&format=webp)
Наука в България, за България: Мотото на 23-годишния учен, който търси квантовото превъзходство
Всеки гений в България има някаква посока. Понякога тя е на открито - или на запад. Така ни учат, по този начин ни споделят, такива статуси се пишат по обществените мрежи. Останалите у нас мозъци са възприемани или като наивници, или похабени гении. И след това се появява някой като Тервел Любомир-Боянов, който е млад, интелигентен и изцяло непреклонен в решението да остане в родината си. Той е биотехнологичен инженер и един от дребното млади откриватели у нас, които проектират квантови хардуерни системи.
Тервел приказва за квантови системи с лекотата, с която други разискват футбол или политика. Роден е през 2002 година, приключва приблизително обучение на 16 и влиза в Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “ - не тъй като това е най-престижният избор, а тъй като за него е най-практичният. В него вижда академия, която не го затваря в една дисциплинираност, а му дава достъп до действителна инфраструктура, лаборатории и небосвод оттатък PowerPoint слайдове.
„ МГУ не ме ограничи единствено до биотехнологиите. Той ми даде познания и опит в извънредно необятен кръг от области – нещо, което нямаше да се случи в различен университет, в това число и в международен мащаб “, споделя той пред Profit.bg.
Това може да се назова експертно мнение, защото Тервел е минал през курсове на Harvard и MIT по време на пандемията. Той пази МГУ не като патриотична опорка, а посредством мотив, тестван в борба.
Днес Тервел носи международно приетата купа биотехнологичен инженер и е на финала на магистратурата си. Работи в една от най-модерните лаборатории на Българска академия на науките, където се проектират макромолекули за биомедицински приложения. Той комбинира инфраструктурата на институцията с персонална изчислителна система, която самичък построява и обновява с нови контролни модули.
Нашата страна рядко влага в действителна научна техника, само че планът му наподобява като нещо сред персонална упоритост и опит, целящ да потвърди, че даже в България може да се роди „ квантов смисъл “.
„ Моята квантова система претърпя най-сериозната си актуализация от години. През новата година ще мога да тествам чипове с повече кюбити. За мен е значимо в България да има такава машина, даже и броят на кюбитите да е стеснен за практическа приложимост “, споделя той.
Кюбитите са квантовият еквивалент на битовете – най-малката единица информация в компютъра, само че с основната разлика, че могат да съществуват по едно и също време в няколко положения, което разрешава калкулации, недостижими за класическите машини.
Но даже най-изтънчената технология не може да съществува без конструкция, която да ѝ даде юридическо и практическо измерение.
Затова Тервел има лична компания - Tervel Technologies. Тя е малко дружество, което в началото основава „ като опит “, с цел да ревизира по какъв начин действително работи държавната администрация.
„ Исках да видя по какъв начин действа системата от вътрешната страна - какво е нужно, с цел да регистрираш активност, да подадеш документи, да поискаш позволение за план. Това беше част от моето обучение, не бизнес начинание. “
С времето компанията стартира да има и действителна функционалност – тя дава юридическа тежест и оперативна рамка на част от научните му начинания в региона на биотехнологиите и квантовите системи.
„ Компанията ми оказа помощ освен да схвана административната действителност в България, само че и да осмисля плановете си отвън университетската среда “, споделя той.
Благодарение на нея Тервел може да работи с сътрудници, да организира опити и да кандидатства по стратегии, които изискват институционален статус. Именно посредством тази конструкция той осъществя и първите си опити в региона на квантовия хардуер.
Сред плановете му е първообраз на изчислителна система, в която се тества взаимоотношението сред обособени кюбити – дребен мащаб, само че действително работещ опит, построен от нулата.
Благодарение на това той споделя, че „ даже в България могат да се основават действителни изчислителни системи, стига човек да не чака финансиране, а да стартира с това, което има. “
Наука с диагноза
Когато го помолих да постави етикет на българската научна среда, Тервел сложи следната диагноза:
„ Като цяло е в меланхолия. “
Точна, безмилостна, иронична метафора. Той я разказва като среда, в която всеки симулира признаци на теоретичен живот, само че малко на брой стигат до същинско изобретение. Тервел споделя, че в последните години има отчасти усъвършенстване, най-много поради новите атестации, които изискват по-ясни критерии за научна активност. Само че, по думите му се постоянно среща и „ механично покритие на условия, плагиатство и мултиплициращи се компилативни псевдотрудове. “
С тази оценка си изяснявам повода за какво най-талантливите младежи или отпътуват, или се трансформират в самотни острови в морето на формализма.
Може би това изяснява и за какво Тервел развива своята просвета не като система от правила, а като персонална археология на знанието. Още като дете стартира да събира минерали, фосили и принадлежности, които намира на пазари или в остарели хранилища.
Нарича това самобитна „ материална библиотека “ - метод да разбере света не през текста, а посредством досег.
„ Учил съм и посредством владеене на артефакти, събирани по лист от енциклопедиите, с чието наличие бях осведомен от доста дребен “, споделя той.
В това отношение той е по-близо до натуралистите от XIX век, в сравнение с до актуалните откриватели, които мерят откритията си в цитати и метрики.
С времето това любознание го води към квантовите технологии и опитите да проектира и започва действителен хардуер.
Квантов натурализъм
Тервел е наясно, че квантовите технологии се трансфораха от теоретична дисциплинираност в идната огромна конкуренция след изкуствения разсъдък. Гугъл, IBM, Microsoft и други колоси наливат милиарди, само че към момента никой не е постигнал доходност.
„ Всички огромни компании имат квантови отдели, само че информацията оттова рядко изтича – това е най-стратегическата технология на бъдещето. Конкурентите могат да създадат патентни и правосъдни проблеми и за най-малката детайлност. “
Той признава, че пътят към действителните приложения ще бъде дълъг и мъгляв. В този смисъл е подигравателен, само че схваща, че бъдещето на технологията няма да се пресмята по брой кюбити, а по способността да останеш в играта, до момента в който другите се отхвърлят.
А в България към този момент доста учени са се отказали, преди да стартират. Това единствено ускорява желанието на Тервел да се развие тук.
Той не има вяра, че страната ще го „ оцени “. Въпреки това е решен, че има смисъл да остави диря тук, даже в случай че има единствено един очевидец на неговите старания.
„ Тук е моето минало, парцели и територия, и не ги правя отстъпка. Обещавам, че постоянно ще се занимавам с просвета. В България и за България. “
Тервел приказва за квантови системи с лекотата, с която други разискват футбол или политика. Роден е през 2002 година, приключва приблизително обучение на 16 и влиза в Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “ - не тъй като това е най-престижният избор, а тъй като за него е най-практичният. В него вижда академия, която не го затваря в една дисциплинираност, а му дава достъп до действителна инфраструктура, лаборатории и небосвод оттатък PowerPoint слайдове.
„ МГУ не ме ограничи единствено до биотехнологиите. Той ми даде познания и опит в извънредно необятен кръг от области – нещо, което нямаше да се случи в различен университет, в това число и в международен мащаб “, споделя той пред Profit.bg.
Това може да се назова експертно мнение, защото Тервел е минал през курсове на Harvard и MIT по време на пандемията. Той пази МГУ не като патриотична опорка, а посредством мотив, тестван в борба.
Днес Тервел носи международно приетата купа биотехнологичен инженер и е на финала на магистратурата си. Работи в една от най-модерните лаборатории на Българска академия на науките, където се проектират макромолекули за биомедицински приложения. Той комбинира инфраструктурата на институцията с персонална изчислителна система, която самичък построява и обновява с нови контролни модули.
Нашата страна рядко влага в действителна научна техника, само че планът му наподобява като нещо сред персонална упоритост и опит, целящ да потвърди, че даже в България може да се роди „ квантов смисъл “.
„ Моята квантова система претърпя най-сериозната си актуализация от години. През новата година ще мога да тествам чипове с повече кюбити. За мен е значимо в България да има такава машина, даже и броят на кюбитите да е стеснен за практическа приложимост “, споделя той.
Кюбитите са квантовият еквивалент на битовете – най-малката единица информация в компютъра, само че с основната разлика, че могат да съществуват по едно и също време в няколко положения, което разрешава калкулации, недостижими за класическите машини.
Но даже най-изтънчената технология не може да съществува без конструкция, която да ѝ даде юридическо и практическо измерение.
Затова Тервел има лична компания - Tervel Technologies. Тя е малко дружество, което в началото основава „ като опит “, с цел да ревизира по какъв начин действително работи държавната администрация.
„ Исках да видя по какъв начин действа системата от вътрешната страна - какво е нужно, с цел да регистрираш активност, да подадеш документи, да поискаш позволение за план. Това беше част от моето обучение, не бизнес начинание. “
С времето компанията стартира да има и действителна функционалност – тя дава юридическа тежест и оперативна рамка на част от научните му начинания в региона на биотехнологиите и квантовите системи.
„ Компанията ми оказа помощ освен да схвана административната действителност в България, само че и да осмисля плановете си отвън университетската среда “, споделя той.
Благодарение на нея Тервел може да работи с сътрудници, да организира опити и да кандидатства по стратегии, които изискват институционален статус. Именно посредством тази конструкция той осъществя и първите си опити в региона на квантовия хардуер.
Сред плановете му е първообраз на изчислителна система, в която се тества взаимоотношението сред обособени кюбити – дребен мащаб, само че действително работещ опит, построен от нулата.
Благодарение на това той споделя, че „ даже в България могат да се основават действителни изчислителни системи, стига човек да не чака финансиране, а да стартира с това, което има. “
Наука с диагноза
Когато го помолих да постави етикет на българската научна среда, Тервел сложи следната диагноза:
„ Като цяло е в меланхолия. “
Точна, безмилостна, иронична метафора. Той я разказва като среда, в която всеки симулира признаци на теоретичен живот, само че малко на брой стигат до същинско изобретение. Тервел споделя, че в последните години има отчасти усъвършенстване, най-много поради новите атестации, които изискват по-ясни критерии за научна активност. Само че, по думите му се постоянно среща и „ механично покритие на условия, плагиатство и мултиплициращи се компилативни псевдотрудове. “
С тази оценка си изяснявам повода за какво най-талантливите младежи или отпътуват, или се трансформират в самотни острови в морето на формализма.
Може би това изяснява и за какво Тервел развива своята просвета не като система от правила, а като персонална археология на знанието. Още като дете стартира да събира минерали, фосили и принадлежности, които намира на пазари или в остарели хранилища.
Нарича това самобитна „ материална библиотека “ - метод да разбере света не през текста, а посредством досег.
„ Учил съм и посредством владеене на артефакти, събирани по лист от енциклопедиите, с чието наличие бях осведомен от доста дребен “, споделя той.
В това отношение той е по-близо до натуралистите от XIX век, в сравнение с до актуалните откриватели, които мерят откритията си в цитати и метрики.
С времето това любознание го води към квантовите технологии и опитите да проектира и започва действителен хардуер.
Квантов натурализъм
Тервел е наясно, че квантовите технологии се трансфораха от теоретична дисциплинираност в идната огромна конкуренция след изкуствения разсъдък. Гугъл, IBM, Microsoft и други колоси наливат милиарди, само че към момента никой не е постигнал доходност.
„ Всички огромни компании имат квантови отдели, само че информацията оттова рядко изтича – това е най-стратегическата технология на бъдещето. Конкурентите могат да създадат патентни и правосъдни проблеми и за най-малката детайлност. “
Той признава, че пътят към действителните приложения ще бъде дълъг и мъгляв. В този смисъл е подигравателен, само че схваща, че бъдещето на технологията няма да се пресмята по брой кюбити, а по способността да останеш в играта, до момента в който другите се отхвърлят.
А в България към този момент доста учени са се отказали, преди да стартират. Това единствено ускорява желанието на Тервел да се развие тук.
Той не има вяра, че страната ще го „ оцени “. Въпреки това е решен, че има смисъл да остави диря тук, даже в случай че има единствено един очевидец на неговите старания.
„ Тук е моето минало, парцели и територия, и не ги правя отстъпка. Обещавам, че постоянно ще се занимавам с просвета. В България и за България. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ