Райко Гърлич с Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното
„ Всички положителни истории, както в живота, по този начин и в киното, се свеждат до две съществени сюжетни линии: или някой отпътува на странствуване, или в някакъв град идва чужд. Бих споделил, че аз съм и двамата – този, който си е отишъл, и чужденецът, който е пристигнал “, написа Райко Гърлич в автобиографичната си книга „ Още по едно за из път: Режисьорски бележки за изгнанието, фамилията и киното “.
Райко Гърлич е роден през 1947 година в Загреб. Като възпитаник се занимава с пробен спектакъл, а по-късно следва философия. През 1967 година записва кинорежисура в Академията за театрални изкуства в Прага ФАМУ – фантазия на доста младежи от Югославия по това време, измежду които Сърджан Каранович, Горан Паскалевич, Горан Маркович, Лордан Зафранович и малко по-късно – Емир Кустурица. По време на следването си във филмовия факултет става очевидец и участник в Пражката пролет през 1968 година
„ С времето Прага стана нашето споделено минало, “ – споделя Гърлич в изявление за списание CorD. – „ Отидох там като дете и се завърнах като зрял мъж “. Част от филмографията му е фокус за цензурата на югославските управляващи – филмите „ Всички хора са положителни в неприятното общество “ (1969), „ Възхвала “ (1971), „ Питейна вода и независимост “ (1974), „ Обича се единствено един път “ (1981) са неразрешени за обществен показ, само че в това време неговата творба „ Браво, маестро “ (1978) е номинирана за „ Златна палма “ в Кан.
През 90-те години Райко Гърлич преподава кинорежисура в Академията за трагични изкуства в Загреб и в университетите в Ню Йорк и Охайо, където работи и до през днешния ден. Той е един от 56-мата създатели на Европейската кино академия. Основател и шеф e на Imaginary Film Academy, Грожнян, Хърватия, и Атина, Охайо, Съединени американски щати, където за седемте години, в които съществува, са се обучавали повече от двеста и петдесет студенти от тридесет и една страни и към четиридесет експерти в региона на киното.
Филмите му самоуверено и почтено разкриват мъчителните истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения в политически и обществено кондензиран подтекст. Дълбоката им хуманистична визия прави Райко Гърлич един извънреден създател, който оставя дълготраен отпечатък в европейското кино.
Наградата на София на Столичната община за ексклузивен принос към киноизкуството ще бъде връчена на Райко Гърлич на Официалната гала по връчване премиите на 29-ия Международен София Филм Фест на 22 март 2025 година в Зала 1 на НДК.
В София режисьорът ще показа най-новия си филм „ Всичко си има край “, който съчетава детайли на престъпен трилър, филм-ноар, романтика и ирония и има мощно обръщение във връзка с корупцията в хърватската обществено-политическа сфера. Филмът е под напрежение роман за интриги, в който никой от героите не може да има морално преимущество. Сценарият е написан от Анте Томич и Райко Гърлич по творби на писателя Мирослав Кърлежа. „ Всичко си има край “ е копродукция сред Хърватия, България (РФФ Интернешънъл), Сърбия и Черна гора с поддръжката на ИА „ Национален кино център “. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов. В основните функции ще забележим Живко Аночич, Борис Исакович, Йелена Джокич, Емир Хаджихафизбегович. Във кино лентата взе участие и българската актриса Анжела Недялкова. Звукозапис на терен и мишунг – Момчил Божков. Част от постпродукцията е осъществена в Доли медия студио, които са и национални копродуценти на кино лентата.
В рамките на 29-то издание на Международния София Филм Фест феновете ще имат опция да видят и къса ретроспектива, включваща едни от най-значимите филми на Райко Гърлич, измежду които „ Граничен пост “ (2006), „ Само сред нас “ (2010) и „ Конституцията “ (2016).
„ Щом работите, с цел да привлечете вниманието на милиони фенове, би трябвало да употребявате серия от детайли, които да създадат кино лентата допустимо най-атрактивен. И той неизбежно стартира да прилича публичните места. Ние сме създатели на филми за дребни нации и снимаме тези филми на езици, които се приказват от дребен брой хора. Ако се стремим да пригаждаме такива филми за необятна интернационална аудитория – губим и себе си, и кино лентата. Старая се моите филми да бъдат колкото се може по-локални, да се потопят допустимо най-дълбоко в действителността, тъй като мисля, че единствено по този начин могат да бъдат разбрани от някой, който гледа истроията в Антарктида, “ – споделя режисьорът в изявление за списание corD.
създател: СЛАВА
...
Райко Гърлич е роден през 1947 година в Загреб. Като възпитаник се занимава с пробен спектакъл, а по-късно следва философия. През 1967 година записва кинорежисура в Академията за театрални изкуства в Прага ФАМУ – фантазия на доста младежи от Югославия по това време, измежду които Сърджан Каранович, Горан Паскалевич, Горан Маркович, Лордан Зафранович и малко по-късно – Емир Кустурица. По време на следването си във филмовия факултет става очевидец и участник в Пражката пролет през 1968 година
„ С времето Прага стана нашето споделено минало, “ – споделя Гърлич в изявление за списание CorD. – „ Отидох там като дете и се завърнах като зрял мъж “. Част от филмографията му е фокус за цензурата на югославските управляващи – филмите „ Всички хора са положителни в неприятното общество “ (1969), „ Възхвала “ (1971), „ Питейна вода и независимост “ (1974), „ Обича се единствено един път “ (1981) са неразрешени за обществен показ, само че в това време неговата творба „ Браво, маестро “ (1978) е номинирана за „ Златна палма “ в Кан.
През 90-те години Райко Гърлич преподава кинорежисура в Академията за трагични изкуства в Загреб и в университетите в Ню Йорк и Охайо, където работи и до през днешния ден. Той е един от 56-мата създатели на Европейската кино академия. Основател и шеф e на Imaginary Film Academy, Грожнян, Хърватия, и Атина, Охайо, Съединени американски щати, където за седемте години, в които съществува, са се обучавали повече от двеста и петдесет студенти от тридесет и една страни и към четиридесет експерти в региона на киното.
Филмите му самоуверено и почтено разкриват мъчителните истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения в политически и обществено кондензиран подтекст. Дълбоката им хуманистична визия прави Райко Гърлич един извънреден създател, който оставя дълготраен отпечатък в европейското кино.
Наградата на София на Столичната община за ексклузивен принос към киноизкуството ще бъде връчена на Райко Гърлич на Официалната гала по връчване премиите на 29-ия Международен София Филм Фест на 22 март 2025 година в Зала 1 на НДК.
В София режисьорът ще показа най-новия си филм „ Всичко си има край “, който съчетава детайли на престъпен трилър, филм-ноар, романтика и ирония и има мощно обръщение във връзка с корупцията в хърватската обществено-политическа сфера. Филмът е под напрежение роман за интриги, в който никой от героите не може да има морално преимущество. Сценарият е написан от Анте Томич и Райко Гърлич по творби на писателя Мирослав Кърлежа. „ Всичко си има край “ е копродукция сред Хърватия, България (РФФ Интернешънъл), Сърбия и Черна гора с поддръжката на ИА „ Национален кино център “. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов. В основните функции ще забележим Живко Аночич, Борис Исакович, Йелена Джокич, Емир Хаджихафизбегович. Във кино лентата взе участие и българската актриса Анжела Недялкова. Звукозапис на терен и мишунг – Момчил Божков. Част от постпродукцията е осъществена в Доли медия студио, които са и национални копродуценти на кино лентата.
В рамките на 29-то издание на Международния София Филм Фест феновете ще имат опция да видят и къса ретроспектива, включваща едни от най-значимите филми на Райко Гърлич, измежду които „ Граничен пост “ (2006), „ Само сред нас “ (2010) и „ Конституцията “ (2016).
„ Щом работите, с цел да привлечете вниманието на милиони фенове, би трябвало да употребявате серия от детайли, които да създадат кино лентата допустимо най-атрактивен. И той неизбежно стартира да прилича публичните места. Ние сме създатели на филми за дребни нации и снимаме тези филми на езици, които се приказват от дребен брой хора. Ако се стремим да пригаждаме такива филми за необятна интернационална аудитория – губим и себе си, и кино лентата. Старая се моите филми да бъдат колкото се може по-локални, да се потопят допустимо най-дълбоко в действителността, тъй като мисля, че единствено по този начин могат да бъдат разбрани от някой, който гледа истроията в Антарктида, “ – споделя режисьорът в изявление за списание corD.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ