Половината от българите одобряват еврото
Всеки втори чака единната валута да размени лв. до 5 години
51% от българските жители утвърждават еврото като валута на страната си. Това демонстрира изследването Евробарометър, извършено сред 11 и 12 април 2018 година в седемте държави-членки на Европейски Съюз, които към момента не са се включили към еврозоната, написа в. Монитор.
Нивото на поддръжка към единната валута е най-високо в Румъния, където 70% го поддържат. В Унгария този дял е 59 на 100. Делът на тези, които утвърждават валутата, е най-нисък в Чешката република, като едвам една трета (33%) се изричат в поддръжка на приемането на еврото, а най-вече (34%) са против неговото въвеждане. В останалите страни опозицията надвишава поддръжката: Швеция (56% против 40%), Хърватия (50% против 47%) и Полша (50% на 48%).
Социално-демографският разбор демонстрира, че болшинството от мъжете (57%) поддържат въвеждането на еврото в своята страна, само че по-малка част от дамите (45%) споделят това мнение. Що се отнася до цялостното утвърждение или опозицията, няма разлика сред тези с разнообразни равнища на обучение, само че тези с по-високи равнища на обучение са по-позитивно настроени към единната валута от тези с по-ниски равнища на обучение. Самонаетите (50%) и чиновниците в компании (56%) са по-благосклонни към еврото.
Респондентите, които се усещат добре осведомени за еврото, са по-склонни да поддържат въвеждането му - 56% спрямо 46% от тези, които не се усещат осведомени. Онези, които чакат персоналните и националните последствия да бъдат позитивни, също са по-скоро " за " въвеждането на единната валута от тези с негативни упования.
В множеството от интервюираните страни относителното болшинство от запитаните счита, че въвеждането от еврото е имало позитивни последствия за страните, които към този момент го употребяват. В Унгария и Румъния болшинството твърди, че въздействието е позитивно, само че в Чехия и Хърватия респондентите са по-склонни да считат, че въздействието е негативно.
Точно половината от запитаните българи чакат еврото да стане публична валута за страната до 5 години. По-висок е този дял само в Хърватия (51%), до момента в който в Швеция съвсем половината (48 на сто) считат, че това няма да се случи в никакъв случай в тяхната страна.
Повечето от запитаните във всички страни считат, че въвеждането на еврото ще увеличи цените, като този дял варира от 74% в Хърватия до 51% в Унгария.
Както е известно, тематиката за влизането на страната ни в еврозоната стана настояща още веднъж през последните месеци, откакто при започване на годината финансовият министър Владислав Горанов разгласи, че София ще подаде молба за влизане в ERM II до края на юни. През тази седмица държавното управление ревизира мнението си, откакто Горанов посочи, че страната ще се опита да влезе по едно и също време във валутния механизъм и банковия съюз - нещо, за което упорстват както Европейска комисия, по този начин и Европейската централна банка.
" Крайният резултат, както аз го виждам, е че в границите на една година ще сме способни да влезем по едно и също време в тясното съдействие в границите на банковия съюз и на ERM ", споделя Горанов на бизнесконференция в София, представен от " Ройтерс ".
51% от българските жители утвърждават еврото като валута на страната си. Това демонстрира изследването Евробарометър, извършено сред 11 и 12 април 2018 година в седемте държави-членки на Европейски Съюз, които към момента не са се включили към еврозоната, написа в. Монитор.
Нивото на поддръжка към единната валута е най-високо в Румъния, където 70% го поддържат. В Унгария този дял е 59 на 100. Делът на тези, които утвърждават валутата, е най-нисък в Чешката република, като едвам една трета (33%) се изричат в поддръжка на приемането на еврото, а най-вече (34%) са против неговото въвеждане. В останалите страни опозицията надвишава поддръжката: Швеция (56% против 40%), Хърватия (50% против 47%) и Полша (50% на 48%).
Социално-демографският разбор демонстрира, че болшинството от мъжете (57%) поддържат въвеждането на еврото в своята страна, само че по-малка част от дамите (45%) споделят това мнение. Що се отнася до цялостното утвърждение или опозицията, няма разлика сред тези с разнообразни равнища на обучение, само че тези с по-високи равнища на обучение са по-позитивно настроени към единната валута от тези с по-ниски равнища на обучение. Самонаетите (50%) и чиновниците в компании (56%) са по-благосклонни към еврото.
Респондентите, които се усещат добре осведомени за еврото, са по-склонни да поддържат въвеждането му - 56% спрямо 46% от тези, които не се усещат осведомени. Онези, които чакат персоналните и националните последствия да бъдат позитивни, също са по-скоро " за " въвеждането на единната валута от тези с негативни упования.
В множеството от интервюираните страни относителното болшинство от запитаните счита, че въвеждането от еврото е имало позитивни последствия за страните, които към този момент го употребяват. В Унгария и Румъния болшинството твърди, че въздействието е позитивно, само че в Чехия и Хърватия респондентите са по-склонни да считат, че въздействието е негативно.
Точно половината от запитаните българи чакат еврото да стане публична валута за страната до 5 години. По-висок е този дял само в Хърватия (51%), до момента в който в Швеция съвсем половината (48 на сто) считат, че това няма да се случи в никакъв случай в тяхната страна.
Повечето от запитаните във всички страни считат, че въвеждането на еврото ще увеличи цените, като този дял варира от 74% в Хърватия до 51% в Унгария.
Както е известно, тематиката за влизането на страната ни в еврозоната стана настояща още веднъж през последните месеци, откакто при започване на годината финансовият министър Владислав Горанов разгласи, че София ще подаде молба за влизане в ERM II до края на юни. През тази седмица държавното управление ревизира мнението си, откакто Горанов посочи, че страната ще се опита да влезе по едно и също време във валутния механизъм и банковия съюз - нещо, за което упорстват както Европейска комисия, по този начин и Европейската централна банка.
" Крайният резултат, както аз го виждам, е че в границите на една година ще сме способни да влезем по едно и също време в тясното съдействие в границите на банковия съюз и на ERM ", споделя Горанов на бизнесконференция в София, представен от " Ройтерс ".
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ