Мракът и страницата на Марк Странд
Всеки мотив да споменем някой от огромните поети на този свят не би трябвало да бъде подминаван, тъй като по този начин си припомняме (поне частици) от същината, вършим следващ опит за завръщане към себе си. На днешната дата преди три години издъхва – дъхът е необикновен облик в поезията му – Марк Странд (1934-2014), създател на повече от 30 стихосбирки, книги с есета за литература и изкуство, няколко антологии, детски книги и преводи на лирика. Миналата година издателство „ Факел експрес “ разгласява величествен, библиофилски том с определени творби на Странд, който носи заглавие „ Частица от бурята “. Изданието се трансформира в събитие освен поради чудесната преводаческа работа на Кристин Димитрова и Катя Митова, а и поради техния послепис, който добавя значими линии към облика на огромния създател. Ето един от текстовете на Катя Митова за стиховете на Марк Странд, притежател на най-престижните американски награди за литература, в това число „ Макартър “ (1977), Поет лауреат на Съединени американски щати (1990), „ Болинджен “ (1993), „ Пулицър “ (1999), „ Уолъс Стивънс “ (2004) и Златен орден на Американската академия на изкуствата (2009).
МРАК
Знаеш, че има наслаждение в това да чувстваш
по какъв начин дробовете ти се готвят да станат пепел,
тъй че чакаш, съзерцаваш и чакаш. И прахът се утаява,
и вълшебните часове на детството се скитат из мрака.
Марк Странд знаеше няколко български думи. Думата „ мрак “ изключително му харесваше, тъй като я чуваше като вид на името си. Затова и концепцията за заглавие на първата му книга на български – „ Крачка преди мрака “ (2000), от стихотворението „ Безценно малко “ – му хареса повече от всички други оферти. Разбира се, значимо му беше и че британската дума dark, която значи „ мрачен “, „ мрачевина “ или „ мрак “, се римува с Марк. Strand е многозначна дума на британски. Марк смяташе, че някои от смислите й – да вземем за пример „ нишка “ или „ бряг “ – показват същността му като стихотворец. Но още по завладяващи му се костваха смислите, свързани със славянския генезис на името му – Странски. Харесваше му да е „ чудноват “, да идва от „ странство “. Харесваше му и връзката с думата „ страница “: Значи се споделям „ мрачен чужденец “ или „ тъмна страница “? Говореше за мрака на бялата страница, изпълнена с към момента неразбираеми, странни думи, които ще се появят – които към този момент се появяват върху листа... Писането беше предопределение за Марк Странд в дословния смисъл на думата: усещаше се съдбоносен, белязан, даже жертван да написа. Много пъти е казвал, че писането го изтощава до прекаленост, че да си художник, е по-лесно, само че все се връщаше към писането, към „ пълнотата на мрака “ и това, което „ може да се случи “. И с всяко стихотворение като че ли чуваше името си за първи път,
... по този начин, както
човек чува вятъра или дъжда, само че безшумно и далечно,
като че ли не принадлежеше на мен, а на тишината,
от която беше пристигнало и към която щеше да се завърне.
Катя Митова
МРАК
Знаеш, че има наслаждение в това да чувстваш
по какъв начин дробовете ти се готвят да станат пепел,
тъй че чакаш, съзерцаваш и чакаш. И прахът се утаява,
и вълшебните часове на детството се скитат из мрака.
Марк Странд знаеше няколко български думи. Думата „ мрак “ изключително му харесваше, тъй като я чуваше като вид на името си. Затова и концепцията за заглавие на първата му книга на български – „ Крачка преди мрака “ (2000), от стихотворението „ Безценно малко “ – му хареса повече от всички други оферти. Разбира се, значимо му беше и че британската дума dark, която значи „ мрачен “, „ мрачевина “ или „ мрак “, се римува с Марк. Strand е многозначна дума на британски. Марк смяташе, че някои от смислите й – да вземем за пример „ нишка “ или „ бряг “ – показват същността му като стихотворец. Но още по завладяващи му се костваха смислите, свързани със славянския генезис на името му – Странски. Харесваше му да е „ чудноват “, да идва от „ странство “. Харесваше му и връзката с думата „ страница “: Значи се споделям „ мрачен чужденец “ или „ тъмна страница “? Говореше за мрака на бялата страница, изпълнена с към момента неразбираеми, странни думи, които ще се появят – които към този момент се появяват върху листа... Писането беше предопределение за Марк Странд в дословния смисъл на думата: усещаше се съдбоносен, белязан, даже жертван да написа. Много пъти е казвал, че писането го изтощава до прекаленост, че да си художник, е по-лесно, само че все се връщаше към писането, към „ пълнотата на мрака “ и това, което „ може да се случи “. И с всяко стихотворение като че ли чуваше името си за първи път,
... по този начин, както
човек чува вятъра или дъжда, само че безшумно и далечно,
като че ли не принадлежеше на мен, а на тишината,
от която беше пристигнало и към която щеше да се завърне.
Катя Митова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ