В преследване на съвършенството
Всички желаеме да се представяме допустимо най-добре в работата си и да вършим колкото се може по-малко неточности. Всички желаеме да бъдем способени и можещи хора. Може ли обаче този непрекъснат блян към съвършенството да бъде нездравословен?
Макар че концепцията за безспирно гонене на съвършенството може да звучи като почтена и даже благородна цел, на която си заслужава да посветим живота си, в реалност перфекционизмът носи със себе си не малко отрицателни въздействия. В доста връзки той може даже да попречи на вашето развиване и да промени напълно метода, по който гледате на себе си и на света.
Например, когато човек се стреми да реализира „ съвършен резултат “, без значение дали в някаква задача в работата или в някаква активност от свободното си време, той може елементарно може да стане зависим на метода на мислене, при който нещата са или черни или бели, или печелиш или губиш. Естествено, този метод на мислене може да сътвори един извънредно под напрежение живот, тъй като неналичието на златна среда слага всички резултати в две крайности - перфектни или цялостни провали.
Още повече, когато се стремите към съвършенство във всичко, което вършиме, доста евентуално е да започнете да гледате на себе си по по-критичен метод (не в положителния смисъл на израза) и да започнете да се съмнявате в личните си качества и познания. В този случай вашето самочувствие стартира да зависи напълно от това какъв брой и какво сте постигнали и на метода, по който другите хора реагират на вашите триумфи и провали.
Когато имате потребност от утвърждението на другите, с цел да сте удовлетворени от това, което вършиме, вашата самокритика и възприятие за стойност стартират да зависят все по-малко от това, което самите вие мислите за себе си. В резултат на това вие стартирате да гледате на себе като на човек с по-ниска стойност и значителност.
Най-лошото е, че поради непрекъснатия ви блян към съвършенство не ви остава време, с цел да измененията мнението си за себе си, защото перфекционистите незабавно минават от една цел на друга, незабавно откакто реализиран първата. Амбициозните перфекционисти се надяват да реализират триумфи постоянно и за къс интервал на време, което от своя страна значи, че в случай че не забавите темпото, с цел да оцените всичкият труд и сила, които сте вложили в реализирано на вашите цели, в никакъв случай няма да можете да разберете колко сполучливи сте в действителност.
За страдание, този тази наклонност към хиперконкурентност и предпочитание за съвършенство става все по-често срещана в актуалния свят.
Прочуване от 2018 година открива, че последните няколко генерации студенти в Съединени американски щати са доста по-склонни да преследват разнообразни форми на перфекционизъм в своето всекидневие спрямо предходните генерации. Според откривателите това покачване на устрема към съвършенство е частично обвързвано с по-високите равнища на меланхолия, тревога и суицидни мисли, които се следят измежду студентите през днешния ден спрямо техните връстници от преди 10 години.
Ако и вие сте измежду хората, които считат, че сполучливият живот се гради върху преследването на съвършенството, помислете над концепцията, че точно перфекционизмът може да е нещото, което ви отдалечава от ден на ден и повече от същият този триумф, към който се стремите.
***
Питър Икономи, създател на бестселъра „ Managing for Dummies, The Management Bible, Leading Through Uncertainty “, за inc.com.
Източник: Мениджър Нюз
