Навикът да се обезценяваме и неговата разрушителна роля в живота ни
Всеки знае, че любовта не се дава просто по този начин. Трябва да се завоюва. С старание, жертви и всичко останало, което съпътства една връзка.
Както и че по принцип сме задължени по дифолт да вършим всичко в живота си добре, по тази причина не е нужно да чакаме похвали.
Но похвалата е движеща мощ, която ни дава тласък и зарежда с сила за още по-добри достижения. И когато тя изцяло липсва от нашия живот, напълно обикновено е в един миг да стартираме да обезценяваме работата, триумфите и достиженията си.
И в това време сме доста строги към себе си.
Може би имате сполучлива връзка или още по-добре – устойчиво семейство? Или сте измежду топ експертите във вашата специалност? Танцувате прелестно, пеете или рисувате? И все пак постоянно си мислите, че всичко това е безспорна нелепост.
Защото нездравословната стратегия, насадена в съзнанието ни още от детството, работи през деня и нощем с една единствена цел – да обезцени това, което имаме, което можем и което е най-ценно в нас.
И макар обстоятелството, че в живота ни изобилства от събития, моменти и обстановки, на които можем и би трябвало да се насладим уместно, просто не можем да го създадем. „ На какво в действителност би трябвало да се радваш?! “ – обажда се постоянно нашият вътрешен критик.
„ Девалвацията “ е на всички фронтове.
Обезценяваме освен положителното, светлината и насладата, които към момента не престават да ни се случват, само че и нещата, свързани с болежка, разлъка и страдалчество.
Разделяме се с обичания човек и си забраняваме да плачем и да тъгуваме. И на идващия ден тръгваме да търсим нова обич. Радостни и необезпокоявани.
Дори и когато се разболеем продължаваме да играем ролята на всесилен човек, който не познава болката и страха. И дори сме доста сполучливи в това. Просто се натъпкваме с хапчета и продължаваме да живеем живота си със същото движение.
Тоест, обезценяваме заболяването си.
Ако сме самотни, не желаете да си признаем това. Работим по няколко плана по едно и също време и „ нямаме време “ да се занимаваме с взаимоотношения.
По този метод обезценяваме самотата си.
А когато е налице обезценяване на това, което се случва с нас, тогава не можем да изживеем болката, да излекувате заболяването и да се отървем от самотата!
Ето за какво, не забравяйте:
Обезценяването на проблемите не води до нищо положително. Когато се разделите с човек, в който по този начин и не сте съумели да се влюбите същински, най-малко му бъдете признателни за това, което е вложил във връзката.
Не отлагайте лекуването на заболяванията с години. Трудно ще ви бъде да се чувствате щастливи, в случай че сте заболели.
Самотата е ужасно нещо, тя може да се трансформира в хронична, продължителна и … да започнете да я възприемате като нещо напълно всекидневно. И тогава поражда вътрешен спор – сред това което желаете и това, което можете.
Всички проблеми в живота ни стартират с обезценяването. Него би трябвало да преодолеем и тогава всичко ще си пристигна на мястото.
Превод и редакция: Лора Костова
