Революционният комунистически режисьор Вселовод Мейерхолд, екзекутиран от Сталин
Всеволод Мейерхолд е доста спорна персона и е една от основните фигури в театъра през XX век.
Не би било пресилено да се каже, че въздействието му върху театралното изкуство е не по-малко от въздействието на Фьодор Достоевски в света на литературата.
6 часа сутринта в никакъв случай не е изглеждал по-зле от 20 юни 1939 година, когато именитият съветски сценичен режисьор Всеволод Мейерхолд чува блъскане на вратата. 65-годишният актьор изумено поглежда жена си, актрисата Зинаида Райх. Те не чакат неканени посетители по това време на деня. Мейерхолд отваря вратата и пуска да влязат трима души. Те демонстрират на режисьора заповед за обиск и за ареста му. Всичко е свършено.
Всичко това, обаче, можеше да свърши по друг метод, в случай че Мейерхолд беше послушал най-успешния студент на своя другар Константин Станиславски – Михаил Чехов. Племенникът на Антон Чехов не приема болшевишката гражданска война, алергичен е към комунистическия режим и бяга на Запад. В записките си той си спомня срещата си с Мейерхолд в Берлин през 1930 година.
Sputnik
„Опитах се да изразя възприятията си пред него или по-скоро предчувствията си, че ще свърши извънредно, в случай че се върне в Съветския съюз“, споделя Чехов. „От годините си в гимназията нося революцията в сърцето си, и то постоянно в най-крайните ѝ и радикални форми. Знам, че си прав и ще свърша по този начин, както казваш. Но ще се върна в Съветския съюз. Защо ли? – От елементарна честност“, дава отговор Мейерхоф.
Мейерхоф посвещава живота си на изкуството като артист, режисьор, учител и дръзновен модернизатор. Той е комплициран темперамент и не може да бъде вместен в стандартите. Според Сергей Айзенщайн (гениалният режисьор на „Броненосецът Потьомкин“) Мейерхолд в някои връзки е по-добър артист и от Чарли Чаплин.
Очевидно, той има и експлозивен темперамент и егоцентричното му държание му пречи да основава другарства. Мейерхолд се възхищава на великия съветски стихотворец Александър Блок и на композитора Александър Срябин, работи взаимно с Владимир Маяковски и Дмитрий Шостакович и има проекти да работи с Пабло Пикасо. Владее няколко езика, свири на цигулка и пиано като експерт и мечтае да сътвори театрална режисура по ноти.
Ранни години
Sputnik
Мейерхолд е роден в богато немско семейство в дребното градче Пенза. Баща му има цех за водка. Роден под името Карл Казимир Теодор Майерголд, той има петима братя и две сестри. Когато Карл става на 21 години, той приема православната религия и сменя името си на Всеволод Емилиевич Мейерхолд. Първото му име е в памет на обичания му публицист Всеволод Гаршин, чийто къс и драматичен живот приключва в болежка и самоубийство.
В продължение на една година Мейерхолд учи право, преди да се влюби в театъра. През 1896 година се записва да учи в Театралното и музикално учебно заведение към Московското филхармонично сдружение, където е възпитаник на Владимир Немирович-Данченко. След като приключва, Всеволод става част от трупата на новосъздадения Московски живописен спектакъл.
За 4 сезона изиграва 18 функции. Прави възторг на сцената и взе участие в типичен пиеси на Антон Чехов като „Чайка“ и „Три сестри“, както и в комедиите на Шекспир „Венецианският търговец“ и „Дванайсета нощ“.
През 1902 година Мейерхолд напуща Художествения спектакъл, с цел да сътвори лична натрупа, която става известна като „Ново трагично дружество“. Мейерхолд е мултифункционален – той е режисьор, артист и бизнесмен, до момента в който изиграва десетки функции в близо 1000 постановки. Между 1902 и 1905 слага към 200 пиеси.
Съветски живот
Sputnik
Мейерхолд посреща Революцията от 1917 година с наслада и е измежду първите театрални режисьори, влезнали в Болшевишката партия. В началото на 1920-те той даже получава позволение да основе и да управлява личен спектакъл, който съществува до 1938 година. Мейерхолд обикаля света със своите артисти, изнасяйки представления във Англия, Германия, Франция и Италия. Мейерхолд се опитва и в киното. Режисира и взе участие във кино лентата „Портретът на Дориан Грей“ (1915 г.) и „Силен човек“ (1916).
От 1934 година обаче един от най-именитите комунистически режисьори изпада в недружелюбност пред Сталин. Съветският водач изключително доста не харесва постановката на „Дамата с камелиите“, където в светлината на прожекторите е някогашната жена на поета Сергей Есенин. В отговор на рецензиите Зинаида Райх, известна със своя жлъч, написа писмо на Сталин. Жената декларира много изрично, че Сталин не схваща от изкуство и му споделя, че в случай че желае да стане специалист по тематиката, би трябвало да се свържи с Мейерхолд. Сталин не дава отговор, само че и не не помни този случай. Критиките не престават да се натрупат. Творческата работа на Мейерхолд скоро се оповестена за противонародна. Въпреки че новаторският режисьор евентуално предугажда набъбващите си проблеми, той продължава да има вяра, че репутацията, името и лоялността му към комунизма ще го спасят.
Sputnik
Проблемът е, че Мейерхолд отхвърля да мисли като останалите. Той отстранява натруфените декори, опростява структурата на театралния костюм, смъква театралната завеса, а актьорите му носят малко грим. Освен това създава специфична методология за актьорско образование – така наречен биомеханика, при която се употребяват концепциите на конструктивизма. Той има вяра, че артистът би трябвало да въздейства върху фена посредством опциите на гласа и тялото си. Мейерхолд отхвърля правилата на театралния академизъм и „подправя“ спектаклите си с пробни представления с геометрична точност, акробатична лекост и авангардна лирика. Театърът му не се подчинява на никакви правила и наподобява прекомерно неортодоксален за усета на тоталитарния режим. Това е спектакъл на нововъведенията – както в стилово отношение, по този начин и по наличие.
Когато театърът на Мейерхолд е закрит, самият Костантин Станиславски (който управлява оперен театър) подава ръка на своя колега-режисьор и го кани за собствен помощник. Въпреки че Мейерхолд подлага на критика системата и натурализма на Станиславски, той управлява театъра му близо година. Предсмъртното предпочитание на Станиславски е да се грижат за Мейерхолд. „Той е моята душа в театъра“.
Трагичен край
Sputnik
В разгара на лятото на 1939 година Мейерхолд е задържан в жилището си в Ленинград и е отведен напряко в пандиза на Лубянка в Москва. „Накараха ме да легна по стомах. Биха ме по петите и по гърба с гумен бич. Сложиха ме на стол и биеха краката ми отгоре“, написа той в писмо до Вячеслав Молотов, ръководител на Съвета на националните комисари.
Режисьорът е разгласен за троцкист (Леон Троцки е един от създателите на Съветския съюз и е остарял политически зложелател на Сталин). По това време Троцки е в заточение в Мексико (и ще бъде погубен от стаилнистки палач с пикел през 1940 година). На всичкото от горната страна, Мейерхолд е обвинен за разузнавач на японското разузнаване. Той признава, че е разузнавач, до момента в който го изтезават.
Челюстите на тоталитарния режим, обаче, не стопират дотук, защото разпоредбите на „социалистическия реализъм“ важат освен за театъра, само че и за ежедневна приложимост. Три седмици след ареста му, незнайни нападатели нахлуват в жилището му и брутално намушкват жена му Зинаида, която умира от раните си.
Междувременно Мейерхолд е наказан на гибел посредством разстрел през 1940 година. Тялото му е кремирано и хвърлено в ненадписан гроб в Донското гробище в Москва. Мъжът, отказал да изостави вярата си в комунизма, е оневинен посмъртно по всички обвинявания през 1955 година.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Не би било пресилено да се каже, че въздействието му върху театралното изкуство е не по-малко от въздействието на Фьодор Достоевски в света на литературата.
6 часа сутринта в никакъв случай не е изглеждал по-зле от 20 юни 1939 година, когато именитият съветски сценичен режисьор Всеволод Мейерхолд чува блъскане на вратата. 65-годишният актьор изумено поглежда жена си, актрисата Зинаида Райх. Те не чакат неканени посетители по това време на деня. Мейерхолд отваря вратата и пуска да влязат трима души. Те демонстрират на режисьора заповед за обиск и за ареста му. Всичко е свършено.
Всичко това, обаче, можеше да свърши по друг метод, в случай че Мейерхолд беше послушал най-успешния студент на своя другар Константин Станиславски – Михаил Чехов. Племенникът на Антон Чехов не приема болшевишката гражданска война, алергичен е към комунистическия режим и бяга на Запад. В записките си той си спомня срещата си с Мейерхолд в Берлин през 1930 година.
Sputnik „Опитах се да изразя възприятията си пред него или по-скоро предчувствията си, че ще свърши извънредно, в случай че се върне в Съветския съюз“, споделя Чехов. „От годините си в гимназията нося революцията в сърцето си, и то постоянно в най-крайните ѝ и радикални форми. Знам, че си прав и ще свърша по този начин, както казваш. Но ще се върна в Съветския съюз. Защо ли? – От елементарна честност“, дава отговор Мейерхоф.
Мейерхоф посвещава живота си на изкуството като артист, режисьор, учител и дръзновен модернизатор. Той е комплициран темперамент и не може да бъде вместен в стандартите. Според Сергей Айзенщайн (гениалният режисьор на „Броненосецът Потьомкин“) Мейерхолд в някои връзки е по-добър артист и от Чарли Чаплин.
Очевидно, той има и експлозивен темперамент и егоцентричното му държание му пречи да основава другарства. Мейерхолд се възхищава на великия съветски стихотворец Александър Блок и на композитора Александър Срябин, работи взаимно с Владимир Маяковски и Дмитрий Шостакович и има проекти да работи с Пабло Пикасо. Владее няколко езика, свири на цигулка и пиано като експерт и мечтае да сътвори театрална режисура по ноти.
Ранни години
Sputnik Мейерхолд е роден в богато немско семейство в дребното градче Пенза. Баща му има цех за водка. Роден под името Карл Казимир Теодор Майерголд, той има петима братя и две сестри. Когато Карл става на 21 години, той приема православната религия и сменя името си на Всеволод Емилиевич Мейерхолд. Първото му име е в памет на обичания му публицист Всеволод Гаршин, чийто къс и драматичен живот приключва в болежка и самоубийство.
В продължение на една година Мейерхолд учи право, преди да се влюби в театъра. През 1896 година се записва да учи в Театралното и музикално учебно заведение към Московското филхармонично сдружение, където е възпитаник на Владимир Немирович-Данченко. След като приключва, Всеволод става част от трупата на новосъздадения Московски живописен спектакъл.
За 4 сезона изиграва 18 функции. Прави възторг на сцената и взе участие в типичен пиеси на Антон Чехов като „Чайка“ и „Три сестри“, както и в комедиите на Шекспир „Венецианският търговец“ и „Дванайсета нощ“.
През 1902 година Мейерхолд напуща Художествения спектакъл, с цел да сътвори лична натрупа, която става известна като „Ново трагично дружество“. Мейерхолд е мултифункционален – той е режисьор, артист и бизнесмен, до момента в който изиграва десетки функции в близо 1000 постановки. Между 1902 и 1905 слага към 200 пиеси.
Съветски живот
Sputnik Мейерхолд посреща Революцията от 1917 година с наслада и е измежду първите театрални режисьори, влезнали в Болшевишката партия. В началото на 1920-те той даже получава позволение да основе и да управлява личен спектакъл, който съществува до 1938 година. Мейерхолд обикаля света със своите артисти, изнасяйки представления във Англия, Германия, Франция и Италия. Мейерхолд се опитва и в киното. Режисира и взе участие във кино лентата „Портретът на Дориан Грей“ (1915 г.) и „Силен човек“ (1916).
От 1934 година обаче един от най-именитите комунистически режисьори изпада в недружелюбност пред Сталин. Съветският водач изключително доста не харесва постановката на „Дамата с камелиите“, където в светлината на прожекторите е някогашната жена на поета Сергей Есенин. В отговор на рецензиите Зинаида Райх, известна със своя жлъч, написа писмо на Сталин. Жената декларира много изрично, че Сталин не схваща от изкуство и му споделя, че в случай че желае да стане специалист по тематиката, би трябвало да се свържи с Мейерхолд. Сталин не дава отговор, само че и не не помни този случай. Критиките не престават да се натрупат. Творческата работа на Мейерхолд скоро се оповестена за противонародна. Въпреки че новаторският режисьор евентуално предугажда набъбващите си проблеми, той продължава да има вяра, че репутацията, името и лоялността му към комунизма ще го спасят.
Sputnik Проблемът е, че Мейерхолд отхвърля да мисли като останалите. Той отстранява натруфените декори, опростява структурата на театралния костюм, смъква театралната завеса, а актьорите му носят малко грим. Освен това създава специфична методология за актьорско образование – така наречен биомеханика, при която се употребяват концепциите на конструктивизма. Той има вяра, че артистът би трябвало да въздейства върху фена посредством опциите на гласа и тялото си. Мейерхолд отхвърля правилата на театралния академизъм и „подправя“ спектаклите си с пробни представления с геометрична точност, акробатична лекост и авангардна лирика. Театърът му не се подчинява на никакви правила и наподобява прекомерно неортодоксален за усета на тоталитарния режим. Това е спектакъл на нововъведенията – както в стилово отношение, по този начин и по наличие.
Когато театърът на Мейерхолд е закрит, самият Костантин Станиславски (който управлява оперен театър) подава ръка на своя колега-режисьор и го кани за собствен помощник. Въпреки че Мейерхолд подлага на критика системата и натурализма на Станиславски, той управлява театъра му близо година. Предсмъртното предпочитание на Станиславски е да се грижат за Мейерхолд. „Той е моята душа в театъра“.
Трагичен край
Sputnik В разгара на лятото на 1939 година Мейерхолд е задържан в жилището си в Ленинград и е отведен напряко в пандиза на Лубянка в Москва. „Накараха ме да легна по стомах. Биха ме по петите и по гърба с гумен бич. Сложиха ме на стол и биеха краката ми отгоре“, написа той в писмо до Вячеслав Молотов, ръководител на Съвета на националните комисари.
Режисьорът е разгласен за троцкист (Леон Троцки е един от създателите на Съветския съюз и е остарял политически зложелател на Сталин). По това време Троцки е в заточение в Мексико (и ще бъде погубен от стаилнистки палач с пикел през 1940 година). На всичкото от горната страна, Мейерхолд е обвинен за разузнавач на японското разузнаване. Той признава, че е разузнавач, до момента в който го изтезават.
Челюстите на тоталитарния режим, обаче, не стопират дотук, защото разпоредбите на „социалистическия реализъм“ важат освен за театъра, само че и за ежедневна приложимост. Три седмици след ареста му, незнайни нападатели нахлуват в жилището му и брутално намушкват жена му Зинаида, която умира от раните си.
Междувременно Мейерхолд е наказан на гибел посредством разстрел през 1940 година. Тялото му е кремирано и хвърлено в ненадписан гроб в Донското гробище в Москва. Мъжът, отказал да изостави вярата си в комунизма, е оневинен посмъртно по всички обвинявания през 1955 година.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ