На 26 години и вече кметица: Нанси Тодорова избяга от столиц...
Всеки пази с трогване загатна за дългите летни дни на село при баба и дядо, когато игрите нямаха край, а единствената ни паника бе, че сме паднали и одрали коленете си… и след това треперихме от боязън да се върнем у дома, тъй като ни чакаше тежко конско. Спомен, който носи топлота, само че, за жалост, остава единствено в предишното.
Днес младежите до 30-годишна възраст всеобщо избират огромния град - мястото, където опциите наподобяват безчет, приходите са по-високи, а животът кипи 24 часа в денонощието. Градът е знак на упоритост, развиване и развлечение.
Тенденцията напоследък обаче стартира да се обръща
С непрекъснато растящите цени и все по-напрегнатото всекидневие мнозина стартират да търсят по-спокойни кътчета - било в родните си градове или в по-малки обитаеми места, където да си купят парцел и да стартират нов и по-балансиран живот.
Младата кметица счита, че опитът в ръководството би трябвало да се построи
Единици са тези обаче, които се прибират в родното село с изцяло ясната цел да трансформират нещо и да оставят диря.
Такава смела крачка прави 26-годишната Нанси Тодорова от Капитан Димитриево, област Пазарджик. През юни тази година тя печели частичните локални избори в селото, до които се стига след кончината на тогавашния кмет Красимир Николов.
Младата дама приключва междинното си обучение в Професионалната гимназия по стопанска система и мениджмънт (ПГИМ) в Пазарджик със компетентност „ Митническа и данъчна администрация “. След това записва висше обучение в Технически университет - София, където учи „ Индустриален мениджмънт “ - компетентност, която ѝ дава необятен взор върху ръководството и организацията на разнообразни процеси.
Извън учебниците и професионалната подготовка,
Нанси е човек с доста сила и ползи.
Нейна огромна пристрастеност са зимните спортове, изключително карането на ски. Обича да плува, а в свободното си време се забавлява с правенето на красиви прически.
Сгодена е от една година, като мъжът на сърцето ѝ също е от Капитан Димитриево. Нанси не потегля към огромния град с концепцията да се завърне в родното село. Решението ѝ идва, откакто живее в столицата известно време, само че не я усеща като своето място.
Младостта не е спънка, а в противен случай, носи нова сила, предпочитание за смяна и най-много храброст
„ Успехът не се мери с това къде тъкмо се намираш, а каква диря ще оставиш след себе си “, безапелационна е младата кметица.
Повод за нейното прибиране става пандемията от ковид-19: „ Пандемията продължи по-дълго, в сравнение с чакахме, което в началото не одобрих по никакъв начин добре. Бяхме затворени у дома, имаше КПП-та и не можехме да се придвижваме свободно. Това обаче ми даде нова вероятност. Опознах хората в селото, както и техните проблеми. В един миг си споделих:
Защо да не бъда аз индивидът, който да им помогне и да ги поведе напред? "
Така стартира нейното премеждие, което обаче идва и със своята голяма доза отговорност.
За първи път тя се кандидатира за кмет на селото, когато е на 24 години. Тогава среща утвърждението на част от хората, само че и се сблъсква с много рецензии. Някои се радват, вярвайки, че тъкмо подобен младеж би трябвало да ги поведе - с нова сила и хъс за развиване. Други пък показват подозрения, че цялостната липса на опит би довело до много неприятни последствия за обитаемото място.
Нанси обаче счита, че опитът би трябвало да се построи, а с цел да се случи това, е нужна упорита и непрестанна работа. Убедена е, че младостта не е спънка, а в противен случай, носи нова сила, предпочитание за смяна и най-много храброст. Най-важните неща за нея са екипът ѝ и разговорът с хората. Колкото и да сме обезверени в днешно време, тя желае всеки да умее да подава ръка на другия, тъй като „ човек с индивида живее “.
На въпроса по какъв начин си показва едно модерно българско село, в което младежите остават, тя дава отговор, без да се замисли: „ Трябва да има доста добре построена инфраструктура - с хубави и чисти улици и, несъмнено, работещо осветяване. От изключителна значимост е да имаме добре поддържани общи пространства. Децата да се радват на детски площадки, а за младежите да има построени спортни уреди. Едно от най-важните за мен неща е да запазим традициите живи “.
Селото към този момент има готови планове за осъществяване. За страдание, детската градина е затворена от години, само че на нейно място ще бъде основан комфортен и привлекателен дом за остарели хора.
Най-голямото предизвикателство пред Нанси
е това да промени мисленето на живеещите в селото. „ Дълго време всички смятаха, че нищо не се случва тук, и започнаха да губят вяра. Искам дружно да повярваме в нас самите и след две години да си кажем: Браво, имаме същинско развиване!, споделя младата кметица.
Нанси неслучайно избира да последва този път. Нейният максимален образец в живота е дядо ѝ Димитър Димитров, дълготраен кмет и след това секретар на Капитан Димитриево. Той я учи на скъп урок, който тя счита да следва безотказно в работата си: „ В ръководството най-важно е уважението, честността към хората и цялостната бистрота във всички твои дейности! “.
Нанси Тодорова има вяра безусловно в думите на дядо си и се зарича да ги следва във всяко свое начинание.
Днес българското село постоянно е знак на давност и обезлюдяване, само че в това време то пази най-съкровеното от нашата еднаквост - корените, традициите и спомените ни за чистия, елементарен и същински живот. Историята на 26-годишната Нанси е доказателство, че селото може да бъде освен място за носталгия, а и пространство за развиване и нови благоприятни условия.
Не е елементарно да поемеш по пътя на отговорността, още по-малко в млада възраст. Но точно младостта носи мощ да се промени настройката, че в дребните обитаеми места „ нищо не се случва “. С образеца си Нанси демонстрира, че има бъдеще за селата, стига да има хора с кураж, предпочитание и отдаденост.
А бъдещето на България не е единствено в огромните градове - то е и в поддържаните дворове, в оживелите площади, в гласовете на децата, които тичат по улиците на дребните села. Именно там, където корените се преплитат с новите фантазии, стартира същинското възобновление.
Ще те поканя там, където корените шепнат
Ето по какъв начин Нанси разказва обичаното си село на всеки, който към момента не го е посетил:
" Ще те поканя в село, в което времето върви по-бавно, само че с повече смисъл! Ще те поканя да седнеш под липата или ореха с някоя баба, която да ти опише какъв е бил животът преди време! Ще те почерпи с бухнал домакински кекс или баничка. Ще чуеш детска шум по улиците през лятото и щурците, които нежно огласят нощта. Ще видиш щъркелите и лястовиците, които кръжат на фона на жаркото лятно слънце.
Тогава ще схванеш, че има доста по-голямо благосъстояние от златото, парите или кариерата. Веднъж дойдеш ли, постоянно ще искаш да се връщаш тук и ще има какво до гибел да жалиш… ".
Днес младежите до 30-годишна възраст всеобщо избират огромния град - мястото, където опциите наподобяват безчет, приходите са по-високи, а животът кипи 24 часа в денонощието. Градът е знак на упоритост, развиване и развлечение.
Тенденцията напоследък обаче стартира да се обръща
С непрекъснато растящите цени и все по-напрегнатото всекидневие мнозина стартират да търсят по-спокойни кътчета - било в родните си градове или в по-малки обитаеми места, където да си купят парцел и да стартират нов и по-балансиран живот.
Младата кметица счита, че опитът в ръководството би трябвало да се построи
Единици са тези обаче, които се прибират в родното село с изцяло ясната цел да трансформират нещо и да оставят диря.
Такава смела крачка прави 26-годишната Нанси Тодорова от Капитан Димитриево, област Пазарджик. През юни тази година тя печели частичните локални избори в селото, до които се стига след кончината на тогавашния кмет Красимир Николов.
Младата дама приключва междинното си обучение в Професионалната гимназия по стопанска система и мениджмънт (ПГИМ) в Пазарджик със компетентност „ Митническа и данъчна администрация “. След това записва висше обучение в Технически университет - София, където учи „ Индустриален мениджмънт “ - компетентност, която ѝ дава необятен взор върху ръководството и организацията на разнообразни процеси.
Извън учебниците и професионалната подготовка,
Нанси е човек с доста сила и ползи.
Нейна огромна пристрастеност са зимните спортове, изключително карането на ски. Обича да плува, а в свободното си време се забавлява с правенето на красиви прически.
Сгодена е от една година, като мъжът на сърцето ѝ също е от Капитан Димитриево. Нанси не потегля към огромния град с концепцията да се завърне в родното село. Решението ѝ идва, откакто живее в столицата известно време, само че не я усеща като своето място.
Младостта не е спънка, а в противен случай, носи нова сила, предпочитание за смяна и най-много храброст
„ Успехът не се мери с това къде тъкмо се намираш, а каква диря ще оставиш след себе си “, безапелационна е младата кметица.
Повод за нейното прибиране става пандемията от ковид-19: „ Пандемията продължи по-дълго, в сравнение с чакахме, което в началото не одобрих по никакъв начин добре. Бяхме затворени у дома, имаше КПП-та и не можехме да се придвижваме свободно. Това обаче ми даде нова вероятност. Опознах хората в селото, както и техните проблеми. В един миг си споделих:
Защо да не бъда аз индивидът, който да им помогне и да ги поведе напред? "
Така стартира нейното премеждие, което обаче идва и със своята голяма доза отговорност.
За първи път тя се кандидатира за кмет на селото, когато е на 24 години. Тогава среща утвърждението на част от хората, само че и се сблъсква с много рецензии. Някои се радват, вярвайки, че тъкмо подобен младеж би трябвало да ги поведе - с нова сила и хъс за развиване. Други пък показват подозрения, че цялостната липса на опит би довело до много неприятни последствия за обитаемото място.
Нанси обаче счита, че опитът би трябвало да се построи, а с цел да се случи това, е нужна упорита и непрестанна работа. Убедена е, че младостта не е спънка, а в противен случай, носи нова сила, предпочитание за смяна и най-много храброст. Най-важните неща за нея са екипът ѝ и разговорът с хората. Колкото и да сме обезверени в днешно време, тя желае всеки да умее да подава ръка на другия, тъй като „ човек с индивида живее “.
На въпроса по какъв начин си показва едно модерно българско село, в което младежите остават, тя дава отговор, без да се замисли: „ Трябва да има доста добре построена инфраструктура - с хубави и чисти улици и, несъмнено, работещо осветяване. От изключителна значимост е да имаме добре поддържани общи пространства. Децата да се радват на детски площадки, а за младежите да има построени спортни уреди. Едно от най-важните за мен неща е да запазим традициите живи “.
Селото към този момент има готови планове за осъществяване. За страдание, детската градина е затворена от години, само че на нейно място ще бъде основан комфортен и привлекателен дом за остарели хора.
Най-голямото предизвикателство пред Нанси
е това да промени мисленето на живеещите в селото. „ Дълго време всички смятаха, че нищо не се случва тук, и започнаха да губят вяра. Искам дружно да повярваме в нас самите и след две години да си кажем: Браво, имаме същинско развиване!, споделя младата кметица.
Нанси неслучайно избира да последва този път. Нейният максимален образец в живота е дядо ѝ Димитър Димитров, дълготраен кмет и след това секретар на Капитан Димитриево. Той я учи на скъп урок, който тя счита да следва безотказно в работата си: „ В ръководството най-важно е уважението, честността към хората и цялостната бистрота във всички твои дейности! “.
Нанси Тодорова има вяра безусловно в думите на дядо си и се зарича да ги следва във всяко свое начинание.
Днес българското село постоянно е знак на давност и обезлюдяване, само че в това време то пази най-съкровеното от нашата еднаквост - корените, традициите и спомените ни за чистия, елементарен и същински живот. Историята на 26-годишната Нанси е доказателство, че селото може да бъде освен място за носталгия, а и пространство за развиване и нови благоприятни условия.
Не е елементарно да поемеш по пътя на отговорността, още по-малко в млада възраст. Но точно младостта носи мощ да се промени настройката, че в дребните обитаеми места „ нищо не се случва “. С образеца си Нанси демонстрира, че има бъдеще за селата, стига да има хора с кураж, предпочитание и отдаденост.
А бъдещето на България не е единствено в огромните градове - то е и в поддържаните дворове, в оживелите площади, в гласовете на децата, които тичат по улиците на дребните села. Именно там, където корените се преплитат с новите фантазии, стартира същинското възобновление.
Ще те поканя там, където корените шепнат
Ето по какъв начин Нанси разказва обичаното си село на всеки, който към момента не го е посетил:
" Ще те поканя в село, в което времето върви по-бавно, само че с повече смисъл! Ще те поканя да седнеш под липата или ореха с някоя баба, която да ти опише какъв е бил животът преди време! Ще те почерпи с бухнал домакински кекс или баничка. Ще чуеш детска шум по улиците през лятото и щурците, които нежно огласят нощта. Ще видиш щъркелите и лястовиците, които кръжат на фона на жаркото лятно слънце.
Тогава ще схванеш, че има доста по-голямо благосъстояние от златото, парите или кариерата. Веднъж дойдеш ли, постоянно ще искаш да се връщаш тук и ще има какво до гибел да жалиш… ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ