Гербовете на България и София: Какво означават техните символи
Всички българи знаят по какъв начин наподобяват гербът на България и този на столицата ни, само че в миналото замисляли ли сте се от кое място идват, каква е тяхната история и кой дял от историческата просвета тъкмо се занимава с тях?
Всеки знак, знак или писмен знак имат своето значение.
Какво е хералдика и кой е Христофор Жефарович?
Хералдиката е просвета, която се занимава тъкмо с проучването на националните гербове и знаци. Тя съставлява система от голям брой правила и разнообразни правила, които служат за основаване и приложение на тези гербове и знаци.
Кой е Христофор Жефарович, с какво се е занимавал и за какво неговата книга „ Стематография “ има такова огромно значение в хералдическите знаци и най-много за изобразяването на националния герб на България?
Христофор Жефарович е бил всестранно развита персона, която се е занимавала с разнородни действия, които някак се допълват една друга. Той е бил художник, литератор, свещеник, публицист и гравьор. Има български генезис - роден е в края на XVII век в Дойран в фамилията на духовник.
Книгата „ Стематография “ е ориентирана най-вече към духовното събуждане на християните въз основата на тяхното славно минало. Интересно е да се означи, че към всеки изобразен герб в книгата има малко стихотворение, което възхвалява дадената област или страна, което е много поетично и патриотично от страна на създателя, като по този метод, нито той, нито неговите читатели могат да не помнят славното минало на своя народ.
През 1741 година Христофор Жефарович стартира работа в гравьорско ателие, което е принадлежало на Тома Месмер в столицата на Австрия. Там той отпечатва няколко икони на листа хартия, изображения, които са гравирани върху мед, щампи на светците Сава Сръбски, Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Никола, Наум и Дамян, както и няколко книги. Сред тях най-важно място заема книгата му „ Стематография “, която доста бързо се популяризира измежду южните славяни.
Книгата „ Стематография “ съдържа хералдически изображения и се състои от 54 листа, на които има разнообразни гравюри и текстове, които служат като обяснения към изображенията. Тя е от извънредно огромно значение за хералдическата просвета, тъй като в нея се съдържат първорисунките на голям брой гербове на разнообразни страни, в това число и този на България, който е изиграл ролята на „ чернова “ за настоящия ни народен герб.
Книгата излиза през месец септември на 1741 година във Виена, Австрия. Цялата книга (и текстът, и илюстрациите) е гравирана върху медни плочи и отпечатана на дълбокопечатна цилиндрична преса. Преди заглавния лист има 16 правоъгълни табла-картини на цели страници, които са рисувани и гравирани от самия Христофор Жефарович. Под първата картина се четат думите: “Начерта и изсече Христофор Жефарович”, а под идващите картини единствено буквите: “С.Ч.Х.Ж.”
В книгата „ Стематографията “ са изобразени 99 герба на страни, области, градове – Албания, Австрия, Босна, Бесарабия, България, Влахия, Венеция, Дакия, Далмация, Херцеговина, Молдавия, Москва, Панония, Полша, Русия, Сърбия, Тесалия, Трансилвания, Тракия, Турция, Унгария и така нататък
В книгата на Жефарович, може да се види царският герб на България, както и княжеските гербове на Мизия, Тракия, Македония и други Гербът на България съставлява изправен, извърнат надясно, въоръжен и коронован златен лъв на алено поле върху щит с царска корона над него.
В герба на Мизия в щита вместо към този момент добре познатия ни лъв са сложени две златни корони на наследник декор.
Гербът на Тракия е златен лъв на наследник декор, извърнат наляво, с вдигнат ляв челен крайник и слънце зад тила, без корона.
Гербът на Македония е същият като този на България, само че с обърнати цветове – лъвът е червен на златно поле без корона.
В герба на Дардания за главен знак е употребен червен лъв на сребърен декор, извърнат наляво с раздвоена опашка и копие в предните лапи.
Пред изображението на всеки един герб има написано малко четиристишие, което разяснява в къс тип историческата орис на страната, града или региона, на която принадлежи даденият герб.
За първообраз на първия държавен български герб е послужило точно изображението от известната измежду възрожденския хайлайф “Стематография” на Христофор Жефарович (1741 г.).
Гербът на България
Първият български народен и държавен герб е публично приет посредством Търновската конституция от 1879 година и е представлявал един златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето една царска корона. За първообраз на този герб е послужило изображението от известната измежду възрожденския хайлайф “Стематография” на Христофор Жефарович (1741 г.).
В наши дни гербът на България съставлява изправен златен коронован лъв, още веднъж на тъмночервено поле, извърнат на дясна хералдическа страна и подложен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има фундамент от дъбови клончета със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният лозунг „ Съединението прави силата “.
Настоящият герб на България е утвърден от Народното събрание през 1997 година. Това е и първият герб на нашата страна след края на социалистическото ръководство, в края на 80-те години. Точният тип на герба обаче е предмет на продължителни разногласия сред политическите партии.
Гербът на Република България се дефинира със Закона за герба на Република България, съгласно който той е държавен знак, който показва независимостта и суверенитета на българския народ и българската страна:
„ Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има огромна корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска страна, с пет кръста и настрана кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове. Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „ Съединението прави силата “.
През годините гербът се е променял неведнъж с цел да стигне до настоящия си тип, само че в съвсем всичките си форми на него е имало лъв, който и до наши дни е знак на българската мощност и непреклонен български дух.
Гербът на София
Гербът на София е още един добре прочут и различим държавен знак. Използва се и от Столична община. Неговата първична визия е дело на художника Харалапми Тачев от 1900 година
С този вид на герб, художникът, тогава още студент, се явява малко по-късно на международното ревю в Париж. С годините е претърпял някои промени, като в настоящия си тип е от 1991 година
Първоначално гербът на София е включвал единствено крепостна корона, ситуирана над щита, който е разграничен на четири полета. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика - копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле се вижда една от емблемите на София, а точно църквата „ Света София “, в долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над скулптура на Аполон (също изображение от антична монета, което от своя страна символизира лечебните минерални извори в града и покрайнините му). В центъра на щита е се вижда по-малък щит с добре познатият ни лъв.
През 1911 година към герба на столицата е прибавен девизът „ Расте, само че не старѣе “, а през 1928 година – лаврови клончета от двете страни на щита. По времето на комунизма към герба на града е добавена присъщата за тогава алена петолъчка в крепостната корона и правописът на „ старее “ е нормализиран по разпоредбите от 1945 година.
Още от създателя:
Всеки знак, знак или писмен знак имат своето значение.
Какво е хералдика и кой е Христофор Жефарович?
Хералдиката е просвета, която се занимава тъкмо с проучването на националните гербове и знаци. Тя съставлява система от голям брой правила и разнообразни правила, които служат за основаване и приложение на тези гербове и знаци.
Кой е Христофор Жефарович, с какво се е занимавал и за какво неговата книга „ Стематография “ има такова огромно значение в хералдическите знаци и най-много за изобразяването на националния герб на България?
Христофор Жефарович е бил всестранно развита персона, която се е занимавала с разнородни действия, които някак се допълват една друга. Той е бил художник, литератор, свещеник, публицист и гравьор. Има български генезис - роден е в края на XVII век в Дойран в фамилията на духовник.
Книгата „ Стематография “ е ориентирана най-вече към духовното събуждане на християните въз основата на тяхното славно минало. Интересно е да се означи, че към всеки изобразен герб в книгата има малко стихотворение, което възхвалява дадената област или страна, което е много поетично и патриотично от страна на създателя, като по този метод, нито той, нито неговите читатели могат да не помнят славното минало на своя народ.
През 1741 година Христофор Жефарович стартира работа в гравьорско ателие, което е принадлежало на Тома Месмер в столицата на Австрия. Там той отпечатва няколко икони на листа хартия, изображения, които са гравирани върху мед, щампи на светците Сава Сръбски, Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Никола, Наум и Дамян, както и няколко книги. Сред тях най-важно място заема книгата му „ Стематография “, която доста бързо се популяризира измежду южните славяни.
Книгата „ Стематография “ съдържа хералдически изображения и се състои от 54 листа, на които има разнообразни гравюри и текстове, които служат като обяснения към изображенията. Тя е от извънредно огромно значение за хералдическата просвета, тъй като в нея се съдържат първорисунките на голям брой гербове на разнообразни страни, в това число и този на България, който е изиграл ролята на „ чернова “ за настоящия ни народен герб.
Книгата излиза през месец септември на 1741 година във Виена, Австрия. Цялата книга (и текстът, и илюстрациите) е гравирана върху медни плочи и отпечатана на дълбокопечатна цилиндрична преса. Преди заглавния лист има 16 правоъгълни табла-картини на цели страници, които са рисувани и гравирани от самия Христофор Жефарович. Под първата картина се четат думите: “Начерта и изсече Христофор Жефарович”, а под идващите картини единствено буквите: “С.Ч.Х.Ж.”
В книгата „ Стематографията “ са изобразени 99 герба на страни, области, градове – Албания, Австрия, Босна, Бесарабия, България, Влахия, Венеция, Дакия, Далмация, Херцеговина, Молдавия, Москва, Панония, Полша, Русия, Сърбия, Тесалия, Трансилвания, Тракия, Турция, Унгария и така нататък
В книгата на Жефарович, може да се види царският герб на България, както и княжеските гербове на Мизия, Тракия, Македония и други Гербът на България съставлява изправен, извърнат надясно, въоръжен и коронован златен лъв на алено поле върху щит с царска корона над него.
В герба на Мизия в щита вместо към този момент добре познатия ни лъв са сложени две златни корони на наследник декор.
Гербът на Тракия е златен лъв на наследник декор, извърнат наляво, с вдигнат ляв челен крайник и слънце зад тила, без корона.
Гербът на Македония е същият като този на България, само че с обърнати цветове – лъвът е червен на златно поле без корона.
В герба на Дардания за главен знак е употребен червен лъв на сребърен декор, извърнат наляво с раздвоена опашка и копие в предните лапи.
Пред изображението на всеки един герб има написано малко четиристишие, което разяснява в къс тип историческата орис на страната, града или региона, на която принадлежи даденият герб.
За първообраз на първия държавен български герб е послужило точно изображението от известната измежду възрожденския хайлайф “Стематография” на Христофор Жефарович (1741 г.).
Гербът на България
Първият български народен и държавен герб е публично приет посредством Търновската конституция от 1879 година и е представлявал един златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето една царска корона. За първообраз на този герб е послужило изображението от известната измежду възрожденския хайлайф “Стематография” на Христофор Жефарович (1741 г.).
В наши дни гербът на България съставлява изправен златен коронован лъв, още веднъж на тъмночервено поле, извърнат на дясна хералдическа страна и подложен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има фундамент от дъбови клончета със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният лозунг „ Съединението прави силата “.
Настоящият герб на България е утвърден от Народното събрание през 1997 година. Това е и първият герб на нашата страна след края на социалистическото ръководство, в края на 80-те години. Точният тип на герба обаче е предмет на продължителни разногласия сред политическите партии.
Гербът на Република България се дефинира със Закона за герба на Република България, съгласно който той е държавен знак, който показва независимостта и суверенитета на българския народ и българската страна:
„ Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има огромна корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска страна, с пет кръста и настрана кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове. Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „ Съединението прави силата “.
През годините гербът се е променял неведнъж с цел да стигне до настоящия си тип, само че в съвсем всичките си форми на него е имало лъв, който и до наши дни е знак на българската мощност и непреклонен български дух.
Гербът на София
Гербът на София е още един добре прочут и различим държавен знак. Използва се и от Столична община. Неговата първична визия е дело на художника Харалапми Тачев от 1900 година
С този вид на герб, художникът, тогава още студент, се явява малко по-късно на международното ревю в Париж. С годините е претърпял някои промени, като в настоящия си тип е от 1991 година
Първоначално гербът на София е включвал единствено крепостна корона, ситуирана над щита, който е разграничен на четири полета. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика - копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле се вижда една от емблемите на София, а точно църквата „ Света София “, в долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над скулптура на Аполон (също изображение от антична монета, което от своя страна символизира лечебните минерални извори в града и покрайнините му). В центъра на щита е се вижда по-малък щит с добре познатият ни лъв.
През 1911 година към герба на столицата е прибавен девизът „ Расте, само че не старѣе “, а през 1928 година – лаврови клончета от двете страни на щита. По времето на комунизма към герба на града е добавена присъщата за тогава алена петолъчка в крепостната корона и правописът на „ старее “ е нормализиран по разпоредбите от 1945 година.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ