Сидни: Най-зеленият и най-чистият град на света има дискретен чар, който покорява
Всеки си показва операта в Сидни, когато стане дума за този град и за Австралия въобще и тя в действителност е прелестен знак на мястото и основава чувство за благополучие от архитектурата, тъй че човек не може да спре да я снима. Но това е единствено един от безбройните плюсове на Сидни, за който желаеме да ви разкажем.
Сред олимпийските кръгове Австралийският е зелен, тъй че целият континент по този начин е и именуван. Сидни е съвършеното доказателство, че тази работа не е инцидентна. Близо половината от площта на този голям 5,5-милионен град е заета от прелестна и освен това чудесно поддържана зеленина.
Но то е зелено, каквото нямаме в Европа, даже по надморските скатове на Ирландия, в които до момента бяхме влюбени като очевидци.
Още повече, там не вървят хей по този начин по улиците и парковете ибиси и папагали какуду, които от време на време току прехвърчат за наслада на снимащите усъдрно туристи.
Сидни печели и купата за най-чист град на света, като – още веднъж очевидци – тук е по-трудно да се види отпадък, даже един-единствен на улицата, дори в сравнение с в Сингапур, който също доста обичаме. Трябва да вървите с дълги часове, в случай че не и с дни, с цел да забележите инцидентно хвърлена от някого хартия.
Понеже цигарите са прекомерно скъпи, в Сидни няма да видите пушачи, а заради това и фасове.
Една хубава разходка стартира от самия център с прелестния парк с монументите на героите от двете международни войни и на „ откривателя ” на Австралия – Капитан Кук, чието име младите у нас несъмнено с удивление ще схванат, че не е единствено наименование на океан. Години, откакто той „ намира ” най-новия, най-малко съгласно европейските показа, континент, точно сегашен Сидни е първото място, където заселват британци. Но не лордове и лейдита, а рискови нарушители. Градът е учреден като затворническа колония. Не минава доста време и доскоро повече от 2 века той се трансформира в нормално населено място, въпреки и с все същите „ скандални ” жители. И от този момент не е престанал да бъде първи във всяко отношение в Австралия. И освен.
От парка, който приключва с импозантната, само че не прекомерно (в Сидни нищо не е прекомерно, нищо не е обезпокоително и нищо не е друго от умерено) катедрала, която датира от 1928 година, от най-старото здание на града и континента, което е на малко повече от 200 година, стартира още по-мащабен, още по-красив и още по-зелен голям парк с дивни ливади, обкръжени от несъмнено хилядолетни или най-малко многовековни магнолии с обиколка на дънера, която би трябвало дружно да прегърнат десетина души, с цел да я обзет, от палми и тропически шубраци. В единия край са се наредили като по конец небостъргачи. В другия са пръснати галерии. А в края му, по посока на световноизвестната Опера, е чудната ботаническа градина.
Досега наш любимец беше нейната посестрима от друго изумително красиво даже единствено естествено място – Рио де Жанейро, само че в Сидни всичко е толкоз прелестно подредено, обгрижено, култивирано, само че в това време натурално, че влюбването е неизбежно. Както бе писал поетът по различен мотив: „ толкова просто и разумно ”.
Ботаническата градина прелива в удивителен към този момент крайбрежен парк, увенчан на „ носа ” си със зданието на Операта, към което са ориентирани от всички направления несметни погледи, обективи и пози.
Величествената сграда, която в действителност имитира силуета на една от локалните причудливи риби, каквито – както доста неща в Австралия, са неповторими другаде на планетата, в действителност е необикновено фотогенична и също води до обич от пръв взор.
Покрай нея са „ опнати ”, както е по международната мода, преобразените в фешън заведения и магазини тогавашни кейове.
Преди да се спрем на тръгващите отсам, досами операта и откриващи най-хубави благоприятни условия за фотоси на нея и така наречен скайлайн на града и за моста сред двата бряга на залива, така наречен Харбър бридж, фамозен с новогодишните илюминации, които откриват вечерта на всеки 31 ноември в международните вести, да отбележим нещо, което е за наблягане в този град.
Когато в Столичния общински съвет някой сложи тематиката за публичните тоалетни, каквито към този момент съвсем не ни останаха, нормално настават неловки и тъпи погледи и хихикания, като че ли сме събрали в градския си парламент против 7500 лева месечно за ангажираност от 4 до 8 часа общо на месец, пубери.
В Сидни публичните тоалетни са доста, в прелестен тип, чудесно поддържани и навръх място. Пристанището не прави изключение. Скрити са на долното от двете равнища, на които се разделя крайбрежната алея около операта. Така хем са невидими – въпреки да се отлични включително и по дизайн, хем са досами забележителностите, магазините и заведенията.
Пристанището събира стартовата точка на фериботите за най-красиви местенца във фиорда на Сидни като Манли, за който ще ви разкажем, за огромния зоопарк и други, и качена „ на втория етаж ” гара на влаковете, към която пък са подредени, отново по конец, небостъргачите на най-престижните хотелски вериги.
Както към този момент подчертахме, всичко в този град е съвършено направено, тъй че да бъде допустимо най-удобно за локалните хора и за многото туристи. За чието посещаване октомври е най-хубавият месец.
Въпреки че се води нещо като наш април-май, счита се, че от 7 октомври в Сидни идва лятото. Не че през локалната зима температурата денем пада доста до под 20 градуса. А през септември – тукашен март, както станахме очевидци, стига и до 30. Точно поради това Сидни е сърфърска столица на света, само че настрана ще описваме за Бондай и другите приказни местенца – квартали на този изумителен град, където смелчаци от целия свят ловят големите талази.
Ще обърнем внимание и на другото пристанище с красивото име на обичан човек Дарлинг харбър, тъй като то слага другата последна точка на събрания сред тях център на града, планиран като гердан от прави и необятни улици, които се пресичат в прави ъгли, тъй че човек просто няма по какъв начин да се изгуби.
Дарлинг незабавно прави усещане на българския екскурзиант с един голям байрак, който гордо се развява сред павилионите на неповторимия зоопарк и обвързвания с него Аквариум, сред които се мъдри отделението на музея на восъчните фигури Тюсо от една страна и Военноморския музей от друга. Знамето е много по-голямо от нашия пряпорец, който се прокъса на Рожен, само че тук никой не го счита нито за „ нецензурност ”, нито за проруска агитация, а са го оставили да се вее волно над Сидни като знак на свободата, макар че де юре Австралия към момента се води за доминион под короната на крал Чарлз.
За тая английска връзка припомня известната в заведенията за хранене и кръчмите британска композиция фиш енд чипс – панирана риба с пържени картофи. Както и изобилието на наливни бири, на които – също като англичаните, оситата – тоест локалните, им споделят на странния си акцент „ ейл ”. Ако търсите хубава механа в тоя жанр, яхт клуба на Дарлинг харбър е тъкмо за вас – среща се тъкмо до моста откъм атракционите, които към този момент споменахме.
Сред тях най-атрактивна е експозицията Wild Life, която показва живи екземпляри на тасмайнийски демон, гущер Шингълбак с 2 глави в противоположните елементи на тялото от локална порода, най-опасната птица в света, която е щраусоподобна и непозната за нас досега, коали на слънчева тераса – постоянно локалните акцентират, че тя не е мечка, както и опция за фотография с същинско кенгуру.
Вярно, от най-малките. По-големите обаче са и рискови. Дребната порода, с изключение на отзивчива и чудесно позираща, е и приятна на пипане – козината е като на зайче. Кунгерата и коалите са от едно семейство, въпреки първите да наподобяват на гризачи, а вторите – на мечета.
В прилежащия аквариум – преференциално е да се купи един билет за двете, тъй като хем е с понижение, хем дава опция за посещаване на втория обект настрана, стига да е в границите на 24 часа, изумително е да се следи по какъв начин големи акули не обръщат внимание на водолазите, които чистят обиталищата им и им дават храна. А също да се качи човек на лодка, с която да обиколи леденото царство на пингвините, които си играят в близост. Забавна е и разходката в царството на медузите със специфични техно-ефекти. За децата прекарването пък е в действителност грандиозно.
Обиколили неповторимите места на Сидни, умерено можете да се потопите в живота на неговия център, който припомня Сититата на канадски или щатски град с небостъргачите и големите магазини под тях.
Има един по-различен обект – остарелия дипартмънт стор до кметството, спретнат като ГУМ на Червения площад в Москва, тъй като датира от същата ера. Другото са брандираните витрини на най-големите международни марки – има даже Шанел, който не е на всички места, голям Ермес, цяла постройка Диор и така нататък И мега големия брит мол Уестфийлд, обхванал на процедура цялостен остарял квартал, дружно с нациоалния Мейр и техния характерен закостенял австралийски другар Дейвид Джоунс на отсрещния ъгъл.
Смятането на цените в австралийски долари е елементарно – към цифрата от етикета, слагате 20% (все едно ДДС), с цел да получите сумата в левове.
Тази работа важи и в заведенията за хранене. Ще видите, че тук несъмнено преобладават азиатските във всичките им типове и с фюжън сред японски, китайски, тайски, виетнамски и така нататък Те са считани за национални. Италианските пък се водят по-престижни, тъй че пицата излиза нещо като 40 лева в центъра на Сидни. Цените са почти идентични в различините италинаски или псевдо италиански заведения за хранене.
Не се нагала да поръчвате минерална вода, тъй като в Сидни, както и в Мелбърн, учудващо за толкоз огромни и освен това океански градове, наливната от чешмата – така наречен тап уотър, е чудесна.
Понеже не всеки си взема австралийски долари от България, а тук ги продават при добър курс, разчитайки да заплаща с карта, би трябвало да знаете, че на множеството места в таксита, хотели, заведения за хранене, магазини, локалните поставят такса върху всяко потребление на кредитната. Нещо, което към този момент се прави и във френските таксита да вземем за пример, както сме дължни да предупредим по-неопитните туристи. Само че, в случай че парижките бакшиши прибавят 4-5 евро, тъй като не им цакате в брой, оситата са доста по-скромни – в множеството случай става дума за $ – два. Все отново питайте, тъй като има и места, примерно магазини, където непосредствено си прибавят % към сметката.Което при стотиците и хилядите долари към този момент си е нещо.
Борис Ангелов
Сидни - София
създател: СЛАВА
...
Сред олимпийските кръгове Австралийският е зелен, тъй че целият континент по този начин е и именуван. Сидни е съвършеното доказателство, че тази работа не е инцидентна. Близо половината от площта на този голям 5,5-милионен град е заета от прелестна и освен това чудесно поддържана зеленина.
Но то е зелено, каквото нямаме в Европа, даже по надморските скатове на Ирландия, в които до момента бяхме влюбени като очевидци.
Още повече, там не вървят хей по този начин по улиците и парковете ибиси и папагали какуду, които от време на време току прехвърчат за наслада на снимащите усъдрно туристи.
Сидни печели и купата за най-чист град на света, като – още веднъж очевидци – тук е по-трудно да се види отпадък, даже един-единствен на улицата, дори в сравнение с в Сингапур, който също доста обичаме. Трябва да вървите с дълги часове, в случай че не и с дни, с цел да забележите инцидентно хвърлена от някого хартия.
Понеже цигарите са прекомерно скъпи, в Сидни няма да видите пушачи, а заради това и фасове.
Една хубава разходка стартира от самия център с прелестния парк с монументите на героите от двете международни войни и на „ откривателя ” на Австралия – Капитан Кук, чието име младите у нас несъмнено с удивление ще схванат, че не е единствено наименование на океан. Години, откакто той „ намира ” най-новия, най-малко съгласно европейските показа, континент, точно сегашен Сидни е първото място, където заселват британци. Но не лордове и лейдита, а рискови нарушители. Градът е учреден като затворническа колония. Не минава доста време и доскоро повече от 2 века той се трансформира в нормално населено място, въпреки и с все същите „ скандални ” жители. И от този момент не е престанал да бъде първи във всяко отношение в Австралия. И освен.
От парка, който приключва с импозантната, само че не прекомерно (в Сидни нищо не е прекомерно, нищо не е обезпокоително и нищо не е друго от умерено) катедрала, която датира от 1928 година, от най-старото здание на града и континента, което е на малко повече от 200 година, стартира още по-мащабен, още по-красив и още по-зелен голям парк с дивни ливади, обкръжени от несъмнено хилядолетни или най-малко многовековни магнолии с обиколка на дънера, която би трябвало дружно да прегърнат десетина души, с цел да я обзет, от палми и тропически шубраци. В единия край са се наредили като по конец небостъргачи. В другия са пръснати галерии. А в края му, по посока на световноизвестната Опера, е чудната ботаническа градина.
Досега наш любимец беше нейната посестрима от друго изумително красиво даже единствено естествено място – Рио де Жанейро, само че в Сидни всичко е толкоз прелестно подредено, обгрижено, култивирано, само че в това време натурално, че влюбването е неизбежно. Както бе писал поетът по различен мотив: „ толкова просто и разумно ”.
Ботаническата градина прелива в удивителен към този момент крайбрежен парк, увенчан на „ носа ” си със зданието на Операта, към което са ориентирани от всички направления несметни погледи, обективи и пози.
Величествената сграда, която в действителност имитира силуета на една от локалните причудливи риби, каквито – както доста неща в Австралия, са неповторими другаде на планетата, в действителност е необикновено фотогенична и също води до обич от пръв взор.
Покрай нея са „ опнати ”, както е по международната мода, преобразените в фешън заведения и магазини тогавашни кейове.
Преди да се спрем на тръгващите отсам, досами операта и откриващи най-хубави благоприятни условия за фотоси на нея и така наречен скайлайн на града и за моста сред двата бряга на залива, така наречен Харбър бридж, фамозен с новогодишните илюминации, които откриват вечерта на всеки 31 ноември в международните вести, да отбележим нещо, което е за наблягане в този град.
Когато в Столичния общински съвет някой сложи тематиката за публичните тоалетни, каквито към този момент съвсем не ни останаха, нормално настават неловки и тъпи погледи и хихикания, като че ли сме събрали в градския си парламент против 7500 лева месечно за ангажираност от 4 до 8 часа общо на месец, пубери.
В Сидни публичните тоалетни са доста, в прелестен тип, чудесно поддържани и навръх място. Пристанището не прави изключение. Скрити са на долното от двете равнища, на които се разделя крайбрежната алея около операта. Така хем са невидими – въпреки да се отлични включително и по дизайн, хем са досами забележителностите, магазините и заведенията.
Пристанището събира стартовата точка на фериботите за най-красиви местенца във фиорда на Сидни като Манли, за който ще ви разкажем, за огромния зоопарк и други, и качена „ на втория етаж ” гара на влаковете, към която пък са подредени, отново по конец, небостъргачите на най-престижните хотелски вериги.
Както към този момент подчертахме, всичко в този град е съвършено направено, тъй че да бъде допустимо най-удобно за локалните хора и за многото туристи. За чието посещаване октомври е най-хубавият месец.
Въпреки че се води нещо като наш април-май, счита се, че от 7 октомври в Сидни идва лятото. Не че през локалната зима температурата денем пада доста до под 20 градуса. А през септември – тукашен март, както станахме очевидци, стига и до 30. Точно поради това Сидни е сърфърска столица на света, само че настрана ще описваме за Бондай и другите приказни местенца – квартали на този изумителен град, където смелчаци от целия свят ловят големите талази.
Ще обърнем внимание и на другото пристанище с красивото име на обичан човек Дарлинг харбър, тъй като то слага другата последна точка на събрания сред тях център на града, планиран като гердан от прави и необятни улици, които се пресичат в прави ъгли, тъй че човек просто няма по какъв начин да се изгуби.
Дарлинг незабавно прави усещане на българския екскурзиант с един голям байрак, който гордо се развява сред павилионите на неповторимия зоопарк и обвързвания с него Аквариум, сред които се мъдри отделението на музея на восъчните фигури Тюсо от една страна и Военноморския музей от друга. Знамето е много по-голямо от нашия пряпорец, който се прокъса на Рожен, само че тук никой не го счита нито за „ нецензурност ”, нито за проруска агитация, а са го оставили да се вее волно над Сидни като знак на свободата, макар че де юре Австралия към момента се води за доминион под короната на крал Чарлз.
За тая английска връзка припомня известната в заведенията за хранене и кръчмите британска композиция фиш енд чипс – панирана риба с пържени картофи. Както и изобилието на наливни бири, на които – също като англичаните, оситата – тоест локалните, им споделят на странния си акцент „ ейл ”. Ако търсите хубава механа в тоя жанр, яхт клуба на Дарлинг харбър е тъкмо за вас – среща се тъкмо до моста откъм атракционите, които към този момент споменахме.
Сред тях най-атрактивна е експозицията Wild Life, която показва живи екземпляри на тасмайнийски демон, гущер Шингълбак с 2 глави в противоположните елементи на тялото от локална порода, най-опасната птица в света, която е щраусоподобна и непозната за нас досега, коали на слънчева тераса – постоянно локалните акцентират, че тя не е мечка, както и опция за фотография с същинско кенгуру.
Вярно, от най-малките. По-големите обаче са и рискови. Дребната порода, с изключение на отзивчива и чудесно позираща, е и приятна на пипане – козината е като на зайче. Кунгерата и коалите са от едно семейство, въпреки първите да наподобяват на гризачи, а вторите – на мечета.
В прилежащия аквариум – преференциално е да се купи един билет за двете, тъй като хем е с понижение, хем дава опция за посещаване на втория обект настрана, стига да е в границите на 24 часа, изумително е да се следи по какъв начин големи акули не обръщат внимание на водолазите, които чистят обиталищата им и им дават храна. А също да се качи човек на лодка, с която да обиколи леденото царство на пингвините, които си играят в близост. Забавна е и разходката в царството на медузите със специфични техно-ефекти. За децата прекарването пък е в действителност грандиозно.
Обиколили неповторимите места на Сидни, умерено можете да се потопите в живота на неговия център, който припомня Сититата на канадски или щатски град с небостъргачите и големите магазини под тях.
Има един по-различен обект – остарелия дипартмънт стор до кметството, спретнат като ГУМ на Червения площад в Москва, тъй като датира от същата ера. Другото са брандираните витрини на най-големите международни марки – има даже Шанел, който не е на всички места, голям Ермес, цяла постройка Диор и така нататък И мега големия брит мол Уестфийлд, обхванал на процедура цялостен остарял квартал, дружно с нациоалния Мейр и техния характерен закостенял австралийски другар Дейвид Джоунс на отсрещния ъгъл.
Смятането на цените в австралийски долари е елементарно – към цифрата от етикета, слагате 20% (все едно ДДС), с цел да получите сумата в левове.
Тази работа важи и в заведенията за хранене. Ще видите, че тук несъмнено преобладават азиатските във всичките им типове и с фюжън сред японски, китайски, тайски, виетнамски и така нататък Те са считани за национални. Италианските пък се водят по-престижни, тъй че пицата излиза нещо като 40 лева в центъра на Сидни. Цените са почти идентични в различините италинаски или псевдо италиански заведения за хранене.
Не се нагала да поръчвате минерална вода, тъй като в Сидни, както и в Мелбърн, учудващо за толкоз огромни и освен това океански градове, наливната от чешмата – така наречен тап уотър, е чудесна.
Понеже не всеки си взема австралийски долари от България, а тук ги продават при добър курс, разчитайки да заплаща с карта, би трябвало да знаете, че на множеството места в таксита, хотели, заведения за хранене, магазини, локалните поставят такса върху всяко потребление на кредитната. Нещо, което към този момент се прави и във френските таксита да вземем за пример, както сме дължни да предупредим по-неопитните туристи. Само че, в случай че парижките бакшиши прибавят 4-5 евро, тъй като не им цакате в брой, оситата са доста по-скромни – в множеството случай става дума за $ – два. Все отново питайте, тъй като има и места, примерно магазини, където непосредствено си прибавят % към сметката.Което при стотиците и хилядите долари към този момент си е нещо.
Борис Ангелов
Сидни - София
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ