Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата
Всеки шести българин би станал приемен родител, в случай че получава заплата. Половината (53%) от българите поддържат децата в риск да се отглеждат в приемни фамилии, а 24% са на противоположното мнение, демонстрират резултатите от национално представително допитване, осъществено от Изследователския център „ Тренд “ по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа, написа през днешния ден " Монитор ".
Одобрението е най-голямо измежду висшистите (63%). С понижаване на просветителната степен понижава и утвърждението към развъждането на деца в риск от приемни фамилии. Попитани какви са аргументите децата да се отглеждат в приемни фамилии, а не от личните си родители, максимален дял от българите (всеки шести) показват бедността или финансовите проблеми пред родните фамилии. За всеки десети от сънародниците ни казусът е в неналичието на наставнически потенциал или „ безотговорността “ на биологичните родители. Само 8% от българите регистрират, че в приемна грижа се отглеждат изоставени деца, а за 7 на 100 от българите насилието е причина за настаняването в приемни фамилии. Всеки шести българин би станал приемен родител, в случай че получава заплата и прехрана от страната за приемното дете, а две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия.
През 2015 година подготвеност да станат приемни родители показваха двойно повече българи. Жените в по-голям дял са склонни да се ангажират с приемната грижа. Тук се регистрира разлика във връзка с обитаемото място – в селата в максимален дял са склонни да бъдат приемни родители при избраните условия.
В столицата, където живеят близо една трета от българите, едвам 5% биха станали приемни родители. Близо половината от българите (43%) не могат да преценяват дали утвърждават или не митингите против тактиката за детето, демонстрират още резултатите от националното допитване. 12 на 100 не поддържат митингите против тактиката, а 45% са „ за “ тях.
Младите на възраст 18-29 година (53%) и възрастните над 70 години (55%) в максимален дял не могат да преценяват дали утвърждават или митингите против тактиката. Живеещите в регионалните градове в най-голяма степен утвърждават митингите против тактиката за детето, демонстрират още данните от изследването. В Националната асоциация за приемна грижа членуват близо 900 приемни родители от цялата страна. Асоциацията е основана преди 10 години, с цел да поддържа децата, настанени в приемна грижа и приемните родители. Към момента приемното родителство е най-качествената опция на живота в обществен дом.
Близо 80% от настанените в приемни фамилии деца у нас са жертва на принуждение или неглижиране в фамилна среда, демонстрира статистиката на НАПГ. 2043 деца се отглеждат в приемни фамилии към края на юни, сочат данните на Агенцията за обществено подкрепяне. 1863 от тях са здрави деца, а 180 са с увреждания. Най-много деца напущат приемните фамилии, тъй като биват осиновени, не са малко и децата, които се връщат в родните си фамилии след престоя в приемно семейство.
Приемното семейство е краткотрайна опция, като децата отиват в приемни фамилии след решение на съда. Преди да бъдат отглеждани в приемна грижа, обществените служби търсят благоприятни условия за малчуганите да се погрижат техните родственици – баби, дядовци, лели, чичовци или други възрастни, с които децата имат построена прочувствена връзка. Проучването е представително за пълнолетното население във възрастовата категория 18+ измежду 1008 лица при започване на юни 2019 г.
Одобрението е най-голямо измежду висшистите (63%). С понижаване на просветителната степен понижава и утвърждението към развъждането на деца в риск от приемни фамилии. Попитани какви са аргументите децата да се отглеждат в приемни фамилии, а не от личните си родители, максимален дял от българите (всеки шести) показват бедността или финансовите проблеми пред родните фамилии. За всеки десети от сънародниците ни казусът е в неналичието на наставнически потенциал или „ безотговорността “ на биологичните родители. Само 8% от българите регистрират, че в приемна грижа се отглеждат изоставени деца, а за 7 на 100 от българите насилието е причина за настаняването в приемни фамилии. Всеки шести българин би станал приемен родител, в случай че получава заплата и прехрана от страната за приемното дете, а две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия.
През 2015 година подготвеност да станат приемни родители показваха двойно повече българи. Жените в по-голям дял са склонни да се ангажират с приемната грижа. Тук се регистрира разлика във връзка с обитаемото място – в селата в максимален дял са склонни да бъдат приемни родители при избраните условия.
В столицата, където живеят близо една трета от българите, едвам 5% биха станали приемни родители. Близо половината от българите (43%) не могат да преценяват дали утвърждават или не митингите против тактиката за детето, демонстрират още резултатите от националното допитване. 12 на 100 не поддържат митингите против тактиката, а 45% са „ за “ тях.
Младите на възраст 18-29 година (53%) и възрастните над 70 години (55%) в максимален дял не могат да преценяват дали утвърждават или митингите против тактиката. Живеещите в регионалните градове в най-голяма степен утвърждават митингите против тактиката за детето, демонстрират още данните от изследването. В Националната асоциация за приемна грижа членуват близо 900 приемни родители от цялата страна. Асоциацията е основана преди 10 години, с цел да поддържа децата, настанени в приемна грижа и приемните родители. Към момента приемното родителство е най-качествената опция на живота в обществен дом.
Близо 80% от настанените в приемни фамилии деца у нас са жертва на принуждение или неглижиране в фамилна среда, демонстрира статистиката на НАПГ. 2043 деца се отглеждат в приемни фамилии към края на юни, сочат данните на Агенцията за обществено подкрепяне. 1863 от тях са здрави деца, а 180 са с увреждания. Най-много деца напущат приемните фамилии, тъй като биват осиновени, не са малко и децата, които се връщат в родните си фамилии след престоя в приемно семейство.
Приемното семейство е краткотрайна опция, като децата отиват в приемни фамилии след решение на съда. Преди да бъдат отглеждани в приемна грижа, обществените служби търсят благоприятни условия за малчуганите да се погрижат техните родственици – баби, дядовци, лели, чичовци или други възрастни, с които децата имат построена прочувствена връзка. Проучването е представително за пълнолетното население във възрастовата категория 18+ измежду 1008 лица при започване на юни 2019 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ