ЕК: Жертвите на престъпление да получават обезщетение веднага след присъдата
Всички жертви на закононарушение да получават обезщетение незабавно след присъдата, която да се изплаща незабавно от страната за сметка на причинителя на закононарушението, а след това страната да си търси от него платеното. Държавите-членки да не позволяват жертвите на закононарушения да са принудени да търсят компенсации от причинителите в границите на друго произвеждане.Това е едно от предложенията на Европейската комисия (ЕК) за допълнение на Директивата за правата на жертвите от 2012 година, което е изпратено на Европейския парламент и от Съвета. Другите оферти включват нови гаранции за по-добра осведоменост на жертвите за техните права, основаване на ефикасни варианти за съобщаване за осъществено закононарушение, в това число и на обединен телефонен номер за помощ на жертвите за целия Европейски Съюз - 116 006, усилване на ограниченията за сигурност, в това число и с наличие на полиция, безвъзмездна психическа поддръжка без ограничаване на времето съгласно самостоятелните потребности, разширени процесуални права и други
Всички жертви на закононарушение да получават обезщетение незабавно след присъдата, която да се изплаща незабавно от страната за сметка на причинителя на закононарушението, а след това страната да си търси от него платеното. Държавите-членки да не позволяват жертвите на закононарушения да са принудени да търсят компенсации от причинителите в границите на друго произвеждане.
Това е едно от предложенията на Европейската комисия (ЕК) за допълнение на Директивата за правата на жертвите от 2012 година, което е изпратено на Европейския парламент и от Съвета. Другите оферти включват нови гаранции за по-добра осведоменост на жертвите за техните права, основаване на ефикасни варианти за съобщаване за осъществено закононарушение, в това число и на обединен телефонен номер за помощ на жертвите за целия Европейски Съюз - 116 006, усилване на ограниченията за сигурност, в това число и с наличие на полиция, безвъзмездна психическа поддръжка без ограничаване на времето съгласно самостоятелните потребности, разширени процесуални права и други
Целта е обезпечаване на достъп до правораздаване за всички жертви на закононарушения, без значение къде в Европейски Съюз или при какви условия е осъществено закононарушението, сочат от Европейска комисия. " Говорим за към 75 милиона души от целия Европейски съюз, които всяка година стават жертви на закононарушения ", разяснява в сряда зам.-председателят на Комисията Вера Йоурова. Реформата на директивата се постанова след оценка на нейната успеваемост и установената нужда за спомагателни гаранции за правата на жертвите в подтекста на развиването на публичните връзки, на технологиите и на правораздаването, се споделя в прессъобщението на Европейска комисия.
75 милиона души годишно стават жертви на закононарушение в Европейския съюз.
След приемането на директивата страните членки ще разполагат с две години, с цел да я вкарат в националното си законодателство.
Реклама
Реформата включва следните детайли:
Създаване на спомагателни гаранции, че жертвите са добре осведомени за своите права и разполагат с нужните запаси, с цел да оповестят за осъществено закононарушение. С тази цел се планува разкриване на универсална телефонна линия за помощ на жертвите с обединен телефонен номер за целия Европейски Съюз - 116 006, и основаване на обстоен уеб страница, който да дава опция и за връзка посредством чат и е-поща. Телефонният номер е в сходство с други линии за помощ, употребяващи непокътнатите номера на Европейски Съюз, започващи със 116, като да вземем за пример за изчезнали деца (116 000) и за жертви на принуждение, учредено на пола (116 116), се сочи в претекстовете на обяснителния меморандум към предлагането. Засилване на ограниченията за сигурност, съобразени със характерните потребности на жертвите в уязвимо състояние (деца, възрастни хора, лица с увреждания, жертви на закононарушения от ненавист или жертви, настанени в места за задържане). Предлага се да се усъвършенства самостоятелната оценка на потребностите от отбрана на жертвите, като се планува, че тя следва да стартира от първия контакт с органите на реда, както и да се разшири описът на наличните защитни ограничения, да вземем за пример заповеди за отбрана или обезпечаване на наличието на правоприлагащите органи. Предоставяне на достъп до профилирани услуги за поддръжка на жертвите в уязвимо състояние, като да вземем за пример безвъзмездна психическа поддръжка толкоз дълго, колкото е належащо, според от самостоятелните потребности на жертвите. Улесняване на достъпа до правораздаване, като се подсигурява, че жертвите получават задоволително подпомагане в съда и имат право да оспорват засягащи правата им решения по наказателното произвеждане, без значение от процесуалното им качество по време на това произвеждане. Един от главните проблеми в това отношение е, че в някои страни членки жертвите нямат юридически статут на страна в наказателното произвеждане. Проектът предлага да се откри право на жертвите да оспорват решенията на съда, които се отнасят до избрани техни права по директивата, като правото на специфични ограничения за отбрана на жертвите със характерни потребности, правото на превод по време на правосъдното съвещание и други Държавите членки ще би трябвало да подсигуряват, че жертвите могат да оспорват тези решения без значение от статуса си в наказателното произвеждане. Осигуряване на ефикасен достъп до обезщетение посредством гарантиране на обезщетение на жертвите директно след правосъдното решение. Жертвите следва да имат право да получат решение за обезщетение от причинителя на закононарушението в границите на наказателното произвеждане (без да е належащо да прибягват до друго производство), а страната следва да изплати компенсацията непосредствено на жертвата, като след това изиска възобновяване на сумата от причинителя.
Както се акцентира в тактиката на Европейски Съюз за правата на жертвите, в доста страни членки достъпът на жертвите до обезщетение от причинителя, както и от страната остава сложен. Проблемът визира както вътрешни, по този начин и трансгранични случаи. В момента член 16 от директивата планува, че всички жертви имат право да получат решение за обезщетение от причинителя по време на наказателно произвеждане, в случай че националното законодателство планува такова решение да бъде взето в друго правосъдно произвеждане . Това позволение обаче се оказва неефективно, доколкото в някои държави-членки постоянно не се стига до решение за обезщетение в наказателното произвеждане. А даже когато наказателното произвеждане завърши с присъда, която постанова на причинителя да обезщети жертвата, тя постоянно не получава това обезщетение, защото е мъчно нарушителят да бъде заставен да заплати. Липсата на ефикасен достъп до обезщетение от причинителя в наказателното произвеждане води до това, че жертвите би трябвало да вземат участие в тромаво и дълготрайно гражданско произвеждане или да аплайват за държавна отплата по съответните националните правила.
Затова в плана за промени се предлага да се заличи сегашната опция в член 16 решението за обезщетение да се взема в границите на други правосъдни производства отвън наказателното. Това значи, че жертвите би трябвало да получат решение за обезщетение от причинителя единствено в хода на наказателното произвеждане, което ще улесни достъпа им до материална отплата.
Реклама
Освен това Европейска комисия предлага да се задължат държавите-членки да изплащат на жертвата компенсацията, дължимо от причинителя на закононарушението, незабавно след постановяването на присъдата и по-късно да търсят възобновяване на сумата от него.
Българският Наказателно-процесуален кодекс (НПК) позволява предявяването на цивилен иск в правосъдното произвеждане по наказателни каузи, само че прави спогодба, че разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отсрочване на наказателното дело. При това отводът на съда да допусне за разглеждане гражданския иск на потърпевшия в наказателния развой и той да бъде конституиран като цивилен просител - под претекст, че това ще затрудни процеса - на практика не се стимулира и не предстои на въззивен правосъден надзор. Така в българските съдилища подобен отвод е честа процедура и сега няма ефикасна отбрана против това.
Свързани публикации Делата против прокуратурата са законно средство за самозащита 24 август 2022, 14:02 Адвокатурата няма да санкционира Петьо Еврото и още едно от " Осемте джуджета " 5 октомври 2021, 18:32 Здравната каса желае насилниците да заплащат за лекуването на жертвите си 25 януари 2019, 11:05 Фирма печели дело против прокуратурата за над 800 000 лева обезщетение 25 юни 2018, 10:05
Всички жертви на закононарушение да получават обезщетение незабавно след присъдата, която да се изплаща незабавно от страната за сметка на причинителя на закононарушението, а след това страната да си търси от него платеното. Държавите-членки да не позволяват жертвите на закононарушения да са принудени да търсят компенсации от причинителите в границите на друго произвеждане.
Това е едно от предложенията на Европейската комисия (ЕК) за допълнение на Директивата за правата на жертвите от 2012 година, което е изпратено на Европейския парламент и от Съвета. Другите оферти включват нови гаранции за по-добра осведоменост на жертвите за техните права, основаване на ефикасни варианти за съобщаване за осъществено закононарушение, в това число и на обединен телефонен номер за помощ на жертвите за целия Европейски Съюз - 116 006, усилване на ограниченията за сигурност, в това число и с наличие на полиция, безвъзмездна психическа поддръжка без ограничаване на времето съгласно самостоятелните потребности, разширени процесуални права и други
Целта е обезпечаване на достъп до правораздаване за всички жертви на закононарушения, без значение къде в Европейски Съюз или при какви условия е осъществено закононарушението, сочат от Европейска комисия. " Говорим за към 75 милиона души от целия Европейски съюз, които всяка година стават жертви на закононарушения ", разяснява в сряда зам.-председателят на Комисията Вера Йоурова. Реформата на директивата се постанова след оценка на нейната успеваемост и установената нужда за спомагателни гаранции за правата на жертвите в подтекста на развиването на публичните връзки, на технологиите и на правораздаването, се споделя в прессъобщението на Европейска комисия.
75 милиона души годишно стават жертви на закононарушение в Европейския съюз.
След приемането на директивата страните членки ще разполагат с две години, с цел да я вкарат в националното си законодателство.
Реклама
Реформата включва следните детайли:
Създаване на спомагателни гаранции, че жертвите са добре осведомени за своите права и разполагат с нужните запаси, с цел да оповестят за осъществено закононарушение. С тази цел се планува разкриване на универсална телефонна линия за помощ на жертвите с обединен телефонен номер за целия Европейски Съюз - 116 006, и основаване на обстоен уеб страница, който да дава опция и за връзка посредством чат и е-поща. Телефонният номер е в сходство с други линии за помощ, употребяващи непокътнатите номера на Европейски Съюз, започващи със 116, като да вземем за пример за изчезнали деца (116 000) и за жертви на принуждение, учредено на пола (116 116), се сочи в претекстовете на обяснителния меморандум към предлагането. Засилване на ограниченията за сигурност, съобразени със характерните потребности на жертвите в уязвимо състояние (деца, възрастни хора, лица с увреждания, жертви на закононарушения от ненавист или жертви, настанени в места за задържане). Предлага се да се усъвършенства самостоятелната оценка на потребностите от отбрана на жертвите, като се планува, че тя следва да стартира от първия контакт с органите на реда, както и да се разшири описът на наличните защитни ограничения, да вземем за пример заповеди за отбрана или обезпечаване на наличието на правоприлагащите органи. Предоставяне на достъп до профилирани услуги за поддръжка на жертвите в уязвимо състояние, като да вземем за пример безвъзмездна психическа поддръжка толкоз дълго, колкото е належащо, според от самостоятелните потребности на жертвите. Улесняване на достъпа до правораздаване, като се подсигурява, че жертвите получават задоволително подпомагане в съда и имат право да оспорват засягащи правата им решения по наказателното произвеждане, без значение от процесуалното им качество по време на това произвеждане. Един от главните проблеми в това отношение е, че в някои страни членки жертвите нямат юридически статут на страна в наказателното произвеждане. Проектът предлага да се откри право на жертвите да оспорват решенията на съда, които се отнасят до избрани техни права по директивата, като правото на специфични ограничения за отбрана на жертвите със характерни потребности, правото на превод по време на правосъдното съвещание и други Държавите членки ще би трябвало да подсигуряват, че жертвите могат да оспорват тези решения без значение от статуса си в наказателното произвеждане. Осигуряване на ефикасен достъп до обезщетение посредством гарантиране на обезщетение на жертвите директно след правосъдното решение. Жертвите следва да имат право да получат решение за обезщетение от причинителя на закононарушението в границите на наказателното произвеждане (без да е належащо да прибягват до друго производство), а страната следва да изплати компенсацията непосредствено на жертвата, като след това изиска възобновяване на сумата от причинителя.
Както се акцентира в тактиката на Европейски Съюз за правата на жертвите, в доста страни членки достъпът на жертвите до обезщетение от причинителя, както и от страната остава сложен. Проблемът визира както вътрешни, по този начин и трансгранични случаи. В момента член 16 от директивата планува, че всички жертви имат право да получат решение за обезщетение от причинителя по време на наказателно произвеждане, в случай че националното законодателство планува такова решение да бъде взето в друго правосъдно произвеждане . Това позволение обаче се оказва неефективно, доколкото в някои държави-членки постоянно не се стига до решение за обезщетение в наказателното произвеждане. А даже когато наказателното произвеждане завърши с присъда, която постанова на причинителя да обезщети жертвата, тя постоянно не получава това обезщетение, защото е мъчно нарушителят да бъде заставен да заплати. Липсата на ефикасен достъп до обезщетение от причинителя в наказателното произвеждане води до това, че жертвите би трябвало да вземат участие в тромаво и дълготрайно гражданско произвеждане или да аплайват за държавна отплата по съответните националните правила.
Затова в плана за промени се предлага да се заличи сегашната опция в член 16 решението за обезщетение да се взема в границите на други правосъдни производства отвън наказателното. Това значи, че жертвите би трябвало да получат решение за обезщетение от причинителя единствено в хода на наказателното произвеждане, което ще улесни достъпа им до материална отплата.
Реклама
Освен това Европейска комисия предлага да се задължат държавите-членки да изплащат на жертвата компенсацията, дължимо от причинителя на закононарушението, незабавно след постановяването на присъдата и по-късно да търсят възобновяване на сумата от него.
Българският Наказателно-процесуален кодекс (НПК) позволява предявяването на цивилен иск в правосъдното произвеждане по наказателни каузи, само че прави спогодба, че разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отсрочване на наказателното дело. При това отводът на съда да допусне за разглеждане гражданския иск на потърпевшия в наказателния развой и той да бъде конституиран като цивилен просител - под претекст, че това ще затрудни процеса - на практика не се стимулира и не предстои на въззивен правосъден надзор. Така в българските съдилища подобен отвод е честа процедура и сега няма ефикасна отбрана против това.
Свързани публикации Делата против прокуратурата са законно средство за самозащита 24 август 2022, 14:02 Адвокатурата няма да санкционира Петьо Еврото и още едно от " Осемте джуджета " 5 октомври 2021, 18:32 Здравната каса желае насилниците да заплащат за лекуването на жертвите си 25 януари 2019, 11:05 Фирма печели дело против прокуратурата за над 800 000 лева обезщетение 25 юни 2018, 10:05
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ