Съществуват ли паралелни вселени?
Вселената е невъобразимо огромна. Астрономите считат, че съществуват трилиони галактики, като във всяка една от тях има трилиони звезди. Някои откриватели допускат, че диаметърът на вселената е почти 7 милиарда светлинни години, до момента в който други са на мнение, че тя е безкрайна.
Но дали е допустимо да съществуват и непознати паралелни светове?
Това е една от най-често срещаните тематики в научнофантастичните романи и филми, а в научните среди от дълги години се водят разгорещени разногласия дали има някакви действителни доказателства в поддръжка на тази доктрина.
Scientists might have just found proof of a parallel universe
— The Independent (@Independent)
Въпросът продължава да е извънредно спорен и до през днешния ден, а безапелационен отговор към сегашния миг няма по какъв начин да бъде даден.
Безкрайната инфлация
Преди към 13,7 милиарда години всичко, което познаваме през днешния ден, било събрано в една безпределно дребна точка – така наречен сингулярност. Това се трансформирало фрапантно след Големия гърмеж – мощна детонация, при която били основани материята, пространството и времето. За по-малко от секунда вселената се „ разпръснала “ във всички направления със скорост, надхвърляща тази на светлината. Въпросният развой се назовава галактическа инфлация.
Според теорията за Големия гърмеж, вселената продължава да се уголемява, само че с по-ниска скорост. Със забавянето на инфлацията се образувала първична материя, както и радиация и последователно почнали да се появяват атоми, молекули, а след това и звезди.
Някои специалисти са уверени, че теорията за Големия гърмеж съставлява солидно доказателство в поддръжка на концепцията, че съществуват паралелни светове. Теоретичният физик Александър Виленкин от университета Тъфтс в Масачузетс счита, че галактическата инфлация не е завършила на всички места едновременно. През 2011 година той написал публикация, в която предположил, че въпросният развой може да продължава в региони, които ние няма по какъв начин да забележим – това е така наречен доктрина на безкрайната инфлация. В резултат всякога, когато инфлацията завърши в даден регион, се образува нова галактика, наподобяваща нещо като балон.
Тези вселени няма по какъв начин да влязат в контакт между тях, защото не стопират да се уголемяват. Нека си представим, че някак си успеем да изпратим астронавт до границата на нашата галактика. Колкото и да се пробва, той в никакъв случай няма да успее да я прекрачи и да премине в прилежащия свят. Причината е, че границата непрестанно ще се отдалечава от него със скоростта на светлината. Това в действителност е добра вест за астронавта. Повечето учени считат, че изискванията в друга галактика биха били радикално разнообразни от тези в нашата.
Scientists are trying to open a portal to a parallel universe
— The Independent (@Independent)
„ Най-вероятно останалата част от така наречен мултивселена е безлюдна пустота, в която няма нужните условия за възникването и развиването на живот, само че няма кой да се оплаче от това “, отбелязва Виленкин.
Квантовата механика и паралелните вселени
В опитите си да потвърдят, че съществуването на паралелни вселени е допустимо, някои учени прибягват до квантовата механика, съгласно която микрочастиците могат да се държат по едно и също време като талази и частици. При осъществяване на наблюдения обаче ние можем да видим единствено едно от тези две положения. Според така наречен Копенхагенска интерпретация на квантовата механика (прието е да се счита, че тя е основана от Нилс Бор и Вернер Хайзенберг през 20-те години на предишния век), ние следим крайния резултат тогава, когато вълната се „ свие “ в една действителност.
Според теорията за паралелните вселени обаче всякога, когато се следи едното положение, съществува и различен свят, в който друг квантов резултат става действителност. По този метод вселената, в която се намираме, на процедура се разклонява в безкрайни свои различни версии. Те са изцяло отделени една от друга и в никакъв случай не могат да се пресекат.
Scientists didn't detect a parallel universe in Antarctica. But they are learning more about mysterious, ghostly neutrinos.
— CNN (@CNN)
Казано по различен метод – допустимо е някъде да съществува ваш двойник, който води напълно друг живот, само че вие в никакъв случай няма да имате опцията да се запознаете с него.
Безкрайната галактика
Някои физици имат вяра в съществуването на една „ по-плоска “ версия на мултивселената. Те основават своята доктрина на две догатки - че нашата галактика е безкрайна и има стеснен брой способи, по които нейните градивни детайли могат да се съчетаят. Това значи, че в сходно безкрайно пространство дадена композиция може да се повтори няколко пъти. В резултат някъде из далечните глъбини на вселената е допустимо да съществува тъкмо копие на Слънчевата системата – и даже на вас самите.
Не всеки обаче споделя това мнение. Според съперниците на теорията в случай че Големият гърмеж е довел до появяването на вселената – както множеството учени считат, то сходни идентични комбинации са на процедура невъзможни. Именно това изяснява астрофизикът Итън Сийгъл в своя публикация, оповестена през 2015 година
NASA says it may have just discovered a 'parallel universe' where time goes backwards
— The Independent (@Independent)
Според него „ броят на вероятните резултати от съчетаването на частици клони към безконечност по-бързо, в сравнение с броят на вероятните вселени се усилва заради инфлацията “.
Огледално отражение на нашата галактика
Съществува и още една, не по-малко екзотична доктрина, съгласно която Големият гърмеж освен е довел до появяването на нашата галактика, само че и отбелязва края на друга времева линия. Какво значи това?
Обяснено най-просто, някои учени считат, че съществува различна версия на нашата галактика, която е нейно отражение и времето там тече в противоположна посока.
„ Според нас въпросната галактика в прочут смисъл е същата като нашата, само че нейният край бележи нашето начало “, отбелязва физикът Нийл Турок, който е един от основателите на теорията за суперструните (тя обеднява всички частици и фундаментални сили в природата и ги показва като вибрации на микроскопични суперсиметрични струни).
В сходна галактика, която е огледално отражение на нашата, протоните ще са негативно заредени, а електроните ще носят позитивен заряд. Действие като правенето на омлет там ще протича в противоположна посока – т.е. яйцата първо ще са сготвени, преди още веднъж да станат цели. В последна сметка тази галактика ще се свие, евентуално до сингулярност, преди още веднъж да се разшири в нашия личен свят. Казано по различен метод, двете вселени са основани вследствие на Големия гърмеж и се движат по едно и също време обратно и напред във времето.
Вижте още:
Но дали е допустимо да съществуват и непознати паралелни светове?
Това е една от най-често срещаните тематики в научнофантастичните романи и филми, а в научните среди от дълги години се водят разгорещени разногласия дали има някакви действителни доказателства в поддръжка на тази доктрина.
Scientists might have just found proof of a parallel universe
— The Independent (@Independent)
Въпросът продължава да е извънредно спорен и до през днешния ден, а безапелационен отговор към сегашния миг няма по какъв начин да бъде даден.
Безкрайната инфлация
Преди към 13,7 милиарда години всичко, което познаваме през днешния ден, било събрано в една безпределно дребна точка – така наречен сингулярност. Това се трансформирало фрапантно след Големия гърмеж – мощна детонация, при която били основани материята, пространството и времето. За по-малко от секунда вселената се „ разпръснала “ във всички направления със скорост, надхвърляща тази на светлината. Въпросният развой се назовава галактическа инфлация.
Според теорията за Големия гърмеж, вселената продължава да се уголемява, само че с по-ниска скорост. Със забавянето на инфлацията се образувала първична материя, както и радиация и последователно почнали да се появяват атоми, молекули, а след това и звезди.
Някои специалисти са уверени, че теорията за Големия гърмеж съставлява солидно доказателство в поддръжка на концепцията, че съществуват паралелни светове. Теоретичният физик Александър Виленкин от университета Тъфтс в Масачузетс счита, че галактическата инфлация не е завършила на всички места едновременно. През 2011 година той написал публикация, в която предположил, че въпросният развой може да продължава в региони, които ние няма по какъв начин да забележим – това е така наречен доктрина на безкрайната инфлация. В резултат всякога, когато инфлацията завърши в даден регион, се образува нова галактика, наподобяваща нещо като балон.
Тези вселени няма по какъв начин да влязат в контакт между тях, защото не стопират да се уголемяват. Нека си представим, че някак си успеем да изпратим астронавт до границата на нашата галактика. Колкото и да се пробва, той в никакъв случай няма да успее да я прекрачи и да премине в прилежащия свят. Причината е, че границата непрестанно ще се отдалечава от него със скоростта на светлината. Това в действителност е добра вест за астронавта. Повечето учени считат, че изискванията в друга галактика биха били радикално разнообразни от тези в нашата.
Scientists are trying to open a portal to a parallel universe
— The Independent (@Independent)
„ Най-вероятно останалата част от така наречен мултивселена е безлюдна пустота, в която няма нужните условия за възникването и развиването на живот, само че няма кой да се оплаче от това “, отбелязва Виленкин.
Квантовата механика и паралелните вселени
В опитите си да потвърдят, че съществуването на паралелни вселени е допустимо, някои учени прибягват до квантовата механика, съгласно която микрочастиците могат да се държат по едно и също време като талази и частици. При осъществяване на наблюдения обаче ние можем да видим единствено едно от тези две положения. Според така наречен Копенхагенска интерпретация на квантовата механика (прието е да се счита, че тя е основана от Нилс Бор и Вернер Хайзенберг през 20-те години на предишния век), ние следим крайния резултат тогава, когато вълната се „ свие “ в една действителност.
Според теорията за паралелните вселени обаче всякога, когато се следи едното положение, съществува и различен свят, в който друг квантов резултат става действителност. По този метод вселената, в която се намираме, на процедура се разклонява в безкрайни свои различни версии. Те са изцяло отделени една от друга и в никакъв случай не могат да се пресекат.
Scientists didn't detect a parallel universe in Antarctica. But they are learning more about mysterious, ghostly neutrinos.
— CNN (@CNN)
Казано по различен метод – допустимо е някъде да съществува ваш двойник, който води напълно друг живот, само че вие в никакъв случай няма да имате опцията да се запознаете с него.
Безкрайната галактика
Някои физици имат вяра в съществуването на една „ по-плоска “ версия на мултивселената. Те основават своята доктрина на две догатки - че нашата галактика е безкрайна и има стеснен брой способи, по които нейните градивни детайли могат да се съчетаят. Това значи, че в сходно безкрайно пространство дадена композиция може да се повтори няколко пъти. В резултат някъде из далечните глъбини на вселената е допустимо да съществува тъкмо копие на Слънчевата системата – и даже на вас самите.
Не всеки обаче споделя това мнение. Според съперниците на теорията в случай че Големият гърмеж е довел до появяването на вселената – както множеството учени считат, то сходни идентични комбинации са на процедура невъзможни. Именно това изяснява астрофизикът Итън Сийгъл в своя публикация, оповестена през 2015 година
NASA says it may have just discovered a 'parallel universe' where time goes backwards
— The Independent (@Independent)
Според него „ броят на вероятните резултати от съчетаването на частици клони към безконечност по-бързо, в сравнение с броят на вероятните вселени се усилва заради инфлацията “.
Огледално отражение на нашата галактика
Съществува и още една, не по-малко екзотична доктрина, съгласно която Големият гърмеж освен е довел до появяването на нашата галактика, само че и отбелязва края на друга времева линия. Какво значи това?
Обяснено най-просто, някои учени считат, че съществува различна версия на нашата галактика, която е нейно отражение и времето там тече в противоположна посока.
„ Според нас въпросната галактика в прочут смисъл е същата като нашата, само че нейният край бележи нашето начало “, отбелязва физикът Нийл Турок, който е един от основателите на теорията за суперструните (тя обеднява всички частици и фундаментални сили в природата и ги показва като вибрации на микроскопични суперсиметрични струни).
В сходна галактика, която е огледално отражение на нашата, протоните ще са негативно заредени, а електроните ще носят позитивен заряд. Действие като правенето на омлет там ще протича в противоположна посока – т.е. яйцата първо ще са сготвени, преди още веднъж да станат цели. В последна сметка тази галактика ще се свие, евентуално до сингулярност, преди още веднъж да се разшири в нашия личен свят. Казано по различен метод, двете вселени са основани вследствие на Големия гърмеж и се движат по едно и също време обратно и напред във времето.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ