В САЩ е срамно, ако не дадеш 15-20% бакшиш, в Япония пък е люта обида, ако оставиш
Всеки клиент на заведение в Съединени американски щати би трябвало да е подготвен да остави бакшиш, в случай че не желае в отговор да получи тотална злост от личния състав. Културата на бакшиша е крепко вкоренена в американските обичаи и за това си има пояснение. И то е, че за разлика от доста заведения в Западна Европа в сметките не се включва такса обслужване. С други думи, заплащането на келнерите в огромната си част (обикновено то е доста ниско), а от време на време и напълно зависи от спомагателните пари, които клиентите ще оставят, съобщи " 24 часа ".
Прието е бакшишът да се движи сред 15 и 20% от сметката, която за едно семейство без непотребни капризи не пада под 200-250 $.
10% се оставят, ако посетителят е тотално недоволен от обслужването. Обикновено обаче бакшишът не пада под 15%, а нормалният е 20%. В случай на извънредно обслужване може да стигне и до 25%.
Седмично един келнер в Съединени американски щати получава едвам 200 $ възнаграждение от притежателите на заведението, само че може да изкара най-малко два пъти повече на вечер от бакшиши.
Плаща обаче данъци дори върху парите, които получава кеш
Практиката най-често е спомагателното възнаграждeние да се заплаща с банкова карта, заради което в сметката има несъмнено място, където се вписва сумата, оставяна от клиентите.
Бакшишите не се заработват елементарно. Сервитьорите в Съединени американски щати сноват като пчелички към масите - усмихнати, общителни, подготвени да реагират на всяко искане. Понякога те даже може да станат леко досадни в прекомерното си обгрижване, защото на 10-15 мин минават да питат дали нещо не липсва, дали има нови поръчки, събират незабавно празните чинии, с цел да не пречат.
В Канада положението е същото като в Съединени американски щати и за допустим бакшиш се счита сума, еквивалентна на сред 18 и 20% от сметката.
В Германия няма строги правила за този вид хонорари, само че е признато да се дава към 10%, като за дребни сметки от порядъка на няколко изпити бири може просто сумата да се закръгли нагоре.
Във Франция бакшишът не е наложителен, само че няколко евро повече се счита за жест на признателност за положителното обслужване. Причината е, че към всяка сметка са включени 15% за обслужване и се счита, че по този начин клиентът е оставил, каквото се поставя.
В Испания особено в по-елитните заведения за хранене може да се остави 10% добавка, в случай че посетителят е доста удовлетворен от обслужването, само че по принцип бакшишът не е предписание, защото такса обслужване е включена.
В Дания и Нидерландия бакшишът не е предстоящ, само че е одобряван с благодарност. В Белгия обикновено клиентите закръглят нагоре, само че една по-щедра спомагателна сума няма да бъде отхвърлена. В Норвегия и Швеция предлагането ѝ е много извънредно. В Италия няма да бъдат отказани сред 10 и 15%, в случай че обслужването не е включено в сметката. В Швейцария бакшишът е формулиран в закон, като се оставя 15% от потреблението.
В Полша , в случай че кажете благодаря, когато платите, това се възприема като знак, че не очаквате ресто. Затова се изчаква да бъде върнато рестото и тогава да се благодари за обслужването. Така на сервитьора може да се остави бакшиш по преценка.
В по-първокласните заведения за хранене във Англия е всекидневно да се оставя от 10 до 15% над сметката. Тя обаче би трябвало да бъде тествана преди заплащането, тъй като някои заведения включват такса обслужване от към 12%, в случай че вечерята е в по-голяма група. Тогава не е належащо да се дава добавка.
В съпоставяне с множеството страни по света Япония е едно огромно изключение. Там освен че не е признато да се дава бакшиш, само че неведнъж това се възприема като огромна засегнатост. Доброто обслужване е обвързване съгласно японската просвета. Ако чужденец въпреки всичко предложи бакшиш, тъй като не е бил осведомен, не трябва да се изненадва, че келнерът общително ще го откаже. Подобна е практиката и в Южна Корея.
Да се одобряват пари като израз на оценка, не е признато и в заведенията за хранене в Китай. Там няма да възприемат това като кръвна засегнатост, само че ще сметнат клиента за некултурен. И в Сингапур правилата са строги - там бакшишът е неразрешен със закон.
Прието е бакшишът да се движи сред 15 и 20% от сметката, която за едно семейство без непотребни капризи не пада под 200-250 $.
10% се оставят, ако посетителят е тотално недоволен от обслужването. Обикновено обаче бакшишът не пада под 15%, а нормалният е 20%. В случай на извънредно обслужване може да стигне и до 25%.
Седмично един келнер в Съединени американски щати получава едвам 200 $ възнаграждение от притежателите на заведението, само че може да изкара най-малко два пъти повече на вечер от бакшиши.
Плаща обаче данъци дори върху парите, които получава кеш
Практиката най-често е спомагателното възнаграждeние да се заплаща с банкова карта, заради което в сметката има несъмнено място, където се вписва сумата, оставяна от клиентите.
Бакшишите не се заработват елементарно. Сервитьорите в Съединени американски щати сноват като пчелички към масите - усмихнати, общителни, подготвени да реагират на всяко искане. Понякога те даже може да станат леко досадни в прекомерното си обгрижване, защото на 10-15 мин минават да питат дали нещо не липсва, дали има нови поръчки, събират незабавно празните чинии, с цел да не пречат.
В Канада положението е същото като в Съединени американски щати и за допустим бакшиш се счита сума, еквивалентна на сред 18 и 20% от сметката.
В Германия няма строги правила за този вид хонорари, само че е признато да се дава към 10%, като за дребни сметки от порядъка на няколко изпити бири може просто сумата да се закръгли нагоре.
Във Франция бакшишът не е наложителен, само че няколко евро повече се счита за жест на признателност за положителното обслужване. Причината е, че към всяка сметка са включени 15% за обслужване и се счита, че по този начин клиентът е оставил, каквото се поставя.
В Испания особено в по-елитните заведения за хранене може да се остави 10% добавка, в случай че посетителят е доста удовлетворен от обслужването, само че по принцип бакшишът не е предписание, защото такса обслужване е включена.
В Дания и Нидерландия бакшишът не е предстоящ, само че е одобряван с благодарност. В Белгия обикновено клиентите закръглят нагоре, само че една по-щедра спомагателна сума няма да бъде отхвърлена. В Норвегия и Швеция предлагането ѝ е много извънредно. В Италия няма да бъдат отказани сред 10 и 15%, в случай че обслужването не е включено в сметката. В Швейцария бакшишът е формулиран в закон, като се оставя 15% от потреблението.
В Полша , в случай че кажете благодаря, когато платите, това се възприема като знак, че не очаквате ресто. Затова се изчаква да бъде върнато рестото и тогава да се благодари за обслужването. Така на сервитьора може да се остави бакшиш по преценка.
В по-първокласните заведения за хранене във Англия е всекидневно да се оставя от 10 до 15% над сметката. Тя обаче би трябвало да бъде тествана преди заплащането, тъй като някои заведения включват такса обслужване от към 12%, в случай че вечерята е в по-голяма група. Тогава не е належащо да се дава добавка.
В съпоставяне с множеството страни по света Япония е едно огромно изключение. Там освен че не е признато да се дава бакшиш, само че неведнъж това се възприема като огромна засегнатост. Доброто обслужване е обвързване съгласно японската просвета. Ако чужденец въпреки всичко предложи бакшиш, тъй като не е бил осведомен, не трябва да се изненадва, че келнерът общително ще го откаже. Подобна е практиката и в Южна Корея.
Да се одобряват пари като израз на оценка, не е признато и в заведенията за хранене в Китай. Там няма да възприемат това като кръвна засегнатост, само че ще сметнат клиента за некултурен. И в Сингапур правилата са строги - там бакшишът е неразрешен със закон.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ