Гардиън: Смъртоносният провал на Путин не може да бъде забравен или простен
Всеки път, когато Владимир Путин сбърка, се задава еднакъв въпрос: ще има ли някаква смяна? Миналата седмица Путин се сблъска с една от най-големите рецесии в 25-годишното си ръководство - терористичният акт в концертната зала " Крокус Сити " край Москва, при който починаха 137 души. Няма подозрение, че той, като държавен глава на Русия и началник на нейните сили за сигурност, носи отговорност за този пагубен неуспех. Във всяка естествена политическа система неговата оставка би била предстояща, написа Саймън Тисдол от " Гардиън ", представен от.
Фактът, че това е повече или по-малко немислимо, не е безусловно симптом за силата на Путин. Неговата тирания е унищожила механизмите за надзор и равновесие в съветското общество, премахвайки средствата за самостоятелен надзор. Всеки апел към него да поеме персонална отговорност надали ще бъде чут, камо ли да се реагира на него. И въпреки всичко съветският народ, въпреки и хронично заблуждаван и непрекъснато дезинформиран, не е малоумен.
С кръв по улиците и народ в печал няма по какъв начин да се скрие, че митът за
свръхчовека Путин получи сериозен удар и балонът се спука.
Смята се, че Кремъл е похарчил повече от 1 милиарда паунда за " ръководство на информацията ", т.е. за неистини и агитация, с цел да обезпечи " успеха " на Путин на последните президентски избори. Освен това се оповестява за 20-кратно нарастване на държавните разноски за интернет и медии. Всичко това имаше една-единствена цел: да показа Путин като несломим, незаместим актуален цар, който самоуверено пази майка Русия от нейните врагове.
В петък обаче четирима въоръжени мъже унищожиха този мит с анархична полуда и принуждение. Нападателите не срещнаха никаква опозиция, жертвите не бяха предизвестени, а целият голям уред за сигурност на Путин не съумя да спре избиването на беззащитни жители.
Дори в едно толкоз обвързано общество като съветското този смъртоносно нехаен неуспех няма да бъде пропуснат или простен.
Това е виновност на Путин
И демонстрира друга съществена уязвимост на неговата персонална и политическа позиция: той е толкоз недостижим, толкоз изолиран от съветската действителност, че има вяра на личните си лъжливи приказки. Въпреки всичките видеоклипове, оповестени онлайн от " Ислямска страна ", която призна, че е направила нападението, Путин продължава да упреква украинските " нацисти ". Това е повече от цинично. То е на границата на психозата.
Няма нито едно доказателство в поддръжка на тази ненормална клюка, която в Киев гневно отхвърлят. И въпреки всичко това не е изненада. Теорията на конспирацията е съществена цел на Путин. Очакванията са, че Кремъл, който не е удовлетворен от неотдавнашното ликвидиране на водещия критик на режима Алексей Навални, ще се възползва от нападението, с цел да продължи да потиска вътрешното противоречие, да разшири политическия надзор, да ескалира войната в Украйна и даже да разпореди всеобща готовност.
Ако Путин не е в положение да разграничи или най-малко да одобри разликата сред действителност и небивалица, то е тъй като самият
той се намира на върха на постройка от неистини.
Властта му и президентството му се основават на систематични неистини, които всекидневно се сервират на пленена нация в героичен мащаб. Договорът, както от време на време го назовават, сред Путин и народа е той да дава сигурност, а хората - поддръжка. Но това е най-голямата неистина.
На Путин не му пука за сигурността и благосъстоянието на елементарните руснаци. В " Крокус Сити " огромната неистина беше грубо разобличена. Докато почтени хора умираха или се гърчеха в мъка, Путин се спотайваше, надуваше се и кроеше проекти по какъв начин най-добре да избегне виновността и да заобиколи последствията в продължение на 19 часа.
Такава е неговата егоистична, невъзмутима непредпазливост. Спомнете си бездушните му опити да пренебрегва злополуката с подводницата " Курск " през 2000 година и клането, което наблюдаваше по време на втората блокада на Грозни. Съвсем неотдавна това докара до най-глупавата геостратегическа неточност на съвремието - неумелото му навлизане в Украйна - и до всеобщи съветски жертви. На него просто не му пука.
При Путин постоянно става дума за него, за личната му неустановеност, за потребността му от безспорна власт, за заблудите му за възродено съветско имперско великолепие. Никога не става дума за други хора, още по-малко за " народа ".
Щетите, нанесени на Русия от войната на Путин и от опълчването със Запада, изразяващи се в човешки животи, пари и известност, са неизчислими. И въпреки всичко
това е неговата непрекъсната фикс идея
Всичко, което той мисли и прави, наподобява обвързвано с нея. Говорейки след изборите този месец, той още веднъж се зарече да я трансформира в собствен главен фокус. Защо? Защото надълбоко в изсъхналото си сърце знае, че това беше ужасна неточност.
Повечето руснаци, разбираемо, не споделят мнението на Путин. Вместо това те все по-ясно виждат вредата, която войната нанася на техните фамилии, на виталния им стандарт, на намаляващата им независимост и на персоналната им сигурност. Манипулираните от режима социологически изследвания са подвеждащи. Много руснаци желаят войната да бъде прекъсната. Мълчанието им не е единодушие, нито пък значи утвърждение. То се корени в страха.
Путин е уязвим. Той е трябвало да планува идната офанзива на терористите. Но арогантността и самодоволството го заслепиха. Когато Съединени американски щати предизвестиха за идния скрит план, той го отхвърли като дезинформационен трик. Когато службите за сигурност трябваше да наблюдават ислямистките бойци, по негова заповед те преследваха съперници, публицисти и гейове.
Путин преработи съветската страна по собствен облик и сходство:
брутална, некомпетентна, профан, недоверчива, заблудена и изолирана. Тя е фундаментално слаба, както и той. Постепенно, когато едно злополучие сменя друго, властта му се изплъзва, престижът му отслабва и страхът от него се разсейва. Злодеянието в " Крокус Сити " ще форсира този развой. То в действителност има значение.
Като помогне за повдигането на завесата от митичното всеослушание, зад която той се крие като пренебрегнат духовник, то ще принуди Путин да направи още една крачка по пътя към окончателната равносметка. То следва, не се съмнявайте в това. Идва.
Фактът, че това е повече или по-малко немислимо, не е безусловно симптом за силата на Путин. Неговата тирания е унищожила механизмите за надзор и равновесие в съветското общество, премахвайки средствата за самостоятелен надзор. Всеки апел към него да поеме персонална отговорност надали ще бъде чут, камо ли да се реагира на него. И въпреки всичко съветският народ, въпреки и хронично заблуждаван и непрекъснато дезинформиран, не е малоумен.
С кръв по улиците и народ в печал няма по какъв начин да се скрие, че митът за
свръхчовека Путин получи сериозен удар и балонът се спука.
Смята се, че Кремъл е похарчил повече от 1 милиарда паунда за " ръководство на информацията ", т.е. за неистини и агитация, с цел да обезпечи " успеха " на Путин на последните президентски избори. Освен това се оповестява за 20-кратно нарастване на държавните разноски за интернет и медии. Всичко това имаше една-единствена цел: да показа Путин като несломим, незаместим актуален цар, който самоуверено пази майка Русия от нейните врагове.
В петък обаче четирима въоръжени мъже унищожиха този мит с анархична полуда и принуждение. Нападателите не срещнаха никаква опозиция, жертвите не бяха предизвестени, а целият голям уред за сигурност на Путин не съумя да спре избиването на беззащитни жители.
Дори в едно толкоз обвързано общество като съветското този смъртоносно нехаен неуспех няма да бъде пропуснат или простен.
Това е виновност на Путин
И демонстрира друга съществена уязвимост на неговата персонална и политическа позиция: той е толкоз недостижим, толкоз изолиран от съветската действителност, че има вяра на личните си лъжливи приказки. Въпреки всичките видеоклипове, оповестени онлайн от " Ислямска страна ", която призна, че е направила нападението, Путин продължава да упреква украинските " нацисти ". Това е повече от цинично. То е на границата на психозата.
Няма нито едно доказателство в поддръжка на тази ненормална клюка, която в Киев гневно отхвърлят. И въпреки всичко това не е изненада. Теорията на конспирацията е съществена цел на Путин. Очакванията са, че Кремъл, който не е удовлетворен от неотдавнашното ликвидиране на водещия критик на режима Алексей Навални, ще се възползва от нападението, с цел да продължи да потиска вътрешното противоречие, да разшири политическия надзор, да ескалира войната в Украйна и даже да разпореди всеобща готовност.
Ако Путин не е в положение да разграничи или най-малко да одобри разликата сред действителност и небивалица, то е тъй като самият
той се намира на върха на постройка от неистини.
Властта му и президентството му се основават на систематични неистини, които всекидневно се сервират на пленена нация в героичен мащаб. Договорът, както от време на време го назовават, сред Путин и народа е той да дава сигурност, а хората - поддръжка. Но това е най-голямата неистина.
На Путин не му пука за сигурността и благосъстоянието на елементарните руснаци. В " Крокус Сити " огромната неистина беше грубо разобличена. Докато почтени хора умираха или се гърчеха в мъка, Путин се спотайваше, надуваше се и кроеше проекти по какъв начин най-добре да избегне виновността и да заобиколи последствията в продължение на 19 часа.
Такава е неговата егоистична, невъзмутима непредпазливост. Спомнете си бездушните му опити да пренебрегва злополуката с подводницата " Курск " през 2000 година и клането, което наблюдаваше по време на втората блокада на Грозни. Съвсем неотдавна това докара до най-глупавата геостратегическа неточност на съвремието - неумелото му навлизане в Украйна - и до всеобщи съветски жертви. На него просто не му пука.
При Путин постоянно става дума за него, за личната му неустановеност, за потребността му от безспорна власт, за заблудите му за възродено съветско имперско великолепие. Никога не става дума за други хора, още по-малко за " народа ".
Щетите, нанесени на Русия от войната на Путин и от опълчването със Запада, изразяващи се в човешки животи, пари и известност, са неизчислими. И въпреки всичко
това е неговата непрекъсната фикс идея
Всичко, което той мисли и прави, наподобява обвързвано с нея. Говорейки след изборите този месец, той още веднъж се зарече да я трансформира в собствен главен фокус. Защо? Защото надълбоко в изсъхналото си сърце знае, че това беше ужасна неточност.
Повечето руснаци, разбираемо, не споделят мнението на Путин. Вместо това те все по-ясно виждат вредата, която войната нанася на техните фамилии, на виталния им стандарт, на намаляващата им независимост и на персоналната им сигурност. Манипулираните от режима социологически изследвания са подвеждащи. Много руснаци желаят войната да бъде прекъсната. Мълчанието им не е единодушие, нито пък значи утвърждение. То се корени в страха.
Путин е уязвим. Той е трябвало да планува идната офанзива на терористите. Но арогантността и самодоволството го заслепиха. Когато Съединени американски щати предизвестиха за идния скрит план, той го отхвърли като дезинформационен трик. Когато службите за сигурност трябваше да наблюдават ислямистките бойци, по негова заповед те преследваха съперници, публицисти и гейове.
Путин преработи съветската страна по собствен облик и сходство:
брутална, некомпетентна, профан, недоверчива, заблудена и изолирана. Тя е фундаментално слаба, както и той. Постепенно, когато едно злополучие сменя друго, властта му се изплъзва, престижът му отслабва и страхът от него се разсейва. Злодеянието в " Крокус Сити " ще форсира този развой. То в действителност има значение.
Като помогне за повдигането на завесата от митичното всеослушание, зад която той се крие като пренебрегнат духовник, то ще принуди Путин да направи още една крачка по пътя към окончателната равносметка. То следва, не се съмнявайте в това. Идва.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ