Защо от ПП и ДБ се държат пред камера все едно Netflix снимат документален филм за тях
Всеки взор - Оскар, всяко поемане - героичен миг, всяка дума - откъс за учебниците по история, написа Ирина Зикидис
Съпредседателят на " Да, България " Ивайло Мирчев преигра при абсурда с доставчика от Glovo и нанесе непоправими репутационни вреди на партията си и самия него, а в последните 7 години той се опитваше да си построява облик на сериозен и авторитен политик, който има искания да дефинира дневния ред в България. Всичко това рухна, до момента в който не влезе в махленския спор с доставчика. Симптоматично е обаче държанието на Ивайло Мирчев, както и неговите сътрудници от към този момент разграничените обединения Политическа партия и Демократична България пред камера.
Ето и коментара по тематиката на анализатора Ирина Зикидис:
Така и не разбрах за какво политиците от ППДБ се държат пред камера все едно Netflix снимат документален филм за тях в действително време. Всеки взор - Оскар, всяко поемане - героичен миг, всяка дума - откъс за учебниците по история, всяко оправяне на очилата - предопределен поврат в сюжета, всяка крачка към трибуната - исторически марш за избавление на човечеството, всяка трагична пауза - Шекспирова покруса в три дейности.
Като най-смешно е това при госпожа Елисавета Белобрадова и господин Ивайло Мирчев.
Толкова са изпълнени с възторг от мисълта за личното си галактическо великолепие, че постоянно се сещам за един лаф, който в миналото чух от един испанец: " Така се е надул от елитарност, че в случай че някой най-сетне му извади тая запушалка от задника, от него ще остане единствено една огромна, мазна пр*дня. “
Съпредседателят на " Да, България " Ивайло Мирчев преигра при абсурда с доставчика от Glovo и нанесе непоправими репутационни вреди на партията си и самия него, а в последните 7 години той се опитваше да си построява облик на сериозен и авторитен политик, който има искания да дефинира дневния ред в България. Всичко това рухна, до момента в който не влезе в махленския спор с доставчика. Симптоматично е обаче държанието на Ивайло Мирчев, както и неговите сътрудници от към този момент разграничените обединения Политическа партия и Демократична България пред камера.
Ето и коментара по тематиката на анализатора Ирина Зикидис:
Така и не разбрах за какво политиците от ППДБ се държат пред камера все едно Netflix снимат документален филм за тях в действително време. Всеки взор - Оскар, всяко поемане - героичен миг, всяка дума - откъс за учебниците по история, всяко оправяне на очилата - предопределен поврат в сюжета, всяка крачка към трибуната - исторически марш за избавление на човечеството, всяка трагична пауза - Шекспирова покруса в три дейности.
Като най-смешно е това при госпожа Елисавета Белобрадова и господин Ивайло Мирчев.
Толкова са изпълнени с възторг от мисълта за личното си галактическо великолепие, че постоянно се сещам за един лаф, който в миналото чух от един испанец: " Така се е надул от елитарност, че в случай че някой най-сетне му извади тая запушалка от задника, от него ще остане единствено една огромна, мазна пр*дня. “
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ