Вярно ли е, че котките не се привързват към стопаните си?
Всеобщото мнение е, че котките не се привързват към стопаните си, а единствено към дома, който населяват. Това е, тъй като са териториални животни и наблюдават собствен периметър в дивата природа.
Друго всеобщо схващане е, че те не се поддават на дресировка, защото не са селектирани да извършват заповеди. Смята се, че еволюцията им в това отношение е много по-назад от кучешката и котаците са по-близо до дивите си родственици, в сравнение с кучето.
Това в действителност не е правилно. Нашите мъркащи питомци не демонстрират възприятията си красноречиво, само че вниманието им е концентрирано в притежателите им и те ги разграничават ясно от останалите представители на човешкия жанр. Това сочат всички научи проучвания на котешкото държание.
Едно от изследванията, отдадено на динамичността на взаимоотношенията сред котките и стопаните им, приключва с извода, че писаните обожават своите човешки родители. Независимо че не всеки път обръщат внимание на това, което хората изискват от тях. Може да наподобяват надменни и недостъпни като емоционалност, само че те имат специфична връзка с тези, които се грижат за тях.
От други проучвания е открито, че сладките писани в еволюцията си са стигнали до състояние да се държат като дребни котета с останалите членове на фамилията, в което живеят. Затова стопаните им нормално се отнасят с тях като с бебета, без значение че към този момент може да са станали възрастни човеци. Според психолозите основаването на вид връзка родител - малко дете, подсказва, че за котката вниманието на стопаните е доста значим детайл от живота им.
Проучването е извършено в домовете, където се отглеждат котките, с цел да не бъде смущавано всекидневието им. На мъркащите питомци са пускани записи с гласа на притежателя, дружно с гласовете на непознати хора. Котетата са реагирали единствено на гласа на своя човек. Те са правили разлика сред стопанина си и непознатите.
Изводите са направени вследствие на наблюдения върху държанието на котките. Те реагирали с разширение на зениците, което е сигнал за неспокойствие и възбуденост. Когато разширението на зениците не е реакция против светлина, то се предизвиква от мозъчна активност, подбудена от страстите. Освен това те насочвали главата и ушите си към източника на познатия глас.
Според учените тези сигнали не се улавят незабавно, тъй като са по-дискретно изразявани. Еволюционното развиване на котките ги е приучило да са по-семпли в изразяването на възприятията си. Когато са заболели, те се крият от хората. Това им е останало от живота в дивата природа. Там слабостта значи пробуждане на интереса на хищниците. Инстинктите карат болната писана да резервира философски жизнен тип, тъй като се усеща уязвима.
