Всеки трябва да знае и помни това: когато държавата заприлича ...

Всеки трябва да знае и помни това: когато държавата заприлича

1995-2019: пълното овладяване на България


Всеки би трябвало да знае и помни това: когато страната замязя на престъпния си контингент, няма граници, които да не могат да бъдат прекрачени. А България е тръгнала тъкмо по този път.

Кадър от митинг в поддръжка на Иван Гешев

Коментар от Ясен Бояджиев:

Има ли граници, които властта не би минала, с цел да се разправи с съперниците си и да отбрани териториите си? Този въпрос рядко е отеквал по този начин ясно, както след събитията от последните дни.

" Оптимистичната " позиция

В множеството мнения се обрисуват две съществени гледни точки. Едната е, бих споделил, страхливо оптимистична. Или най-малкото - не толкоз песимистична, колкото другата. С две думи тя гласи: това е дъното, повече няма накъде.

Когато кафявата интернет-бухалка на властта пусна голите фотоси, с цел да изнудва един от претендентите за кмет на София, а по-късно най-различни медии се възмутиха и разграничиха от нея, мнозина показаха нежна вяра, че по този начин повече няма по какъв начин да не престава и че е пристигнал денят, след който към този момент най-малко ще е ясно какво НЕ е публицистика.

После, когато се разигра сюжетът с „ готвения прелом “, а докараните с рейсове дребни, огромни и още по-големи мутри плъзнаха по улиците, с цел да компрометират и обезсилят митингите против избора на основен прокурор, някои споделиха: „ Какво толкоз? Номерът е левашки и изхабен. И единствено издава безсилието на сценаристите “.

Когато пък Силвия Великова бе първо отстранена (защото не припява в хора, поддържащ претендента за основен прокурор), а след няколко часа - възобновена, мнозина заключиха, че поръчителите са се уплашили и че същинската публицистика към момента има съпротивителни сили.

Ясен Бояджиев

По-песимистичната позиция

Аз персонално споделям другата, по-песимистичната позиция, съгласно която граници и дъно по-скоро няма. Тя, прочее, доста бързо бе доказана от действителността. Когато да вземем за пример множеството от най-масовите „ медии “ (включително така наречен социална телевизия) заедно се впуснаха да извършват спуснатия им от горната страна сюжет с „ държавния прелом “ и се подредиха компактно до кафявия уебсайт, от който преди този момент се разграничаваха. Така границата сред публицистика и НЕжурналистика отново беше жестоко прегазена - тъй като да заливаш публиката си с мръсотия и да я лъжеш напоително в праймтайма е почти едно и също.

Да, правилно е, че номерът с контрапротестите и провокаторите е остарял. Само че в никакъв случай не е бил прилаган в такава двойно извратена форма (плащаш на някого, с цел да се прави, че различен му е платил да стачкува против теб). И не е правилно, че не минава. В последните дни всякакви лица обикалят студиата, с цел да повтарят, че на митингите е имало " яки момчета с черни потници и по чехли ", което показвало, че “криминалният контингент и групировките се усещат наранени “ от избора на основен прокурор. За хора, които могат да прибегнат до такава мерзка неистина, граници няма - те не биха се спрели пред нищо.

Накъде се движим

За ще си разреша да кажа повече, тъй като съм претърпял нещо сходно преди доста години, а сравнението от една по-далечна вероятност дава опция да преценим накъде се движим. Преди съвсем 24 години, след няколкомесечни митинги против цензурата в „ Хоризонт “, бяха уволнени седем публицисти. Между тогавашните и днешните събития има доста прилики, тъй че човек би могъл да си каже, че нищо не се е трансформирало. Изпълнителите са от същия вид хора, назначени, с цел да извършват поръчки. За дейностите си те отново дават някакви идиотски пояснения като „ несъответствия с длъжностната характерност “ и „ отклонения от софтуерната дисциплинираност ". Пак приказват небивалици за плурализма, по чиято логичност истината може да се пуска единствено в случай че за баланс се тиражират и лъжите. Посмъртно крият кой им е наредил, макар че най-после самите те отнасят следствията.

Тук някъде стартират разликите, които демонстрират, че въпреки всичко за тези 24 години смяна има. Но тя не е към по-добро. Тогава поръчителите бяха общо взето известни. И бе напълно ясно, че уволнението е политически стимулирано. Днешното премахване е нещо като престъпен акт на „ незнайни “ причинители. Поръчителите заедно настояват, че нямат нищо общо и даже се изкарват жертва на нечий скрит план.

Освен това за 24 години равнището и на изпълнителите, и на поръчителите е спаднало фрапантно, което отразява общата кадрова наклонност към все по-дълбока професионална, интелектуална и морална мизерия.
Редакцията предлага
Тогава беше по-леко

Публичната и медийната среда също се сгромолясаха през тези 24 години. Затова, от дистанцията на времето, даже ми се коства, че на уволнените тогава им беше по-леко. Хората, събрали се през 1995 да стачкуват против цензурата на „ Драган Цанков “, бяха най-малко толкоз, колкото в този момент мъчно се събират и на най-големите манифестации. Днес необятните национални маси от дълго време не се вълнуват от свободата на словото. " Заслугата " за което е и на самите медии.

Тук една „ дребна “ детайлност, за която евентуално не всички си дават сметка. Силвия Великова бе отстранена освен тъй като не си мълчи, а на първо място тъй като знае. Защото е единственият човек в това радио, който схваща, следи, помни и може да изясни на аудиторията безобразията и зависимостите в характерната и оплетена в процедурни хватки прокурорско-съдебна тематика. В множеството от най-масовите медии такива хора от дълго време няма. Ако Силвия бе уволнена (каквито случаи изобилстват на други места), тя просто нямаше да може да си откри работа. Знаещите са рискови, нездравословни. И по тази причина са нежелани.

Преди 24 години още нямаше Закон за радиото и малкия екран, Съвет за електронни медии, " публични " медии и частни малките екрани, а България не членуваше в Европейски Съюз. Въпреки това, или може би точно поради това, имаше вяра. Надежда, че смяната следва. Че по-доброто бъдеще се вижда на хоризонта.

Лика-прилика

Всеки може да реши какви очаквания има през днешния ден. Когато голяма част от медиите са овладяни, прочистени и заключени на територията на НЕжурналистиката, а подчиняването на дребното към момента съществуващи изключения наподобява въпрос на време. Когато и самата страна е превзета, а институциите ѝ са подчинени и впрегнати в една все по-открито репресивна машина.

Онези, които си поръчаха мутрите по улиците, като нрав и метод на деяние са си лика-прилика с тях. А когато страната замязя на „ престъпния си контингент “, няма граници, които да не могат да бъдат прекрачени.

Източник: dw.com


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg