката е била друга, тъй като секторът е бил в ремонт, само че не е бил добре обезопасен. Имало е спряла кола поради ремонта, само че е нямало втори сигнализиращ, който да спре идващите коли. Така идващият ТИР удря спрялата колата и водачът умира. Леката кола не е причина за случая на пътя, а причина е неприятната сигнализацията, която сътрудниците е трябвало да създадат.
- И в този момент още веднъж виждаме по какъв начин ще прилагаме ограничения, с които ще борим пътната сигурност. Как гледате на тях…
- Някой са положителни, някой са малко повече написани. Вижте, всички ограничения, при които ще има надзор върху тяхното осъществяване, ще са положителни и ще подобрят пътната сигурност.
- Кои ограничения ви харесват и с какво?
- Много са ограниченията, които са препоръчани, и не считам да ги разисквам една по една. Но ще дам подобен образец. Трябва при започване на всяка година да се залагат стратегии за поправки по пътищата, по пътна сигурност, обезпечени със средства, и на база тези стратегии в края на годината да се дава доклад пред обществото, пред нас. Ето я програмата, ето какво сме свършили. Какво е дадено, какво е обезпечено, какво е изпълнено. Няма ли надзор, нищо не вършим. Сега чуваме от министъра, че е задоволен от работата на АПИ. Въпросът е, че в случай че това, което им се сложи като задания, те не го свършат в идващите месеци, откакто има обезпечаване на средства, какво ще последва. Без пари нищо не става и единствено ще си пишем и приказваме.
- Само от фрапантни ограничения ли схваща българинът. Сложихме колчета в Кресненското дефиле и там, популярност Богу, няма тежки произшествия напоследък. Само от такива рестрикции ли разбираме…
- Колчетата правят работа, само че дали на всички места ще е по този начин. Ако в този сектор, където почина Сияна, имаше колчета - какво от това!? Този ТИР, тази огромна платформа нямаше да ги опустоши ли. Щеше. При този сектор има друго. Ако автомагистрала „ Хемус “, която трябваше да бъде построена до разклона за Плевен и Ловеч, където тежкото придвижване трябваше да бъде пренасочено, там съвсем не се работи или се работи единствено първият сектор. Това трябваше да е готово преди една година. Ако беше готово и тежкият трафик бе отбит, може би нямаше да се случи случаят със Сияна. И това важи за всички автомагистрали, по които се работи. И автомагистрала „ Европа “, която трябваше да бъде подготвена, откакто беше приключен пътя от Ниш до Калотина от сръбската страна, към този момент трябваше да бъде подготвена и нашата права – от София до Калотина. Сега ни дават обещание, че до юни-юли ще бъде пусната. Вижте, автомагистралите избавят човешки живот, тъй като са най-безопасните пътища и при тях има доста малко произшествията.
- А къде остава дисциплината и качеството на водачите в България. Когато караме в чужбина, сме доста дисциплинирани, а у нас ставаме…
- За мен въпросът е за какво е по този начин. 90% от пътнотранспортните катастрофи са по виновност на водачите, а не по виновност на пътя. Водачите ръководят, те би трябвало да се преценяват с пътните условия, със скоростта, с натовареността на придвижването и така нататък Така че във водачите най-вече би трябвало да търсим виновността. Трябва да търсим смяна в тяхното образование, да има непрестанно превръщане на внимание и надзор. Скоростта ни убива! Много човешки животи могат да бъдат избавени, в случай че бъдем по-внимателни, по-отговорни на пътя.
