Нийл Армстронг е първият стъпил на Луната, а кой направи първата космическа разходка?
Всеки знае името на Юрий Гагарин като първия човек, направил галактически полет и цялостна обиколка на Земята. Но може би не толкоз прочут е Алексей Леонов - индивидът, направил първата галактическа разходка.
Това се случва по времето на златния век на галактическите проучвания на Съюз на съветските социалистически републики. На 18 март, 1965 година руският транспортен съд " Вошкод-2 " започва от базата си в Байконур, сегашен Казахстан. На борда му се намират двама космонавти - Алексей Леонов и Павел Беляев, които имат значимата задача да осъществят първото излизане на човечеството в открития космос.
Това е и едно от най-големите достижения на руската космонавтика. Макар че този триумф за малко се е разминал с опцията да се трансформира в същинска злополука.
След като се озовават в космоса, Беляев отваря външния шлюз на галактическия транспортен съд, откъдето излиза Леонов, започвайки свободно да се носи в пространството в продължение на 12 минути. Прикрепен е на особено въже, дълго към 5 метра.
Част от задачата на Леонов е да документира разходката си с фотоапарат, прикован към гърдите му. Той обаче се сблъсква с голям брой проблеми още през цялото време.
Скафандърът му се надува до неразбираемост, поради вакуума в космоса, което прави неосъществим достъпът на космонавта до камерата и манипулирането ѝ. Но още по-лошото е, че това се трансформира в спънка да се вмъкне още веднъж през шлюза.
Въпреки компликациите, Леонов не губи хладнокръвие. Решава да отвори клапан в скафандъра, с цел да освободи известно количество О2, до момента в който понижи размера. Това се оказва верен ход и той успява да се върне успешно в кораба.
Както по-късно си спомня самият Леонов, тази концепция е криела голям риск: изцяло допустимо е било това да го остави напълно без О2 или да го докара до декомпресионна болест, с която дълбоководните водолази и съвременните космонавти все още не съумяват да се оправят.
И въпреки че космонавтът съумява да се завърне в безвредната зона на галактическия транспортен съд, проблемите не свършват. Корабът се завърта вследствие на изхвърлянето на надуваемия шлюз при подготовката за влизане в атмосферата. Нивото на О2 се повишава до рискови равнища и една-единствена искра може да провокира солидна детонация.
Беляев и Леонов пробват всичко, което им хрумва, с цел да стабилизират кораба. И съумяват да го създадат. Преди приземяването обаче отхвърля автоматизираната система за ориентировка. В последна те доближават до твърда земя, приземявайки в гъста гора в далечен регион на съветския град Перм - заобиколени от вълци, мечки и снежна стихия. Чак на втория ден след кацането до тях съумява да доближи избавителна група.
Въпреки че космонавтите съумяват да се преборят с големите компликации и задачата им е сполучлива, този миг бележи края на руската доминация в галактическата конкуренция. Само два месеца по-късно, през 1965 година, Едуард Уайт прави американската галактическа разходка с " Джемини 4 ".
На 20 юли, 1969 година " Аполо 11 ", ръководен от Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс сполучливо каца на Луната. Армстронг става първият човек, стъпил на лунната повърхнина - и назовава този миг " една дребна стъпка за индивида, един голям скок за човечеството ".
Но преди човечеството да направи този скок, първо трябваше да се научи да " върви " в космоса. А това стана с помощта на триумфа на задачата на Леонов и Беляев, написа Тime.
Това се случва по времето на златния век на галактическите проучвания на Съюз на съветските социалистически републики. На 18 март, 1965 година руският транспортен съд " Вошкод-2 " започва от базата си в Байконур, сегашен Казахстан. На борда му се намират двама космонавти - Алексей Леонов и Павел Беляев, които имат значимата задача да осъществят първото излизане на човечеството в открития космос.
Това е и едно от най-големите достижения на руската космонавтика. Макар че този триумф за малко се е разминал с опцията да се трансформира в същинска злополука.
След като се озовават в космоса, Беляев отваря външния шлюз на галактическия транспортен съд, откъдето излиза Леонов, започвайки свободно да се носи в пространството в продължение на 12 минути. Прикрепен е на особено въже, дълго към 5 метра.
Част от задачата на Леонов е да документира разходката си с фотоапарат, прикован към гърдите му. Той обаче се сблъсква с голям брой проблеми още през цялото време.
Скафандърът му се надува до неразбираемост, поради вакуума в космоса, което прави неосъществим достъпът на космонавта до камерата и манипулирането ѝ. Но още по-лошото е, че това се трансформира в спънка да се вмъкне още веднъж през шлюза.
Въпреки компликациите, Леонов не губи хладнокръвие. Решава да отвори клапан в скафандъра, с цел да освободи известно количество О2, до момента в който понижи размера. Това се оказва верен ход и той успява да се върне успешно в кораба.
Както по-късно си спомня самият Леонов, тази концепция е криела голям риск: изцяло допустимо е било това да го остави напълно без О2 или да го докара до декомпресионна болест, с която дълбоководните водолази и съвременните космонавти все още не съумяват да се оправят.
И въпреки че космонавтът съумява да се завърне в безвредната зона на галактическия транспортен съд, проблемите не свършват. Корабът се завърта вследствие на изхвърлянето на надуваемия шлюз при подготовката за влизане в атмосферата. Нивото на О2 се повишава до рискови равнища и една-единствена искра може да провокира солидна детонация.
Беляев и Леонов пробват всичко, което им хрумва, с цел да стабилизират кораба. И съумяват да го създадат. Преди приземяването обаче отхвърля автоматизираната система за ориентировка. В последна те доближават до твърда земя, приземявайки в гъста гора в далечен регион на съветския град Перм - заобиколени от вълци, мечки и снежна стихия. Чак на втория ден след кацането до тях съумява да доближи избавителна група.
Въпреки че космонавтите съумяват да се преборят с големите компликации и задачата им е сполучлива, този миг бележи края на руската доминация в галактическата конкуренция. Само два месеца по-късно, през 1965 година, Едуард Уайт прави американската галактическа разходка с " Джемини 4 ".
На 20 юли, 1969 година " Аполо 11 ", ръководен от Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс сполучливо каца на Луната. Армстронг става първият човек, стъпил на лунната повърхнина - и назовава този миг " една дребна стъпка за индивида, един голям скок за човечеството ".
Но преди човечеството да направи този скок, първо трябваше да се научи да " върви " в космоса. А това стана с помощта на триумфа на задачата на Леонов и Беляев, написа Тime.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ