Всички деца вярват в Дядо Коледа – за тях той

Всички деца имат вяра в Дядо Коледа – за тях той е обвързван с най-големите магии на празника – чудесата, добротворството и, несъмнено, подаръците. Само че един ден ние решаваме, че към този момент е пристигнало времето да им кажем, че Добрият дъртак в действителност не съществува. Не желаеме да ги заблуждаваме, тъй като рано или късно ще научат „ истината ” от своите връстници и ще се почувстват излъгани. Само че, в този случай е мъчно да се каже кое е „ истина ” и кое „ неистина ”. Защото Дядо Коледа не е фиктивен баснословен воин, а действително съществуваща персона.

Първообразът на Дядо Коледа е самият Николай Чудотворец – настойник на моряците, риболовците и...децата. Може би не свързвате изпития светец с комично-жизнерадостния дъртак, само че за това несъмнено е отговорен американският илюстратор Хедън Сънблум. Той основал през 1931 година облика на Дядо Коледа, подобен какъвто го познаваме през днешния ден, по поръчка на компанията „ Кока Кола ”. Рекламната цел мощно повлияла на външния тип на положителния дъртак – дългата му одежда на свещеник се трансформирала в блестящо алено палто – цвят, които е знак на компанията от нейното основаване. Както знаем оттатък океана аскетичния метод на живот не е на респект и по тази причина Дядо Коледа се трансформирал в заоблен дъртак, с розови бузи и голям стомах, които да може да побере допустимо най-вече от рекламираната напитка.

За разлика от външния тип обаче, името (Санта Клаус от Сейнт Николаус) и характерът на светията не са претърпели огромни промени. Николай помагал на всички изпаднали в неволя и правил секрети дарения, тъй че никой да не разбере от кое място е пристигнала помощта. Например измежду нощ оставял торби с жълтици в дворовете на тези, които се нуждаели. Най-щедър бил към децата и по този начин раздал цялото си благосъстояние. Заради добротата и отдадеността му на хората, Бог още приживе го надарил с чудотворство.

След гибелта на светеца легендите за щедростта и добротата му, се популяризират в целия християнски свят. Вярва се, че продължава да радва бедните деца като хвърля дарове през комините или ги оставя в обувчиците им до момента в който спят – фасон, който остава неизменен и до през днешния ден. Първоначално това се случвало на Никулден (6 декември - деня на гибелта на светеца). Близостта на тази дата с най-светлия християнски празник обаче, последователно довела до свързването на великодушния дъртак с Коледа.

Затова помислете добре, преди да кажете на вашето малко богатство, че обичаният му Дядо Коледа е просто небивалица. Да има вяра или не в положителния дъртак би трябвало да е негов персонален избор, наред с вярата в Бог и всички останали невидими чудеса в света. Най-малкото този облик е олицетворение на добротворството и щедростта, а белким има нещо по-истинско от това.