Възможно е децата да виждат душата на човек. Чувате ли какво казва вашето?
Всички деца на този свят имат нещо общо между тях. Те се раждат чисти и през първите си години не знаят нищо за политика, раси, вяра, граници, парадайс и пъкъл, война и мир, ляво и дясно, положително и зло и всичко останало, което възрастните считат за толкоз значимо. Децата имат друго отношение към физическата гибел, парите, властта, загубата и болката и от време на време думите им могат да са мъчителни с прямотата си. Често те не мислят, когато изричат мнението си. Детската реакция към хората е доста сходна на тази на животните. Децата постоянно се усещат привлечени от хора, които виждат за малко, и непринудено сядат в скута им, макар че родителите им едвам понасят дадения човек. Друг път изпитват боязън и не желаят да са покрай другари на фамилията или хора с добра известност.
Въпросът е: какво вижда и усеща едно дете? Възможно ли е да вижда в душата на индивида? Да не обръща внимание на привидното и да познава същинското аз? Да не се заблуждава от модерния и публикуван към този момент на всички места измамлив свят на положителното облекло, изтънчено държание и какви ли не звания? Или децата са изцяло естествени и просто показват чувствата си, които към момента не са изгубили?
