Вселената е в състояние на ускорено разширяване, но скоростта, с

Вселената е в положение на ускорено разширение, само че скоростта, с която това се случва, е предмет на спор през последните години. Това е по този начин, тъй като другите способи за разбор дават разнообразни цифри.
 
Група откриватели предложи доста самоуверено пояснение за протичащото се. Екипът от учени допусна, че галактиката Млечен път се намира на много извънредно място, наречено галактическа празнина, пише IFL Science.

Стандартният модел на космологията приема, че в огромни мащаби Вселената е хомогенна. Но в по-малки мащаби гравитацията кара галактиките да се провеждат в клъстери и групи. Те основават това, което се назовава галактическа мрежа, която се състои от възли, влакна и кухини.

Тези кухини не са изцяло празни, а са запълнени с изчезнала материя във Вселената. На такива места могат да се открият галактики или даже скупчвания от галактики. Но такива обекти най-вероятно рано или късно ще бъдат издърпани от кухината към нишките и възлите на галактическата мрежа, което ще даде в допълнение ускоряване.

И тук се крие същината на разногласието. Млечният път, споделят учените, може да е покрай центъра на една от тези кухини. Но методът за премерване на скоростта на разширение на Вселената наблюдава придвижването на околните галактики. Ако тези галактики изпитват гореспоменатото локално ускоряване, това би обяснило разликата в изчисленията на скоростта, направени посредством различен способ – наблюдения на галактическия микровълнов декор.

„ Решението на този проблем е, че нашата вселена е покрай центъра на локалната празнина. Това би довело до привличане на материята от гравитацията към по-плътната външна част на празнотата. Това би довело до още по-празно пространство към нас. В същото време скоростта на обектите, отдалечаващи се от нас, би била по-голяма, в сравнение с в случай че нямаше празнина. Така се основава усещане за по-бърза скорост на локално разширение “, споделя Индранил Баник от университета в Портсмут.

Това съмнение заплашва и общоприетия модел на космологията. Според теорията, локалната празнина би трябвало да има компактност с 20% по-ниска от междинната във Вселената, което е доста по-ниско от сегашния модел.

Един от създателите на проучването, Индранил Баник, споделя, че смелата доктрина за празнотата съответствува с някои действителни наблюдения на Вселената, като да вземем за пример броя на галактиките към нас и своеобразното барионно акустично вибриране - „ звукът “ на Големия гърмеж.

С разширението и охлаждането на Вселената, вибрациите, присъстващи в първичната плазма, са замразени във времето. Тези трептения в този момент могат да се видят в плътността на елементарната материя във Вселената, а измерванията са в сходство с това, че нашата местна група галактики се намира в празнина, съгласно проучването.

Екипът възнамерява без значение да ревизира тези наблюдения, употребявайки различни способи, като да вземем за пример галактики, които са спрели да образуват звезди. Те могат да се употребяват като хронометър за разширението на Вселената. Ако и тези наблюдения допускат, че е вероятен сюжет с празнина, това би било доста забавно изобретение. 

Изследването беше представено вчера на Националната астрономическа среща 2025.