Следите остават
Всеки се пробва да остави диря след себе си. Колкото и банално да звучи. Често си мислим, че с цел да стане това би трябвало да създадем нещо велико - да спасим човешки живот, да изобретим нещо, касаещо цялото човечество, да създадем нещо значимо... както героят в Йовковия роман “Песента на колелетата ” Сали Яшар, който мисли “…че е задължен да направи някакво огромно милосърдие, същинско безкористно милосърдие, което да засегне повече хора, да надживее доста генерации. Това, което мъдрите побелели старци, които той в миналото беше слушал да приказват, назоваха себап. ”
Но в действителност никой не знае, коя е следата, която ще остане след него. Защото всяко наше деяние или дума са значими. Те въздействат на хората към нас, носят им успокоение и обич или ги съкрушават и унищожават живота им. Всяко деяние е от голяма важност. Може би няма потребност да спасявате човешки живот, само че поддръжката, която давате на децата си, онази обич, с която ги дарявате, тя ще остане вечно с тях и ще ги направи по-добри хора и родители в бъдеще.
А в действителност може би срещите ви с благата стара дама от долния етаж, отделените минути, които прекарвате с нея, говорейки за времето, сметките, внуците или други ежедневни неща, са това дело, което ще я накара да се усеща не толкоз самотна. Ще й помогне да преодолее тъгата. А вие може и в никакъв случай да не разберете какъв брой значима сте били за нея в този миг и по какъв начин е очаквала срещите ви.
Някои от специалностите, които упражняваме сякаш ни дават лъжливото успокоение, че оставяме следи у хората – учители, лекари, публицисти, писатели, музиканти… Но в действителност следата я оставя индивидът. Помислете си, помните единствено положителните учители, а други сте не запомнили.
Може да не работите специалност, която по този начин очевидно и директно да оставя следи у хората, може даже и да нямате касателство с хора, а просто да се занимавате с документи, да вземем за пример. Но зад всеки документ огромно видяно стои човек. Ежедневните решения в работата ни, може би не са някакви значими, само че постоянно се отнасят по един или различен метод до хората. Никога не знаем по какъв начин биха повлияли на техните ориси.
Или пък, да вземем за пример, сте проектант. Получавате поръчка да извършите план на огромна, социална постройка. И си казвате това е моят късмет. Тя ще остане и след мен. Влагате в нея всичко. Жертвате време, отмора, мигове прекарани със фамилията си. И най-после завършвате градежа. Мислите си по какъв начин той ще остане и след вас и генерации ще свързват името ви с него. Убедени сте, че това е делото на живота ви. Но годините минават и не след доста да вземем за пример 30-тина години, когато вие сте в края на житейския си път се оказва, че постройката би трябвало да бъде разрушена, тъй като е неефективна или влиза в други проекти. Помислете си, случва се постоянно. В последните години съборихме толкоз доста здания.
Но има го и противоположният вид. В предишното състоятелен търговец решил да си построи дом. Харесал при пътуванията си в Европа, по какъв начин там слагат върху фасадите на къщите си най-различни фигурки. Решил да сложи такива и върху своя дом. Години по-късно се оказва, че тази негова къща е архитектурен монумент в центъра на града и там водят възпитаници и студенти-архитекти, с цел да им демонстрират по какъв начин с нея стартира нова школа, ера или течение. Човекът е нямал и най-малка визия, за мащабите, които ще придобие това негово предпочитание – да сложи красива фигура върху фасадата на къщата си. Или пък е решил да даде късмет на това младо момче, което в следствие става огромен ваятел и къщата на търговеца остава в историята като първото негово произведение.
Никой не знае, и това му е хубавото на живота, коя диря ще остане след нас, кое е това гръмко звучащо - дело на живота ни, което може да бъде елементарен жест, написан небрежно коментар във конгрес, добра дума, поддръжка, която в миналото сме дали на другар или чужд човек... И може би и ние като Сали Яшар ще прозрем, че дребните камъчета по пътя са значими, че дребните привидно каузи, са тези - значимите. И неговите каруци, които пеят по пътищата, са в действителност неговия себап.
“Аллах! - пошепна той и се улови за челото. - Аз съм бил кьорав, аз съм бил малоумен! Каква чешма и какви мостове желая да върша? Себап! Има ли по-голям себап от тоя, който върша? Каруци би трябвало да върша аз, каруци! ”
Но в действителност никой не знае, коя е следата, която ще остане след него. Защото всяко наше деяние или дума са значими. Те въздействат на хората към нас, носят им успокоение и обич или ги съкрушават и унищожават живота им. Всяко деяние е от голяма важност. Може би няма потребност да спасявате човешки живот, само че поддръжката, която давате на децата си, онази обич, с която ги дарявате, тя ще остане вечно с тях и ще ги направи по-добри хора и родители в бъдеще.
А в действителност може би срещите ви с благата стара дама от долния етаж, отделените минути, които прекарвате с нея, говорейки за времето, сметките, внуците или други ежедневни неща, са това дело, което ще я накара да се усеща не толкоз самотна. Ще й помогне да преодолее тъгата. А вие може и в никакъв случай да не разберете какъв брой значима сте били за нея в този миг и по какъв начин е очаквала срещите ви.
Някои от специалностите, които упражняваме сякаш ни дават лъжливото успокоение, че оставяме следи у хората – учители, лекари, публицисти, писатели, музиканти… Но в действителност следата я оставя индивидът. Помислете си, помните единствено положителните учители, а други сте не запомнили.
Може да не работите специалност, която по този начин очевидно и директно да оставя следи у хората, може даже и да нямате касателство с хора, а просто да се занимавате с документи, да вземем за пример. Но зад всеки документ огромно видяно стои човек. Ежедневните решения в работата ни, може би не са някакви значими, само че постоянно се отнасят по един или различен метод до хората. Никога не знаем по какъв начин биха повлияли на техните ориси.
Или пък, да вземем за пример, сте проектант. Получавате поръчка да извършите план на огромна, социална постройка. И си казвате това е моят късмет. Тя ще остане и след мен. Влагате в нея всичко. Жертвате време, отмора, мигове прекарани със фамилията си. И най-после завършвате градежа. Мислите си по какъв начин той ще остане и след вас и генерации ще свързват името ви с него. Убедени сте, че това е делото на живота ви. Но годините минават и не след доста да вземем за пример 30-тина години, когато вие сте в края на житейския си път се оказва, че постройката би трябвало да бъде разрушена, тъй като е неефективна или влиза в други проекти. Помислете си, случва се постоянно. В последните години съборихме толкоз доста здания.
Но има го и противоположният вид. В предишното състоятелен търговец решил да си построи дом. Харесал при пътуванията си в Европа, по какъв начин там слагат върху фасадите на къщите си най-различни фигурки. Решил да сложи такива и върху своя дом. Години по-късно се оказва, че тази негова къща е архитектурен монумент в центъра на града и там водят възпитаници и студенти-архитекти, с цел да им демонстрират по какъв начин с нея стартира нова школа, ера или течение. Човекът е нямал и най-малка визия, за мащабите, които ще придобие това негово предпочитание – да сложи красива фигура върху фасадата на къщата си. Или пък е решил да даде късмет на това младо момче, което в следствие става огромен ваятел и къщата на търговеца остава в историята като първото негово произведение.
Никой не знае, и това му е хубавото на живота, коя диря ще остане след нас, кое е това гръмко звучащо - дело на живота ни, което може да бъде елементарен жест, написан небрежно коментар във конгрес, добра дума, поддръжка, която в миналото сме дали на другар или чужд човек... И може би и ние като Сали Яшар ще прозрем, че дребните камъчета по пътя са значими, че дребните привидно каузи, са тези - значимите. И неговите каруци, които пеят по пътищата, са в действителност неговия себап.
“Аллах! - пошепна той и се улови за челото. - Аз съм бил кьорав, аз съм бил малоумен! Каква чешма и какви мостове желая да върша? Себап! Има ли по-голям себап от тоя, който върша? Каруци би трябвало да върша аз, каруци! ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ