Всеки я вижда, но малцина разбират какво всъщност прави
Всеки я вижда, само че малко на брой схващат какво в действителност прави. Луната — този непрекъснато присъстващ бледен сателит на нашето небе — не просто осветява нощта. Тя дърпа, държи и деформира самата планета под краката ни. И освен океаните усещат нейния темп – усещаме го и ние. Наука, гравитация, тайнственост и човешка вътрешен глас се преплитат в един танц, който не стопира от милиарди години.
Приливи и отливи – класическата проява на гравитация в деяние
Луната упражнява гравитационна мощ върху Земята. Това е явно най-много в приливите и отливите. Океаните безусловно се повдигат към Луната. Но по какъв начин по този начин? Гравитацията на Луната притегля водните маси към себе си, създавайки приливна подутина – обемно повишаване на морското равнище под точката, най-близка до нея.
Но любопитното е, че има още една подутина – на противоположната страна на Земята! Това се случва, тъй като Земята също е " дръпната " леко към Луната, оставяйки водата зад себе си. Резултатът: две високи талази, които обикалят планетата в ритъма на орбиталния танц.
Гравитационни приливни сили – какво тъкмо ги предизвиква?
Не гравитацията сама по себе си основава приливите, а разликата в гравитацията – това, което физиците назовават приливна мощ. Тъй като гравитационното привличане отслабва с дистанцията, частта от Земята, която е по-близо до Луната, се притегля по-силно от центъра на планетата, а още по-слабо – от далечната страна. Тази разлика деформира формата на Земята – нещо като леко издължено яйце.
Земята се пробва да остане сферична, само че Луната я " изкривява " непрестанно. Ако Луната изчезне – внезапно и без диря – океаните ще се успокоят… само че и светът ще се промени необратимо.
Луната освен повдига водата – тя забавя и въртенето на Земята
Да, вярно прочетохте. Всяка вечер, до момента в който гледате Луната, тя безусловно забавя въртенето на планетата под краката ви. Това се случва поради по този начин нареченото приливно търкане. Когато водата се движи по земната повърхнина поради Луната, тя основава противодействие, което работи като спирачка. В резултат на това Земята постепенно, само че несъмнено губи от своята скорост на въртене.
Според изчисленията, когато динозаврите са бродели по Земята, денят е бил единствено към 23 часа. След още няколко стотин милиона години? Денят може да е 25.
Влиянието на Луната върху твърдата земя (и не само)
Гравитационните приливи не са единствено водни. Те се случват и в твърдата земна кора – въпреки и в по-малка степен. Земята се издува с към 30 см нагоре и надолу под въздействието на Луната. Представете си планета, която " диша “ заради своя сребърен сателит.
Някои учени даже допускат, че тези деформации може да оказват въздействие върху трусове и вулканична интензивност, въпреки доказателствата към този момент да не са безапелационни. Но когато планетата ви " се вълнува “ от наличието на Луната, добре е да я наблюдавате деликатно.
А какво да кажем за мозъка и страстите?
От епохи хората имат вяра, че пълнолунието въздейства върху съня, настроението, даже държанието. Думата " луна “ дори стои в корена на " полуда “ – lunacy. Модерната просвета е скептична, само че проучванията не са изцяло единомислещи. Някои изследвания демонстрират, че сънят се утежнява по време на пълнолуние, изключително при хора, чувствителни към светлина или с по-интуитивна нервна система.
Съвсем допустимо е да има тънък биологичен " резонанс “ – диря от времето, когато телата ни са били по-тясно свързани с ритмите на природата. Или просто Луната към момента дърпа някоя невидима струна в нас, написа Meteo Balkans.
Без Луна – без непоклатимост
Ако Луната изчезне, освен приливите ще се срутен. Наклонът на Земята ще стане неустойчив, сезоните ще се разпаднат, климатът ще варира фрапантно, а животът подобен, какъвто го познаваме, ще стане съвсем неосъществим. Всичко това – тъй като Луната е нашият гравитационен " стабилизатор “, страж на орбиталното равновесие.
Извод:
Луната не е просто небесен фон. Тя е гравитационният диригент на цялата планета. От приливите до продължителността на деня, от формата на Земята до фините вибрации в човешката душeвност – лунното гравитационно влияние е значителен механизъм в големия часовников механизъм на живота.
Следващия път, когато погледнете Луната, не я виждайте единствено като сантиментален знак. Вижте я като безмълвния проектант на реда, който държи света в темп – една невидима мощ, която в никакъв случай не стопира да работи.
Приливи и отливи – класическата проява на гравитация в деяние
Луната упражнява гравитационна мощ върху Земята. Това е явно най-много в приливите и отливите. Океаните безусловно се повдигат към Луната. Но по какъв начин по този начин? Гравитацията на Луната притегля водните маси към себе си, създавайки приливна подутина – обемно повишаване на морското равнище под точката, най-близка до нея.
Но любопитното е, че има още една подутина – на противоположната страна на Земята! Това се случва, тъй като Земята също е " дръпната " леко към Луната, оставяйки водата зад себе си. Резултатът: две високи талази, които обикалят планетата в ритъма на орбиталния танц.
Гравитационни приливни сили – какво тъкмо ги предизвиква?
Не гравитацията сама по себе си основава приливите, а разликата в гравитацията – това, което физиците назовават приливна мощ. Тъй като гравитационното привличане отслабва с дистанцията, частта от Земята, която е по-близо до Луната, се притегля по-силно от центъра на планетата, а още по-слабо – от далечната страна. Тази разлика деформира формата на Земята – нещо като леко издължено яйце.
Земята се пробва да остане сферична, само че Луната я " изкривява " непрестанно. Ако Луната изчезне – внезапно и без диря – океаните ще се успокоят… само че и светът ще се промени необратимо.
Луната освен повдига водата – тя забавя и въртенето на Земята
Да, вярно прочетохте. Всяка вечер, до момента в който гледате Луната, тя безусловно забавя въртенето на планетата под краката ви. Това се случва поради по този начин нареченото приливно търкане. Когато водата се движи по земната повърхнина поради Луната, тя основава противодействие, което работи като спирачка. В резултат на това Земята постепенно, само че несъмнено губи от своята скорост на въртене.
Според изчисленията, когато динозаврите са бродели по Земята, денят е бил единствено към 23 часа. След още няколко стотин милиона години? Денят може да е 25.
Влиянието на Луната върху твърдата земя (и не само)
Гравитационните приливи не са единствено водни. Те се случват и в твърдата земна кора – въпреки и в по-малка степен. Земята се издува с към 30 см нагоре и надолу под въздействието на Луната. Представете си планета, която " диша “ заради своя сребърен сателит.
Някои учени даже допускат, че тези деформации може да оказват въздействие върху трусове и вулканична интензивност, въпреки доказателствата към този момент да не са безапелационни. Но когато планетата ви " се вълнува “ от наличието на Луната, добре е да я наблюдавате деликатно.
А какво да кажем за мозъка и страстите?
От епохи хората имат вяра, че пълнолунието въздейства върху съня, настроението, даже държанието. Думата " луна “ дори стои в корена на " полуда “ – lunacy. Модерната просвета е скептична, само че проучванията не са изцяло единомислещи. Някои изследвания демонстрират, че сънят се утежнява по време на пълнолуние, изключително при хора, чувствителни към светлина или с по-интуитивна нервна система.
Съвсем допустимо е да има тънък биологичен " резонанс “ – диря от времето, когато телата ни са били по-тясно свързани с ритмите на природата. Или просто Луната към момента дърпа някоя невидима струна в нас, написа Meteo Balkans.
Без Луна – без непоклатимост
Ако Луната изчезне, освен приливите ще се срутен. Наклонът на Земята ще стане неустойчив, сезоните ще се разпаднат, климатът ще варира фрапантно, а животът подобен, какъвто го познаваме, ще стане съвсем неосъществим. Всичко това – тъй като Луната е нашият гравитационен " стабилизатор “, страж на орбиталното равновесие.
Извод:
Луната не е просто небесен фон. Тя е гравитационният диригент на цялата планета. От приливите до продължителността на деня, от формата на Земята до фините вибрации в човешката душeвност – лунното гравитационно влияние е значителен механизъм в големия часовников механизъм на живота.
Следващия път, когато погледнете Луната, не я виждайте единствено като сантиментален знак. Вижте я като безмълвния проектант на реда, който държи света в темп – една невидима мощ, която в никакъв случай не стопира да работи.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ