Големият взрив не е бил началото
Вселената стартира с гръм и тропот! Поне това е най-честото пояснение: Вселената и всичко в нея е зародило сега на Големия гърмеж. Пространството, времето и цялата материя и сила вътре са почнали от една единствена точка, а по-късно се уголемяват и охлаждат, водейки до повишаване милиарди години на атомите, звездите, галактиките и купчините галактики, разпръснати в милиарди светлинни години.
Това е завладяваща, красива картина, която изяснява толкоз доста от това, което виждаме. За страдание, това също е неправилно и учените знаят това съвсем 40 години, написа Форбс.
Идеята за Големия гърмеж се появява за пръв път през 20-те и 30-те години. Когато се погледнат далечни галактики, се открива нещо необичайно: колкото по-далеч от нас се намират, толкоз по-бързо те се отдръпват от нас.
Според теорията за общата релативност на Айнщайн, статичната Вселена би била гравитационно нестабилна; всичко належащо, с цел да се отдалечи един от различен или да се сблъскат един към различен, в случай че структурата на пространството се подчини на законите му.
Наблюдението на това явно несъгласие ни научи, че Вселената се уголемява през днешния ден и в случай че нещата се разделят с времето, това значи, че те са били по-близки дружно в далечното минало.
Три характерни неща, които биха се очаквали от Големия гърмеж, не се случиха. По-специално:
Вселената няма разнообразни температури в разнообразни направления, макар че повърхност от милиарди светлинни години в една посока в никакъв случай не е имала време (от Големия взрив) да взаимодейства или обменя информация с повърхност от милиарди светлинни години в противоположна посока.
Вселената няма измерима пространствена кривина, която да е друга от нула, макар че Вселената, която е съвършено пространствена, изисква съвършен баланс сред първичната агресия и плътността на материята и радиацията.
Вселената не разполага с останки от свръхвисоко енергийни реликви от най-ранни времена, макар че температурите, които биха основали тези реликви, би трябвало да съществуват, в случай че Вселената беше случайно гореща.
Горещия Голям гърмеж в действителност се е случил, само че не се уголемява единствено, с цел да се върне в първичното си компактно и горещо положение. Вместо това, доста ранната Вселена претърпява интервал от време, в който цялата сила, която ще отиде в материята и радиацията, която познаваме през днешния ден, е обвързвана в тъканта на самото пространство.
Този интервал, прочут като галактическа инфлация, завършва и поражда горещия Голям гърмеж, само че в никакъв случай не основава случайно горещо, компактно положение, нито пък основава специфичност.
Това, което се случи преди инфлацията (Вселената се уголемява експоненциално) - или дали разширението е било безпределно в предишното - към момента е открит въпрос, само че едно е несъмнено: Големият гърмеж не е началото на Вселената!
Това е завладяваща, красива картина, която изяснява толкоз доста от това, което виждаме. За страдание, това също е неправилно и учените знаят това съвсем 40 години, написа Форбс.
Идеята за Големия гърмеж се появява за пръв път през 20-те и 30-те години. Когато се погледнат далечни галактики, се открива нещо необичайно: колкото по-далеч от нас се намират, толкоз по-бързо те се отдръпват от нас.
Според теорията за общата релативност на Айнщайн, статичната Вселена би била гравитационно нестабилна; всичко належащо, с цел да се отдалечи един от различен или да се сблъскат един към различен, в случай че структурата на пространството се подчини на законите му.
Наблюдението на това явно несъгласие ни научи, че Вселената се уголемява през днешния ден и в случай че нещата се разделят с времето, това значи, че те са били по-близки дружно в далечното минало.
Три характерни неща, които биха се очаквали от Големия гърмеж, не се случиха. По-специално:
Вселената няма разнообразни температури в разнообразни направления, макар че повърхност от милиарди светлинни години в една посока в никакъв случай не е имала време (от Големия взрив) да взаимодейства или обменя информация с повърхност от милиарди светлинни години в противоположна посока.
Вселената няма измерима пространствена кривина, която да е друга от нула, макар че Вселената, която е съвършено пространствена, изисква съвършен баланс сред първичната агресия и плътността на материята и радиацията.
Вселената не разполага с останки от свръхвисоко енергийни реликви от най-ранни времена, макар че температурите, които биха основали тези реликви, би трябвало да съществуват, в случай че Вселената беше случайно гореща.
Горещия Голям гърмеж в действителност се е случил, само че не се уголемява единствено, с цел да се върне в първичното си компактно и горещо положение. Вместо това, доста ранната Вселена претърпява интервал от време, в който цялата сила, която ще отиде в материята и радиацията, която познаваме през днешния ден, е обвързвана в тъканта на самото пространство.
Този интервал, прочут като галактическа инфлация, завършва и поражда горещия Голям гърмеж, само че в никакъв случай не основава случайно горещо, компактно положение, нито пък основава специфичност.
Това, което се случи преди инфлацията (Вселената се уголемява експоненциално) - или дали разширението е било безпределно в предишното - към момента е открит въпрос, само че едно е несъмнено: Големият гърмеж не е началото на Вселената!
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ